Борис Елцин

Ранен живот

Елцин е роден на 1 февруари 1931 г. в малко селце близо до Уралските планини. Като момче губи два пръста на лявата си ръка, след като заедно с приятелите си играе с гранати, които открадват от армейски магазин. Елцин работи като строител, а през 1961 г. се присъединява към Комунистическата партия. През 70-те години на миналия век е ръководител на град Свердловск (сега Екатеринбург). Едно от нещата, които прави, е да събори сградата, в която са разстреляни Николай II и семейството му.

Политическа кариера

През 1985 г. Михаил Горбачов назначава Елцин за ръководител на град Москва. Елцин става един от по-либералните членове на правителството на Горбачов и често се оплаква, че реформите на Горбачов не са достатъчно ефективни. В крайна сметка през 1987 г. той влиза в спор с Горбачов и в крайна сметка е изгонен. Тогава Елцин е решен да си отмъсти. След изборите в Русия през 1989 г. Елцин става лидер на руския парламент. Именно по негова идея е създадена длъжността президент на Русия.

Президент на Русия

През 1991 г. Елцин става първият избран лидер на Русия. Той печели 57% от гласовете. Два месеца по-късно Елцин става герой в цяла Русия, когато помага за спирането на атентат срещу правителството в Москва. По-късно през същата година Съветският съюз се разпада, като Русия и всички 14 други подразделения стават независими. Елцин печели подкрепата на Съединените щати и Европа, когато обещава да въведе капитализъм и демокрация в Русия, но 90-те години на ХХ век са трудни за Русия и Елцин е непопулярен лидер, докато е президент.

През 1993 г. руският парламент се опитва да отстрани Елцин от власт, след като той се опитва да проведе предсрочни избори. Проблемът се задълбочава дотолкова, че в крайна сметка Елцин използва танкове, за да атакува сградата на руския парламент. След като спря парламента, Елцин управляваше като диктатор в продължение на няколко месеца, докато избирателите не одобриха нова конституция.

През останалото време на президентския му мандат Русия е засегната от много парични проблеми, включително инфлация и корупция. Елцин решава да продаде много неща, които правителството притежава, като например петрол и природен газ, както и много държавни предприятия, но в крайна сметка те попадат в ръцете на малка влиятелна група милиардери, станали известни като олигарси. През 1998 г. Русия преживява голяма финансова криза. Елцин започна и война, за да спре откъсването на частта от Русия, наречена Чечения.

Въпреки тези проблеми Елцин е преизбран през 1996 г. Най-големият му опонент беше комунистът Генадий Зюганов. Много руснаци смятаха, че ако Зюганов бъде избран, това ще доведе до гражданска война. Но към момента, в който подава оставка в навечерието на Нова година през 1999 г., Елцин е толкова непопулярен, че се смята, че рейтингът му е едва 2%.

По-късно кариера

Премиерът на Елцин Владимир Путин пое поста президент. Това беше само временно, но Путин беше избран правилно няколко месеца по-късно, когато се проведоха избори, за да се реши кой да замени Елцин.

Личен живот

Докато е президент, Елцин се бори с алкохолизма. Това често водеше до странно поведение, когато посещаваше други държави. По време на посещение в Берлин той грабна палка и се опита да дирижира военен оркестър. По време на посещение във Вашингтон той е намерен пиян пред Белия дом от членове на Сикретсървис. Страдал е и от сърдечни пристъпи.

Смърт

Елцин умира от застойна сърдечна недостатъчност на 23 април 2007 г. в Москва, Русия, на 76-годишна възраст. Погребението му се състоя на 25 април 2007 г.