Борис Елцин — първият президент на Русия (1991–1999)
Борис Елцин — първият руски президент (1991–1999): политика, реформи и преход към пазарна икономика; живот, скандали и наследство в съвременна Русия.
Борис Николаевич Елцин [слушай]; на руски: Бори́с Никола́евич Е́льцин (1 февруари 1931 г. – 23 април 2007 г.) е първият демократично избран президент на Русия, който управляваше страната в периода 1991–1999 г. Неговото ръководство бележи прехода от съветската система към независима Руска федерация, драматични политически сблъсъци и значителни икономически реформи.
Ранни години и политическа кариера
Роден е в село Бутка, близо до Свердловск (днес Екатеринбург). Завършва Уралския политехнически институт като инженер-строител и започва кариера в строителството. Включва се в Комсомола и по-късно в Комунистическата партия (от 1961 г.), като постепенно заема ръководни постове в Свердловска област. През 1976 г. става първи секретар на Свердловския областен комитет — позиция, която му дава собствена административна база и обществена известност.
Върхът на властта и разривът с партията
През 1980-те години Елцин привлича вниманието като по-динамичен и понякога критичен бюрократ спрямо централните структури на партията. Когато Михаил Горбачов започва политиките на гласност и перестройка, Елцин първоначално подкрепя някои реформи, но по-късно се превръща в остър критик на част от комунистическата номенклатура. През 1990 г. той става активна фигура на политическата сцена в РСФСР, а през юли 1990 г. напуска КПСС — едно от първите подобни публични действия сред висшите ръководители.
Президент на Русия и ключови събития (1991–1999)
- Избори и утвърждаване: На 12 юни 1991 г. Елцин е избран за президент на РСФСР (по-късно — на Руската федерация). След опитите за преврат в Москва през август 1991 г. (т.нар. августовски пуч), в които той яростно се противопоставя на консервативните сили, неговият авторитет значително нараства.
- Крах на СССР: В края на 1991 г. след серия от споразумения и провъзгласяването на независимост от бившите съветски републики, СССР формално престава да съществува; Русия става суверенна държава с Елцин като държавен глава.
- Икономически реформи: Елцин и неговото правителство въведоха бързи пазарни реформи — либерализация на цените, приватизация и "шокова терапия". Те доведоха до инфлация, социални трудности и концентрация на богатство в ръцете на малка група (олигарси), но също така пренасочиха икономическия модел към пазарна икономика.
- Конституционна криза от 1993 г.: Конфликт между президента и парламента ескалира през есента на 1993 г. и завършва с въоръжено сблъскване в Москва. Новата конституция, приета в края на 1993 г., засили президентските пълномощия и промени структурата на властта в Русия.
- Чеченският конфликт: През 1994 г. започва Първата чеченска война, чийто ход и последствия са белязани от тежки военни операции, високи загуби и широко обществено недоволство. Конфликтът остави дълбоки рани в руското общество и държавни институции.
- Повторен избор и спад в популярността: През 1996 г. Елцин е преизбран на втори мандат в оспорвани и напрегнати избори, обвързани с подкрепата на големи медии и влиятелни икономически групи. През втората половина на 1990-те популярността му намалява поради икономическата криза, корупцията и хроничните здравословни проблеми.
Политически стил, критики и постижения
Елцин остава противоречива историческа личност. Под негово ръководство Русия прекъсва с централизираната съветска система и се отваря към западни институции и пазарни механизми. В същото време бързите и често непрозрачни реформи водят до социално неравенство, разпад на някои държавни структури и широка корупция. Критиците отбелязват олигархизацията на икономиката и слабостите в управлението, а поддръжниците — сложността и неизбежността на прехода от тоталитарна контролирана икономика към плуралистична и конкурентна система.
Оттегляне и смърт
На 31 декември 1999 г. Борис Елцин подава оставка като президент и назначава Владимир Путин за временен държавен глава. През последните си години Елцин страда от влошено здраве; умира на 23 април 2007 г. в Москва след продължителни проблеми със сърцето.
Наследство
Наследството на Елцин е многопластово: той е смятан за ключова фигура в края на студената война и разпадането на СССР, както и за инициатор на политико-икономическите трансформации в Русия през 1990-те. В същото време периодът му оставя проблеми — институционална слабост, икономическо неравенство и политическа поляризация — които оказват влияние върху развитието на страната и след неговото управление.
Ранен живот
Елцин е роден на 1 февруари 1931 г. в малко селце близо до Уралските планини. Като момче губи два пръста на лявата си ръка, след като заедно с приятелите си играе с гранати, които открадват от армейски магазин. Елцин работи като строител, а през 1961 г. се присъединява към Комунистическата партия. През 70-те години на миналия век е ръководител на град Свердловск (сега Екатеринбург). Едно от нещата, които прави, е да събори сградата, в която са разстреляни Николай II и семейството му.
Политическа кариера
През 1985 г. Михаил Горбачов назначава Елцин за ръководител на град Москва. Елцин става един от по-либералните членове на правителството на Горбачов и често се оплаква, че реформите на Горбачов не са достатъчно ефективни. В крайна сметка през 1987 г. той влиза в спор с Горбачов и в крайна сметка е изгонен. Тогава Елцин е решен да си отмъсти. След изборите в Русия през 1989 г. Елцин става лидер на руския парламент. Именно по негова идея е създадена длъжността президент на Русия.
Президент на Русия
През 1991 г. Елцин става първият избран лидер на Русия. Той печели 57% от гласовете. Два месеца по-късно Елцин става герой в цяла Русия, когато помага за спирането на атентат срещу правителството в Москва. По-късно през същата година Съветският съюз се разпада, като Русия и всички 14 други подразделения стават независими. Елцин печели подкрепата на Съединените щати и Европа, когато обещава да въведе капитализъм и демокрация в Русия, но 90-те години на ХХ век са трудни за Русия и Елцин е непопулярен лидер, докато е президент.
През 1993 г. руският парламент се опитва да отстрани Елцин от власт, след като той се опитва да проведе предсрочни избори. Проблемът се задълбочава дотолкова, че в крайна сметка Елцин използва танкове, за да атакува сградата на руския парламент. След като спря парламента, Елцин управляваше като диктатор в продължение на няколко месеца, докато избирателите не одобриха нова конституция.
През останалото време на президентския му мандат Русия е засегната от много парични проблеми, включително инфлация и корупция. Елцин решава да продаде много неща, които правителството притежава, като например петрол и природен газ, както и много държавни предприятия, но в крайна сметка те попадат в ръцете на малка влиятелна група милиардери, станали известни като олигарси. През 1998 г. Русия преживява голяма финансова криза. Елцин започна и война, за да спре откъсването на частта от Русия, наречена Чечения.
Въпреки тези проблеми Елцин е преизбран през 1996 г. Най-големият му опонент беше комунистът Генадий Зюганов. Много руснаци смятаха, че ако Зюганов бъде избран, това ще доведе до гражданска война. Но към момента, в който подава оставка в навечерието на Нова година през 1999 г., Елцин е толкова непопулярен, че се смята, че рейтингът му е едва 2%.
По-късно кариера
Премиерът на Елцин Владимир Путин пое поста президент. Това беше само временно, но Путин беше избран правилно няколко месеца по-късно, когато се проведоха избори, за да се реши кой да замени Елцин.
Личен живот
Докато е президент, Елцин се бори с алкохолизма. Това често водеше до странно поведение, когато посещаваше други държави. По време на посещение в Берлин той грабна палка и се опита да дирижира военен оркестър. По време на посещение във Вашингтон той е намерен пиян пред Белия дом от членове на Сикретсървис. Страдал е и от сърдечни пристъпи.
Смърт
Елцин умира от застойна сърдечна недостатъчност на 23 април 2007 г. в Москва, Русия, на 76-годишна възраст. Погребението му се състоя на 25 април 2007 г.
обискирам