Азад Джаму и Кашмир, (на урду: آزاد جموں اور کشمیر پاکستان), наричан също Азад Кашмир, е регион под пакистанска администрация в северната част на индийския субконтинент. По площ той е по-голям от Тринидад и Тобаго, но по-малък от Бруней.

География и съседни територии

На север граничната линия свързва региона с пакистанския район Гилгит-Балтистан, а на изток се простира границата с частта от Кашмир, която е под административен контрол на Индия (често наричана индийски администрирана област Джаму и Кашмир или Индиранирани територии), за която и двете държави — Индия и Пакистан — предявяват претенции и която е разделена от т.нар. Линия на контрол (Line of Control, LoC). На запад се намира пакистанската провинция Хайбер Пахтунхва, а на юг — пакистанската провинция Пенджаб.

Площ, население и градове

Столицата на Азад Кашмир е Музафарабад. Площта на Азад Джаму и Кашмир е 5134 мили² (13297 км²). Населението е около 4 милиона души. Най-големите населени места включват Музафарабад, Мирпур, Котли и Бимбер, като всяко от тях играе важна роля за икономиката и връзките с диаспората.

Администрация и правен статут

Азад Джаму и Кашмир има собствено изпълнително и законодателно управление — президент, председател (премиер) и законодателно събрание — но не е част от пакистанските провинции и има специален административен статут. Правният и международният статут на региона остава предмет на спор между Индия и Пакистан от времето на разделянето на Британска Индия през 1947 г.; въпросът е поставян пред ООН и обусловил няколко конфликта и примирия.

Исторически бележки

След разделянето на Британска Индия през 1947 г. и присъединяването/събитията в княжеството Джаму и Кашмир избухват въоръжени сблъсъци между Индия и Пакистан. В резултат на първата война беше установена контролираща линия (позната днес като LoC), която разделя територията на индийски и пакистански контрол. Оттогава регионът преживява периоди на напрежение, военни операции и политически преговори.

Население, езици и религия

Повечето жители са мюсюлмани (приблизително предимно сунити). Етническият състав е разнообразен и включва групи с местен произход като пахари, гуаджари, кашмири и други. Основните говорими езици са различни диалектни форми на пашто/пахари, пунджаби, кашмири и урду като лингва франка в администрацията и образованието.

Икономика и инфраструктура

Икономиката се основава главно на селското стопанство, малка промишленост, дърводобив и хидроенергетика. Диаспората, особено от областта на Мирпур, изпраща значителни парични преводи (ремитенции), които подпомагат местната икономика и инвестиции в недвижими имоти и инфраструктура. Има проекти за водноелектрически централи и пътища, но развитието е ограничено от труднодостъпния релеф и политическата несигурност.

Транспорт и връзки

Регионът е свързан с останалата част на Пакистан чрез пътища, някои от които преминават през планински терен и могат да бъдат затворени при лоши метеорологични условия. Има малки летища и развитието на железопътни връзки е ограничено. Музафарабад е основен административен и транспортен център.

Съвременни предизвикателства

Най-важните предизвикателства за региона са продължаващият териториален спор с Индия, сигурността по Линията на контрол, икономическото развитие, управление на природните ресурси, а също и социални нужди като здравеопазване и образование в отдалечените райони. Международната общност е повлияла на диалога по въпроса, но окончателно политическо решение не е постигнато.

Текстът по-горе представя основна, обобщена информация за Азад Джаму и Кашмир; за по-подробни и актуални данни (статистики, законодателни промени, инфраструктурни проекти) се препоръчва справка със специализирани източници и официални доклади.