Залив Бафин (Baffin Bay) — арктическо крайбрежно море между Бафин и Гренландия

Бафинов залив — арктическо крайбрежно море между остров Бафин и Гренландия: ледени полета и айсберги, вековна инуитска история, експедиции на Уилям Бафин и силното земетресение от 1933.

Бафиновият залив (на инуктитутски: Saknirutiak Imanga,) е крайбрежно море в Северния Атлантически океан. Намира се между остров Бафин и югозападното крайбрежие на Гренландия. Свързва се с Атлантическия океан чрез пролива Дейвис и Лабрадорско море. По-тесният проток Нарес свързва Бафиновия залив със Северния ледовит океан. Географският профил на залива включва дълбоки басейни и множество фиорди и острови по гренландския бряг; в по-широк смисъл той служи като връзка между арктичните и атлантическите води.

Климат, лед и морски процеси

Климатът около залива е арктичен — студен и ветровит, със силни сезонни колебания в морската ледена покривка. През по-голямата част от годината повърхността е покрита с морски лед и плаващи ледове, а в откритите райони често се наблюдават големи айсберги, откъснали се от ледниците на Гренландия. Тези условия правят мореплаването трудно и опасно за значителна част от годината, особено за по-малки съдове и за рутинен трафик.

Флора и фауна

Бафиновият залив поддържа богата арктическа биота, адаптирана към студените води и сезонните промени. Морските екосистеми включват фитопланктонни пролетни цъфтежи, които подхранват зоопланктона и по-горните трофични нива. Чести жители са различни видове китове (напр. белуга, нарвал, китове-белобради), тюлени и моржове, както и мечки и грабливи морски птици по крайбрежието. Рибните запаси, включително треска и други видове, са важни за местната икономика и препитание.

Население и история

Хората живеят в района на залива от около 500 г. пр. Хр. Първоначално са населявали дорсетите, а по-късно тук идват тулеанските култури и съвременните инуити, които използват морето за лов и риболов. Европейците достигат до залива още в края на 16 век — експедициите на англичанина Джон Дейвис и други откриватели правят първите записани контакти около 1585 г. Уилям Бафин описва подробно района през 1616 г. и на него са кръстени както заливът, така и островът. Заради дългия зимен лед и множеството плаващи плаващи ледове и айсберги, плаването и връзките между населените места са силно ограничени през голяма част от годината, а транспорта и снабдяването често зависят от метеорологичните и ледовите условия.

Икономика и съвременни дейности

Местните общности разчитат предимно на риболов, лов на морски бозайници и частично на туризъм (особено наблюдаване на природата и айсберги). В последните десетилетия се наблюдава нарастващ интерес към природни ресурси, включително възможности за риболов на открито и проучвания за въглеводороди, но експлоатацията е ограничена от трудната логистика, отдалечеността и екологичните рискове. Климатичните промени довеждат до по-кратки сезони на ледовете, което от една страна улеснява преминаването на кораби, а от друга поставя под заплаха традиционните начини на живот и уязвимите екосистеми.

Научни изследвания и опазване

Заливът е обект на многобройни интердисциплинарни изследвания — океанография, климатология, биология и антропология — поради ролята си като граница между Атлантика и Арктика и като индикатор за климатични промени. Учени наблюдават промени в морските течения, разпределението на ледовете и миграционните модели на морските видове. В същото време има усилия за създаване на защитени зони и за по-строг контрол върху дейности, които могат да навредят на природата и традиционните общности.

Сеизмичност

Заливът Бафин е бил епицентър на силно земетресение с магнитуд 7,3 през 1933 г. Това е най-голямото известно земетресение на север от Полярния кръг, като то показва, че в геоложко отношение региона не е напълно стабилен и че при определени условия се проявяват значителни тектонични активности.

В заключение, Бафиновият залив е важна арктическа зона със сложна комбинация от природни условия, биологично разнообразие и културно-историческо значение. Неговото бъдеще и възможностите за използване зависят в голяма степен от глобалните климатични промени, отговорната политика за управление на ресурсите и усилията за опазване на местните общности и екосистеми.

Дива природа

Северната вода осигурява въздух за ледените водорасли и зоопланктона. Има много животни. От около 20 000 кита белуга, живеещи в Бафиновия залив, около 15 000 са около Северната вода. Сред другите животни в региона са морж, нарвал, арфа, брадат тюлен, пръстеновиден тюлен и полярна мечка.

По бреговете на залива има около 400 растителни и дървесни вида, включително брези, върби, елши и растения, приспособени към солени почви, както и ливадна трева, мъхове и лишеи. Те служат за храна на карибу и гризачи, като например лемингите. Постоянните видове риби включват полярна треска, арктическа камбала (Pleuronectidae, Liopsetta), четирирог скобар и мойва. Птиците на залива са малката горска улулица, снежната сова, ивичестият певец, скалният певец, скитникът, арктическият червеноног водобегач и гургулицата. Повечето от тях мигрират на юг през зимата.

Мъгла над залива Бафин

Въпроси и отговори

В: Какво представлява Бафиновият залив?

В: Как заливът Бафин се свързва с Атлантическия океан?

В: Какво свързва залива Бафин със Северния ледовит океан?

В: Кои са първите хора, които живеят в района на Бафиновия залив?

В: Кога европейците достигат за първи път до Бафиновия залив?

В: На кого е кръстен заливът Бафин?

В: Защо през по-голямата част от годината е трудно да се пътува в залива Бафин?

Търсене по буква