Азад Кашмир (Азад Джаму и Кашмир) — регион под пакистанска администрация
Азад Кашмир: история, география и съвременен статут на региона под пакистанска администрация — Музафарабад, население, площ и спорни граници.
Азад Джаму и Кашмир, (на урду: آزاد جموں اور کشمیر پاکستان), наричан също Азад Кашмир, е регион под пакистанска администрация в северната част на индийския субконтинент. По площ той е по-голям от Тринидад и Тобаго, но по-малък от Бруней.
География и съседни територии
На север граничната линия свързва региона с пакистанския район Гилгит-Балтистан, а на изток се простира границата с частта от Кашмир, която е под административен контрол на Индия (често наричана индийски администрирана област Джаму и Кашмир или Индиранирани територии), за която и двете държави — Индия и Пакистан — предявяват претенции и която е разделена от т.нар. Линия на контрол (Line of Control, LoC). На запад се намира пакистанската провинция Хайбер Пахтунхва, а на юг — пакистанската провинция Пенджаб.
Площ, население и градове
Столицата на Азад Кашмир е Музафарабад. Площта на Азад Джаму и Кашмир е 5134 мили² (13297 км²). Населението е около 4 милиона души. Най-големите населени места включват Музафарабад, Мирпур, Котли и Бимбер, като всяко от тях играе важна роля за икономиката и връзките с диаспората.
Администрация и правен статут
Азад Джаму и Кашмир има собствено изпълнително и законодателно управление — президент, председател (премиер) и законодателно събрание — но не е част от пакистанските провинции и има специален административен статут. Правният и международният статут на региона остава предмет на спор между Индия и Пакистан от времето на разделянето на Британска Индия през 1947 г.; въпросът е поставян пред ООН и обусловил няколко конфликта и примирия.
Исторически бележки
След разделянето на Британска Индия през 1947 г. и присъединяването/събитията в княжеството Джаму и Кашмир избухват въоръжени сблъсъци между Индия и Пакистан. В резултат на първата война беше установена контролираща линия (позната днес като LoC), която разделя територията на индийски и пакистански контрол. Оттогава регионът преживява периоди на напрежение, военни операции и политически преговори.
Население, езици и религия
Повечето жители са мюсюлмани (приблизително предимно сунити). Етническият състав е разнообразен и включва групи с местен произход като пахари, гуаджари, кашмири и други. Основните говорими езици са различни диалектни форми на пашто/пахари, пунджаби, кашмири и урду като лингва франка в администрацията и образованието.
Икономика и инфраструктура
Икономиката се основава главно на селското стопанство, малка промишленост, дърводобив и хидроенергетика. Диаспората, особено от областта на Мирпур, изпраща значителни парични преводи (ремитенции), които подпомагат местната икономика и инвестиции в недвижими имоти и инфраструктура. Има проекти за водноелектрически централи и пътища, но развитието е ограничено от труднодостъпния релеф и политическата несигурност.
Транспорт и връзки
Регионът е свързан с останалата част на Пакистан чрез пътища, някои от които преминават през планински терен и могат да бъдат затворени при лоши метеорологични условия. Има малки летища и развитието на железопътни връзки е ограничено. Музафарабад е основен административен и транспортен център.
Съвременни предизвикателства
Най-важните предизвикателства за региона са продължаващият териториален спор с Индия, сигурността по Линията на контрол, икономическото развитие, управление на природните ресурси, а също и социални нужди като здравеопазване и образование в отдалечените райони. Международната общност е повлияла на диалога по въпроса, но окончателно политическо решение не е постигнато.
Текстът по-горе представя основна, обобщена информация за Азад Джаму и Кашмир; за по-подробни и актуални данни (статистики, законодателни промени, инфраструктурни проекти) се препоръчва справка със специализирани източници и официални доклади.
Правителство и политика
Азад Кашмир е самоуправляващ се щат под управлението на Пакистан. Тя има собствен президент, министър-председател, законодателна власт, върховен съд, емблема и официално знаме. Най-висшият орган в щата обаче е Съветът на Азад Джаму и Кашмир. Този съвет има шестима членове от правителството на Азад Кашмир (включително президента и министър-председателя на Азад Кашмир) и петима членове от правителството на Пакистан, включително президента на Пакистан, който е председател/главен изпълнителен директор на съвета. Азад Кашмир е административно разделен на три района, които от своя страна са разделени на десет области.
Правителството на Азад Кашмир и Джаму е базирано в Музафарабад, временната столица на спорната територия Азад Кашмир.
Дивизии
Щатът е разделен на три района. Дивизиите са разделени на окръзи. Съществуват 10 окръга.
| Отдел | Област | Площ (km²) | Население (1998 г.) | Централен офис |
| Мирпур | Бхимбер | 1,516 | 301,633 | Бхимбер |
| Котли | 1,862 | 563,094 | Котли | |
| Мирпур | 1,010 | 333,482 | Мирпур | |
| Музафарабад | Музафарабад | 2,496 | 453,975 | Музафарабад |
| Hattian | 166,064 | |||
| Долината Neelum | 3621 | 125,712 | Authmuqam | |
| Пунч | Пунч | 855 | 411,035 | Rawalakot |
| Хавели | 600 (приблизително) | 111 694 (приблизителна стойност) | Нападател Kahuta | |
| 768 | 281,721 | Bagh | ||
| Sudhnoti | 569 | 224,091 | Pallandari | |
| AJK Общо | 10 района | 13,297 | 2,972,501 | Музафарабад |
География
Северната част на Азад Джаму и Кашмир обхваща по-ниската част на Хималаите, включително връх Джамгарх (4734 м или 15 531 фута). Връх Хари Парбат в долината Нилум обаче е най-високият връх в щата. Плодородни, зелени, планински долини са характерни за географията на Азад Кашмир, което го прави един от най-красивите региони на субконтинента.
В региона има валежи както през зимата, така и през лятото. Музафарабад и Патан са сред най-влажните райони на Пакистан. В по-голямата част от региона средните валежи надхвърлят 1400 мм, като най-високите средни валежи се наблюдават в близост до Музафарабад (около 1800 мм). През летния сезон често се случват мусонни наводнения на реките Джелум и Липа, дължащи се на екстремни дъждове и топене на снеговете.
| Символи на държавата Азад Кашмир | ||
| Заглавие | Символ | Изображение |
| Държавно животно | Кашмирски елен |
|
| Държавна птица |
| |
| Държавно цвете | Rhododendron ponticum |
|
| Държавно дърво |
| |
_3.JPG)
Въпроси и отговори
В: Какво представлява Азад Джаму и Кашмир?
О: Азад Джаму и Кашмир е самоуправляващ се регион, който влиза в състава на Пакистан и е спорен регион с Индия.
В: Каква е площта на Азад Джаму и Кашмир в сравнение с тази на Тринидад и Тобаго и Бруней?
О: По отношение на площта Azad Jammu and Kashmir е по-голям от Trinidad and Tobago, но по-малък от Brunei.
В: Кои са провинциите, които граничат с Azad Jammu and Kashmir?
О: На север се намира провинция Гилгит-Балтистан, на юг граничи с пакистанската провинция Пенджаби, а на изток - с администрираната от Индия Кашмир.
В: Коя е столицата на Азад Кашмир?
О: Столицата на Азад Кашмир е Музафарабад.
В: Каква е общата площ на Азад Джаму и Кашмир?
О: Площта на Азад Джаму и Кашмир е 5 134 мили² (13 297 km²).
В: Кои са жителите на Азад Джаму и Кашмир?
О: Жителите на Азад Джаму и Кашмир са граждани на Кашмир с етнически произход пахари.
В: Каква е приблизителната численост на населението на Азад Джаму и Кашмир?
О: Около 4 милиона души живеят в Азад Джаму и Кашмир.
обискирам