Гласност — Горбачовата реформа за откритост и свобода на информацията

Гласност — Горбачовата реформа за откритост и свобода на информацията в СССР: история, влияние, Перестройка и борба срещу цензурата и корупцията.

Гласност (на руски: гла́сность) е политика, която призовава за по-голяма откритост на държавните институции и дейности в Съветския съюз. Тя е въведена от Михаил Горбачов през втората половина на 80-те години на ХХ век. Гласността често се свързва с Перестройката (преструктуриране) - друга реформа, въведена от Горбачов по същото време. Думата "гласност" се използва в руския език поне от края на XVIII век.

Горбачов често използва тази дума за политики, които според него биха могли да намалят корупцията по върховете и да ограничат злоупотребата с власт от страна на Централния комитет. Руската правозащитничка и дисидентка Людмила Алексеева обяснява гласността като дума, която "е била в руския език от векове. Тя е в речниците и учебниците по право, откакто съществуват речници и учебници по право. Това беше обикновена, трудолюбива, невзрачна дума, която се използваше за обозначаване на процес, всеки процес на правосъдие на управление, който се провежда открито".

Гласност може да се отнася и за специфичния период в историята на СССР през 80-те години на ХХ век, когато цензурата е по-слаба, а свободата на информацията - по-голяма.

Произход и смисъл на термина

Думата "гласност" произлиза от руския корен "глас" (глас, гласност) и в буквален смисъл означава "откритост, публичност". В юридически и административен контекст тя се е използвала векове наред за обозначаване на провеждане на дела, административни актове и обществени процеси по прозрачен начин. Под управлението на Горбачов терминът придобива политически и обществено-културни измерения като призив за по-голяма свобода на словото, разкриване на исторически факти и публичен контрол над властта.

Какво включваше гласността

Гласност имаше няколко конкретни проявления:

• Разхлабване на цензурата и разширяване на свободата на печата и ефира: журналистите започнаха да критикуват управленски практики и да обсъждат теми, които преди бяха табу.
• Опубличаване на исторически и обществени истини: през този период се разкриха данни за сталинските репресии, гладомора в Украйна и други потиснати теми.
• Информираност за текущи кризи: най-известен пример е аварията в Чернобил през април 1986 г., чието първоначално прикриване и впоследствие публично признаване се превърна в ключов мотив за необходимостта от прозрачност.
• Повече място за неправителствени и правозащитни инициативи и за връщане на възстановени или реабилитирани дисиденти в обществения живот.

Политически и обществен ефект

Гласността промени начина, по който обществото виждаше държавата и историята си. По-широката публична дискусия доведе до:

• Разкриване на икономически и административни проблеми, които преди бяха скрити, и открити критики към функционирането на плановата икономика.
• Укрепване на гражданското общество: повече хора и групи започнаха да организират инициативи, да поставят въпроси за човешките права и местното управление.
• Възраждане на национални и автономистки движения в прибалтийските републики и други части на СССР, където свободата на словото подпомогна мобилизацията и политическите искания.
• Реформаторски процеси в рамките на КПСС, които включваха ограничено политическо плурализъм — например изборите за Съвета на народните депутати през 1989 г. бяха по-отворени в сравнение с предишните практики.

Ограничения и критика

Въпреки постигнатото, гласността имаше и ограничения и срещна критика:

• Режимът не освободи веднага или напълно медиите и институциите от партийния контрол — процесът беше постепенен и непълен.
• Отварянето създаде политическа нестабилност и мобилизира националистически и сепаратистки настроения, които доведоха до непредвидени последици за единството на СССР.
• Някои критици посочват, че гласността беше използвана и като инструмент за вътрешнопартийна борба, а не само за истинска демократизация.

Наследство

Гласността остава един от най-значимите елементи от ерата на Горбачов. Тя създаде пространство за обществен диалог и историческо осъзнаване, което промени политическата култура в постсъветското пространство. В дългосрочен план тези промени допринесоха за трансформациите, довели до края на СССР през 1991 г., като едновременно с това оставиха богато и противоречиво наследство — от по-голяма обществена откритост и разкриване на истини до политическа фрагментация и икономически трудности.

Гласността продължава да бъде предмет на изучаване и дебат: някои я виждат като нужно и морално значимо откритие, което освободи гласовете на обществото; други — като фактор, който ускори разрушаването на устойчиви, макар и авторитарни, структури. Независимо от оценките, нейното влияние върху медиите, историческата памет и политическата динамика на края на ХХ век е безспорно.

Въпроси и отговори

В: Какво представляваше гласността?

В: Каква беше целта на Гласност?

Въпрос: Какво представлява Перестройката?

В: Можете ли да обясните значението на думата "гласност"?

Въпрос: Кога е бил специфичният период на гласността в СССР?

В: Коя е Людмила Алексеева?

Въпрос: Успя ли "Гласност" да постигне целите си?

Търсене по буква