Пущуните, понякога изписвани като пущуни, пактуни или пухтуни, са най-голямата етническа група в Афганистан и втора по големина в Пакистан. На урду често се използва понятието „Pathan“, а на персийски — „Afghan“. Техният майчин език е пущунският (пасhto), но много пущуни владеят и съседни езици като урду, хиндко и дари. Те са историческито население на районите южно от планината Хиндукуш в днешен Афганистан и западно от река Инд в Пакистан, като в модерно време големи пущунски общности живеят и в градове извън тези традиционни земи. Оценките за общото население варират, според различни източници то е между приблизително 40 и 60 милиона души.

Произход и исторически контекст

Пущуните имат древни корени в южните и източните планински области на Централна и Южна Азия. През вековете те са участвали в създаването и управлението на разнообразни държавни образувания — от местни племенни княжества до по-широки имперски структури (например афганската династия Дурани). В колониалния период британската империя води редица войни и преговори в региона; през 1893 г. е прокарана т.нар. Дюрандова линия, която разделя традиционните пущунски земи между британска Индия (днес Пакистан) и Афганистан, с дълготрайни политически и социални последици.

Език и култура

Пущунският (пасhto) е индоевропейски език с няколко основни диалектни групи — северни и южни. Пущунският използва писменост, базирана на арабската азбука, с допълнителни знаци. Пущунската литература и поезия имат богата традиция: известни са поети като Хушал Хан Хатак и Рахман Баба, чиито произведения са ценени от поколения пущуни. Народни инструменти като рубаб, народни танци като аттан и отличителни дрехи (напр. шалвар-камиз и шапка пакол) са част от културната идентичност.

Социална организация и обичайно право

Пущуните са организирани предимно по племенен и кланов принцип. Основни племенни конфедерации и племена включват (сред многобройни други) Дурани, Гилзай (Гилзи), Юсуфзай, Африди, Мохманд, Хатак и др. Всяко племе се дели на родове и кланове с ясни родови връзки и лидерски структури.

Централно за пущунската социална система е традиционният кодекс, наричан паштунвали — набор от нравствени норми и правила, които включват ценности като чест, гостоприемство (melmastia), убежище (nanawatai), възмездие (badal) и т.н. Решения по междуплеменни спорове често се взимат чрез джирга — събрание на старейшините и представителите на общността.

Религия и религиозни практики

Повечето пущуни са сунити, принадлежащи главно към ханафитската правна школа. В региона присъстват и суфи традиции, които имат силно влияние върху местните религиозни практики. Съществуват и малцинствени шиитски групи сред пущуните, като религиозните различия понякога съвпадат или се преплитат с племенните разделения.

Икономика и начин на живот

Традиционно пущуните са се занимавали със скотовъдство, селско стопанство и търговия. В планинските райони продължава да преобладава полукочевнически или сезонен начин на живот, докато в равнинните и градските райони мнозина се занимават със земеделие, занаятчийство и услуги. В последните десетилетия значителна част от пущуните мигрират към градовете — както в рамките на Пакистан и Афганистан, така и в чужбина — което променя социалната и икономическата структура на общностите.

Политика и съвременни движения

Пущуните имат ключова роля в политическите процеси в региона. Много държавни лидери, политически движения и въоръжени групи в Афганистан и части от Пакистан са с пущунски произход. Например основаването на съвременната афганска държава е свързано с пущунски владетели, а в близката история пущуните заемат централно място в политическия живот и конфликтите в региона. Също така голям дял от членовете на движението Талибан са пущуни, което оказва влияние върху регионалната политика и сигурност.

Разпределение и диаспора

Макар че ядрото на пущунската етническа карта е в южния Хиндукуш и западно от река Инд, днес значителни пущунски общности живеят и извън тези територии — в градове като Карачи, Лахор и други пакистански градове, както и в афганистански градове като Кандахар, Кундуз и Джалалабад. Освен това има широка диаспора на пущуни в арабските страни, Европа, Северна Америка и Австралия, където мигранти и потомци на имигранти са активни в икономически, културни и политически сфери.

Демографски бележки и предизвикателства

Данните за точния брой на пущуните варират в зависимост от методологията и източниците. Освен това регионалните конфликти, миграциите и различните демографски политики правят точните оценки трудни. Образованието, икономическите възможности и здравеопазването остават предизвикателства в много пущунски райони, като усилията за развитие и интеграция продължават и днес.

Пущунската идентичност се гради върху комбинация от език, племенна принадлежност, общи обичаи и исторически преживявания. Разнообразието в племената, диалектите и местните практики прави общността богата и сложна — както в културно, така и в политическо отношение.