Съветската война в Афганистан първоначално се води между силите на афганистанското правителство и афганистанските бойци, подкрепяни от чужбина. Без подходящо оборудване и обучение афганистанското правителство не успява да се противопостави на опозицията, наречена муджахидини, и в крайна сметка търси помощта на Съветския съюз.Навлизането на Съветския съюз в страната предизвиква незабавно увеличаване на присъствието на чуждестранно участие. Мащабните военни кампании срещу муджахидините, които се смесиха с местното население, доведоха до големи разрушения на местната инфраструктура и смърт, което накара местното население да застане на страната на муджахидините. Тази промяна сред местното население води до загуба на подкрепа за съветското военно присъствие, което поражда съпротива в цялата страна и в крайна сметка до блатото. Войната започва през декември 1979 г. и продължава до февруари 1989 г. Около 15 000 съветски войници са убити, а около 35 000 са ранени. Убити са около два милиона афганистански цивилни граждани. Антиправителствените сили получават подкрепа от много държави, най-вече от Съединените щати и Пакистан.

Войната започва, когато Съветският съюз изпраща 40-та си армия да се сражава в Афганистан. Те достигат Афганистан на 25 декември 1979 г. Сраженията продължават около десет години. След това, от 15 май 1988 г., съветските войски започват да напускат Афганистан. Това продължава до 2 февруари 1989 г. На 15 февруари 1989 г. Съветският съюз обявява, че всички негови войски са напуснали Афганистан.

Контекст и основни причини

Конфликтът има непосредствен корен в революционните събития в Афганистан от април 1978 г. (т.нар. Саурска революция), когато властта е поета от Народната демократична партия на Афганистан (НДПА). Реформите на НДПА, опитите за централизация и секуларизация, както и вътрешните разпри в партията предизвикват силна съпротива сред консервативни слоеве от обществото, племенни водачи и религиозни лидери. Правителството моли за помощ Съветския съюз, който вижда в събитията риск за свои стратегически и идеологически интереси в региона.

Характер на конфликта

  • Герилска война: муджахидините водят партизанска, асиметрична война, използвайки планинския релеф и подкрепата на местните общности.
  • Военни средства: Съветските сили използват тежка авиация, хеликоптери (включително вертолети Ми-24), бронирана техника и артилерия, докато опозицията разчита на леко оръжие, снабдяване от вън и засади.
  • Гражданско население и инфраструктура: боевете и интервенциите водят до широки разрушения на селското стопанство, пътища и градове; много села са изоставени или разрушени.
  • Дълготрайни последици: мини и неексплодирали боеприпаси остават опасност за населението дълги години след края на активните бойни действия.

Международна подкрепа и външна политика

Многие чуждестранни актьори имат активна роля в конфликта. Съединените щати провеждат тайна операция (Operation Cyclone) чрез ЦРУ, осигурявайки оръжие, финансиране и обучение на части от муджахидините. Пакистан, чрез своята разузнавателна служба (ISI), играе ключова роля като посредник и логистична база. Саудитска Арабия и други държави също предоставят средства и подкрепа. От началото на 80-те години настъпват и доставки на модерни противовъздушни ракети (в това число и американски "Стингър" в средата на 1980-те), които оказват значително влияние върху въздушните операции на СССР.

Числа, жертви и миграция

Оценките за жертвите и щетите варират, но груби данни включват:

  • Около 15 000 съветски военни загинали и приблизително 35 000 ранени (оценки, посочвани в различни източници).
  • Афганистански цивилни и бойци: смъртните случаи са оценявани в стотици хиляди до около 1–2 милиона, в зависимост от източника.
  • Милиони бежанци и вътрешно разселени лица — над 5 милиона афганистанци напускат страната, предимно за Пакистан и Иран.
  • Икономически загуби и разрушения на аграрния сектор и градската инфраструктура, които затрудняват възстановяването с десетилетия.

Оттегляне и политически край

Преговори под егидата на ООН водят до подписване на Женевските споразумения през 1988 г., които предвиждат условия за изтегляне на чуждите войски и свободно връщане на бежанците. Изтеглянето на съветските войски започва на 15 май 1988 г. и завършва към 2 февруари 1989 г., като на 15 февруари 1989 г. Съветският съюз официално обявява, че всички негови войски са напуснали страната. След оттеглянето комунистическото правителство в Кабул успява да остане на власт още няколко години, но нарастващият вътрешен разпад и подкрепата за различни фракции довеждат до гражданска война и в крайна сметка до падането му през 1992 г.

Последици и значение

  • Войната оказва силно влияние върху вътрешната политика и икономиката на Съветския съюз и е сред факторите, допринесли за деморализацията и политическите промени през късните 1980‑те години.
  • В Афганистан войната предизвиква продължителна нестабилност, растеж на екстремистки групи и условия, които по-късно позволяват да се появят и наложат движения като талибаните.
  • Дългосрочни хуманитарни проблеми: бежанци, разрушена инфраструктура, лекооръжие в ръцете на милиции, и проблемът с мини.
  • Памет и обществен дебат: в бившите съветски републики конфликтът е тема на спорове относно причините, цената и моралните измерения на интервенцията; в Афганистан възстановяването преминава бавно и с множество предизвикателства.

Заключение

Съветско-афганската война (1979–1989) е сложен конфликт с големи хуманитарни, геополитически и социални последици. Той променя регионалния баланс на силите, ускорява вътрешни промени в СССР и оставя дълбоки следи в живота на милиони афганистанци и на участниците в конфликта.