Съветско-афганската война (1979–1989) — определение и факти
Кратък преглед на Съветско-афганската война (1979–1989): ключови факти, хронология, жертви, международно влияние и ясно определение на причините и последствията.
Съветската война в Афганистан първоначално се води между силите на афганистанското правителство и афганистанските бойци, подкрепяни от чужбина. Без подходящо оборудване и обучение афганистанското правителство не успява да се противопостави на опозицията, наречена муджахидини, и в крайна сметка търси помощта на Съветския съюз.Навлизането на Съветския съюз в страната предизвиква незабавно увеличаване на присъствието на чуждестранно участие. Мащабните военни кампании срещу муджахидините, които се смесиха с местното население, доведоха до големи разрушения на местната инфраструктура и смърт, което накара местното население да застане на страната на муджахидините. Тази промяна сред местното население води до загуба на подкрепа за съветското военно присъствие, което поражда съпротива в цялата страна и в крайна сметка до блатото. Войната започва през декември 1979 г. и продължава до февруари 1989 г. Около 15 000 съветски войници са убити, а около 35 000 са ранени. Убити са около два милиона афганистански цивилни граждани. Антиправителствените сили получават подкрепа от много държави, най-вече от Съединените щати и Пакистан.
Войната започва, когато Съветският съюз изпраща 40-та си армия да се сражава в Афганистан. Те достигат Афганистан на 25 декември 1979 г. Сраженията продължават около десет години. След това, от 15 май 1988 г., съветските войски започват да напускат Афганистан. Това продължава до 2 февруари 1989 г. На 15 февруари 1989 г. Съветският съюз обявява, че всички негови войски са напуснали Афганистан.
Контекст и основни причини
Конфликтът има непосредствен корен в революционните събития в Афганистан от април 1978 г. (т.нар. Саурска революция), когато властта е поета от Народната демократична партия на Афганистан (НДПА). Реформите на НДПА, опитите за централизация и секуларизация, както и вътрешните разпри в партията предизвикват силна съпротива сред консервативни слоеве от обществото, племенни водачи и религиозни лидери. Правителството моли за помощ Съветския съюз, който вижда в събитията риск за свои стратегически и идеологически интереси в региона.
Характер на конфликта
- Герилска война: муджахидините водят партизанска, асиметрична война, използвайки планинския релеф и подкрепата на местните общности.
- Военни средства: Съветските сили използват тежка авиация, хеликоптери (включително вертолети Ми-24), бронирана техника и артилерия, докато опозицията разчита на леко оръжие, снабдяване от вън и засади.
- Гражданско население и инфраструктура: боевете и интервенциите водят до широки разрушения на селското стопанство, пътища и градове; много села са изоставени или разрушени.
- Дълготрайни последици: мини и неексплодирали боеприпаси остават опасност за населението дълги години след края на активните бойни действия.
Международна подкрепа и външна политика
Многие чуждестранни актьори имат активна роля в конфликта. Съединените щати провеждат тайна операция (Operation Cyclone) чрез ЦРУ, осигурявайки оръжие, финансиране и обучение на части от муджахидините. Пакистан, чрез своята разузнавателна служба (ISI), играе ключова роля като посредник и логистична база. Саудитска Арабия и други държави също предоставят средства и подкрепа. От началото на 80-те години настъпват и доставки на модерни противовъздушни ракети (в това число и американски "Стингър" в средата на 1980-те), които оказват значително влияние върху въздушните операции на СССР.
Числа, жертви и миграция
Оценките за жертвите и щетите варират, но груби данни включват:
- Около 15 000 съветски военни загинали и приблизително 35 000 ранени (оценки, посочвани в различни източници).
- Афганистански цивилни и бойци: смъртните случаи са оценявани в стотици хиляди до около 1–2 милиона, в зависимост от източника.
- Милиони бежанци и вътрешно разселени лица — над 5 милиона афганистанци напускат страната, предимно за Пакистан и Иран.
- Икономически загуби и разрушения на аграрния сектор и градската инфраструктура, които затрудняват възстановяването с десетилетия.
Оттегляне и политически край
Преговори под егидата на ООН водят до подписване на Женевските споразумения през 1988 г., които предвиждат условия за изтегляне на чуждите войски и свободно връщане на бежанците. Изтеглянето на съветските войски започва на 15 май 1988 г. и завършва към 2 февруари 1989 г., като на 15 февруари 1989 г. Съветският съюз официално обявява, че всички негови войски са напуснали страната. След оттеглянето комунистическото правителство в Кабул успява да остане на власт още няколко години, но нарастващият вътрешен разпад и подкрепата за различни фракции довеждат до гражданска война и в крайна сметка до падането му през 1992 г.
Последици и значение
- Войната оказва силно влияние върху вътрешната политика и икономиката на Съветския съюз и е сред факторите, допринесли за деморализацията и политическите промени през късните 1980‑те години.
- В Афганистан войната предизвиква продължителна нестабилност, растеж на екстремистки групи и условия, които по-късно позволяват да се появят и наложат движения като талибаните.
- Дългосрочни хуманитарни проблеми: бежанци, разрушена инфраструктура, лекооръжие в ръцете на милиции, и проблемът с мини.
- Памет и обществен дебат: в бившите съветски републики конфликтът е тема на спорове относно причините, цената и моралните измерения на интервенцията; в Афганистан възстановяването преминава бавно и с множество предизвикателства.
Заключение
Съветско-афганската война (1979–1989) е сложен конфликт с големи хуманитарни, геополитически и социални последици. Той променя регионалния баланс на силите, ускорява вътрешни промени в СССР и оставя дълбоки следи в живота на милиони афганистанци и на участниците в конфликта.
Фон
Арабите се преместват в този район през 731 г. []и са мюсюлмани. След това почти всички жители на Афганистан също започват да следват исляма. В страната има много планини и пустини, които затрудняват придвижването. Населението е съставено предимно от пущуни, заедно с таджики, хазари, аймаци, узбеки, туркмени и някои други малки групи.
Разгръщането на съветската армия
Хафизула Амин
През 1979 г. Хафизула Амин е владетел на Афганистан. Шпионите на КГБ съобщават на Съветския съюз, че управлението на Амин представлява заплаха за съветската част на Централна Азия. Те също така подозират, че Амин не е лоялен към Съветския съюз. Откриват информация за опитите на Амин да бъде по-приятелски настроен към Пакистан и Китай. Съветският съюз също така подозира, че Амин стои зад смъртта на президента Нур Мухаммад Тараки. Накрая Съветският съюз решава да отстрани Амин.
Убийството на Амин
На 22 декември 1979 г. съветските съветници в армията на Афганистан предприемат много стъпки. Те спират всички телекомуникационни връзки в Кабул. Никакво съобщение не можеше да влезе в града или да излезе извън него. Войските на съветските военновъздушни сили също достигнаха Кабул. Амин вижда опасността и се премества в президентския дворец за по-голяма безопасност. Дворецът е наречен Таджбег.
На 27 декември 1979 г. около 700 съветски войници превземат основните правителствени и военни сгради в Кабул. Войниците носят униформи, подобни на тези на афганистанската армия. В 19:00 ч. съветските войски унищожават комуникациите на Кабул. Това спира всички комуникации между афганистанските войски. В 19:15 ч. съветските войски влизат в двореца Таджбег. До сутринта на 28 декември първата част от военните действия приключва. По това време Амин и двамата му синове са убити в боевете. Съветският съюз обявява освобождаването на Афганистан от управлението на президента Амин. Те също така заявиха, че всички съветски войници са там, за да изпълнят своя дълг, както е посочено в "Договора за приятелство, сътрудничество и добросъседство от 1978 г.".
Възходът на Babrak Karmal
От радиостанцията в Кабул се чува съобщение за убийството на Хафизула Амин. Просъветският Централен комитет на афганистанската революция (ЦКРК) поема отговорността за това убийство. След това АРКК избира Бабрак Кармал за ръководител на правителството на Афганистан. Той се обръща към Съветския съюз с молба за военна помощ.
Решението на Москва за окупацията
Правителството на Афганистан многократно моли Съветския съюз да изпрати войски. Въпреки договора на Съветския съюз с Афганистан за оказване на помощ и опасенията от блато от виетнамски тип, Съветският съюз се противопоставя, като вместо това казва на афганистанското правителство да постигне компромис с чуждестранните наемници. Ситуацията между афганистанското правителство и чуждестранните наемници се влошава, а Съветският съюз първоначално реагира само с разузнаване и съветници.
Занятието
Съветски операции
Съветските войници направиха много неща в Афганистан. Но те никога не са могли да контролират всички части на Афганистан. Съветските войници в Афганистан не разполагаха с подходящи военни тактики за партизанска война в суровия планински терен на Афганистан, а много от съветските войници бяха млади наборници, неизпитани в битка. Няколко афганистански групи продължават да нападат и да се бият със съветските войски.
Световна реакция
Хората в повечето страни по света не харесваха това, което Съветският съюз правеше в Афганистан. Харесваше им начинът, по който афганистанският народ се бореше с тях. Някои реакции бяха много сериозни. Президентът на САЩ Джими Картър заяви, че съветските действия са "най-сериозната заплаха за мира след Втората световна война". Картър заплаши да бойкотира Олимпийските игри в Русия през 1980 г., ако Съветският съюз не изтегли войските си до февруари 1980 г. Той не прави това и затова САЩ бойкотират игрите.
Реакция на Афганистан
В средата на 80-те години много групи в Афганистан се организират за борба със съветските войски. Тези групи получават помощ от много държави като САЩ, Обединеното кралство, Китай, Саудитска Арабия и Пакистан.
Участието на Пакистан
Пакистан смята, че съветската война в Афганистан също е заплаха за него. Чрез разузнавателната си агенция ISI той започна да оказва активна подкрепа на афганистанците, борещи се срещу съветските войски.n
Съветско изтегляне
Съветската война в Афганистан изглеждаше като война, която никога няма да свърши. Съветският съюз изглеждаше много зле в очите на света, защото се опитваше да контролира тази страна. Повечето хора в Съветския съюз не подкрепяха тази война. Тъй като с напредването на войната все повече съветски войници биват убивани или ранявани, Михаил Горбачов нарича съветската война в Афганистан "кървяща рана". Накрая, след десет години, на които не се виждаше краят, Съветският съюз реши да се изтегли от Афганистан.
След войната
Съветски съюз
Съветската война в Афганистан се отразява тежко на управлението на комунистическата партия. Мнозина смятаха, че войната е насочена срещу исляма. Това породи силни чувства сред мюсюлманското население на съветските републики в Централна Азия. Съветската армия наистина беше в много лошо настроение или "морал", защото не можеше да контролира хората и навсякъде, където отидеше, я третираха само като нашественик. Андрей Сахаров открито заявява, че действията на съветската армия в Афганистан са били погрешни.
От 1979 до 1989 г. в Афганистан са убити над 15 000 съветски войници. По време на войната съветската армия губи и стотици самолети, както и друга военна техника на стойност милиарди. Във войната загиват около два милиона афганистански мъже, жени и деца.
Афганистан
Дори след като съветската армия напуска Афганистан, гражданската война в страната продължава. В продължение на около три години комунистическото правителство на Наджибула не може да се защити от противопоставящите му се муджахидински сили. В рамките на самото правителство са възникнали много групировки и някои от тях са подкрепяли силите на муджахидините. През март 1992 г. генерал Абдул Рашид Достам и неговата узбекска милиция спират да подкрепят правителството на Наджибулла. Скоро силите на муджахидините завладяват Кабул и започват да управляват по-голямата част от Афганистан.
По време на тази война, продължила около десет години, афганистанската икономика пострада сериозно. Производството на зърно намалява до 3,5 % годишно в периода 1978-1990 г. Съветският съюз се опитва да постави под държавен контрол търговските и промишлените дейности. Това също се отразява зле на икономиката. С разпадането на Съветския съюз в много страни пострада и традиционната търговия на Афганистан.
Западен свят
В началото много хора и държави похвалиха САЩ за това, че подкрепят групи, които се борят срещу съветските войски. Но след атентатите от 11 септември хората започнаха да поставят под въпрос политиката на САЩ за подкрепа и отпускане на средства на такива групи. През 2001 г. САЩ окупират Афганистан, за да открият Осама бин Ладен. Окупацията продължава още почти две години, след като Бин Ладен е убит.
обискирам