Борис Елцин — първият президент на Русия (1991–1999)

Борис Елцин — първият руски президент (1991–1999): политика, реформи и преход към пазарна икономика; живот, скандали и наследство в съвременна Русия.

Борис Николаевич Елцин [слушай]; на руски: Бори́с Никола́евич Е́льцин (1 февруари 1931 г. – 23 април 2007 г.) е първият демократично избран президент на Русия, който управляваше страната в периода 1991–1999 г. Неговото ръководство бележи прехода от съветската система към независима Руска федерация, драматични политически сблъсъци и значителни икономически реформи.

Ранни години и политическа кариера

Роден е в село Бутка, близо до Свердловск (днес Екатеринбург). Завършва Уралския политехнически институт като инженер-строител и започва кариера в строителството. Включва се в Комсомола и по-късно в Комунистическата партия (от 1961 г.), като постепенно заема ръководни постове в Свердловска област. През 1976 г. става първи секретар на Свердловския областен комитет — позиция, която му дава собствена административна база и обществена известност.

Върхът на властта и разривът с партията

През 1980-те години Елцин привлича вниманието като по-динамичен и понякога критичен бюрократ спрямо централните структури на партията. Когато Михаил Горбачов започва политиките на гласност и перестройка, Елцин първоначално подкрепя някои реформи, но по-късно се превръща в остър критик на част от комунистическата номенклатура. През 1990 г. той става активна фигура на политическата сцена в РСФСР, а през юли 1990 г. напуска КПСС — едно от първите подобни публични действия сред висшите ръководители.

Президент на Русия и ключови събития (1991–1999)

• Избори и утвърждаване: На 12 юни 1991 г. Елцин е избран за президент на РСФСР (по-късно — на Руската федерация). След опитите за преврат в Москва през август 1991 г. (т.нар. августовски пуч), в които той яростно се противопоставя на консервативните сили, неговият авторитет значително нараства.
• Крах на СССР: В края на 1991 г. след серия от споразумения и провъзгласяването на независимост от бившите съветски републики, СССР формално престава да съществува; Русия става суверенна държава с Елцин като държавен глава.
• Икономически реформи: Елцин и неговото правителство въведоха бързи пазарни реформи — либерализация на цените, приватизация и "шокова терапия". Те доведоха до инфлация, социални трудности и концентрация на богатство в ръцете на малка група (олигарси), но също така пренасочиха икономическия модел към пазарна икономика.
• Конституционна криза от 1993 г.: Конфликт между президента и парламента ескалира през есента на 1993 г. и завършва с въоръжено сблъскване в Москва. Новата конституция, приета в края на 1993 г., засили президентските пълномощия и промени структурата на властта в Русия.
• Чеченският конфликт: През 1994 г. започва Първата чеченска война, чийто ход и последствия са белязани от тежки военни операции, високи загуби и широко обществено недоволство. Конфликтът остави дълбоки рани в руското общество и държавни институции.
• Повторен избор и спад в популярността: През 1996 г. Елцин е преизбран на втори мандат в оспорвани и напрегнати избори, обвързани с подкрепата на големи медии и влиятелни икономически групи. През втората половина на 1990-те популярността му намалява поради икономическата криза, корупцията и хроничните здравословни проблеми.

Политически стил, критики и постижения

Елцин остава противоречива историческа личност. Под негово ръководство Русия прекъсва с централизираната съветска система и се отваря към западни институции и пазарни механизми. В същото време бързите и често непрозрачни реформи водят до социално неравенство, разпад на някои държавни структури и широка корупция. Критиците отбелязват олигархизацията на икономиката и слабостите в управлението, а поддръжниците — сложността и неизбежността на прехода от тоталитарна контролирана икономика към плуралистична и конкурентна система.

Оттегляне и смърт

На 31 декември 1999 г. Борис Елцин подава оставка като президент и назначава Владимир Путин за временен държавен глава. През последните си години Елцин страда от влошено здраве; умира на 23 април 2007 г. в Москва след продължителни проблеми със сърцето.

Наследство

Наследството на Елцин е многопластово: той е смятан за ключова фигура в края на студената война и разпадането на СССР, както и за инициатор на политико-икономическите трансформации в Русия през 1990-те. В същото време периодът му оставя проблеми — институционална слабост, икономическо неравенство и политическа поляризация — които оказват влияние върху развитието на страната и след неговото управление.

Търсене по буква