Хиндко (ہندکو) произнася се /ˈhindko/, известен също като хиндку или хинко, е индоарийски език, говорен в Пакистан. Езикът се използва в провинция Хайбер Пахтунхва (включително в района Хазара), в части от Пенджаб (включително окръг Атток) и в Азад Кашмир. Оценките за броя на говорещите варират; общо се смята, че между около 2,2 и 4 милиона души ползват Хиндко като основен или вторичен език.
За хората, говорещи Хиндко, няма еднозначно общо, официално самоназвание, тъй като те принадлежат към различни етнически групи и често се идентифицират с по‑големи семейни, кастови или племенни общности. Въпреки това жителите на най-голямата група в окръзите Харипур, Абботабад и Мансехра понякога се означават колективно като Хазаравал, по името на дивизията Хазара, която обхваща тези окръзи. В град Пешавар част от говорещите се наричат "харай", което буквално означава жители на града; други се самоопределят с наименованието хиндковци.
Класификация и родство
Хиндко принадлежи към индоарийската подгрупа на индоевропейското езиково семейство. Често се разглежда в рамките на западните пенджабски (лаһнда) говорни варианти и има близки връзки с някои пенджабски говори и с езиците на съседните райони. Влияния върху Хиндко идват и от езиците на доминиращите регионални общности, особено от пушту (паштунски), както и от урду и стандартния пенджаби.
Диалекти
Хиндко е съвкупност от взаимно свързани диалекти, които се различават по лексика, произношение и граматични особености. Сред най‑известните диалектни групи са говорите от Хазара (областите Абботабад, Мансеhра, Харипур), говорите около Пешаур и тези в районите на Атток и околностите на Равалпинди/Исламабад. Някои диалекти показват по‑силни черти, заимствани от пушту или други местни езици, в зависимост от историческите контакти и населението в даден район.
Писменост и литературна употреба
Писмената употреба на Хиндко е ограничена и неунифицирана. Най-често се използва азбука на основата на персо-арабския шрифт (шахмукхи), каквато се прилага и за урду и за части от пенджаби. За научни и просветни цели се използват латиница или фонетични транскрипции. Има местни публикации, радиопредавания и културни инициативи на езика, но стандартна или централно приета писмена норма липсва.
Социолингвистичен статус
Хиндко не е официален език на провинция или държава и е подложен на силния езиков натиск на урду (националния език) и регионалните официални езици. Това създава предизвикателства за предаването на езиковата традиция в писмена форма и за образователното му използване. В градските и мигрантските общности (напр. в Карачи) говорещите често употребяват урду или пашто в официални и публични ситуации, докато Хиндко остава доминиращ в семейната и общностната комуникация.
Изследвания и ресурси
Съществуват лингвистични изследвания, описващи някои диалекти на Хиндко, както и събрани лексикони и фразеологични материали от полеви проучвания. В последните десетилетия местни културни общества и някои академични центрове работят за документиране на устната литература, песни и традиции, свързани с езика. Въпреки това Хиндко остава относително слабо документиран в сравнение със стандартните индийски и пакистански езици.
Култура и медии
Хиндко има богата устна културна традиция — народни песни, приказки и приказни разкази, които предават исторически спомени и местни идентичности. В някои райони има местни радиопредавания и онлайн платформи, които популяризират съдържание на хиндко и подкрепят езиковата практика сред младите поколения.
Като цяло Хиндко представлява важна езикова и културна нишка в северозападния Пакистан с разнообразни диалектни форми и нарастващ интерес от страна на изследователи и местни активисти за запазване и по‑широко признание.
