Пръстеновиден тюлен (Pusa hispida) — описание, местообитание и поведение

Научете всичко за Пръстеновидния тюлен (Pusa hispida) — описание, местообитание, поведение, характерни пръстеновидни петна и ролята му в арктичната екосистема.

Пръстеновидният тюлен (Pusa hispida), известен също като тюлен-буркан и като netsik или nattiq при инуитите, е тюлен без уши. Живее в арктическите и субарктическите райони. Пръстеновидният тюлен е малък тюлен. Дължината им рядко надхвърля 1,5 м.

Те имат характерна шарка от тъмни петна, заобиколени от светлосиви пръстени. Това е най-многобройният и широко разпространен леден тюлен в северното полукълбо. Живее в целия Северен ледовит океан, в Берингово и Охотско море до северното крайбрежие на Япония в Тихия океан, по северноатлантическите брегове на Гренландия и Скандинавия до Нюфаундленд, като включва и два сладководни подвида в Северна Европа. Пръстеновидните тюлени са една от основните жертви на белите мечки. Те отдавна са част от диетата на коренното население на Арктика.

Описание и характеристики

Пръстеновидният тюлен е компактен вид с къса муцуна и кръгло тяло. Основни характеристики:

• Размери: обикновено до 1,2–1,5 м дължина; теглото варира в широки граници (приблизително 40–70 кг при възрастни), като мъжките и женските могат да се различават леко по маса.
• Петниста окраска: светлосив фон с тъмни петна, много от които имат „пръстеновиден“ контур — оттук и името на вида.
• Кожа и козина: бебетата се раждат с гъста бяла козина (лануго), която ги крие от хищниците в снега; при по-късна възраст козината потъмнява и придобива типичната шарка.
• Анатомия: както при другите тюлени без уши, външните уши липсват; имат силни плавници и адаптации за правене и поддържане на дупки в леда (използват зъбите си).
• Дълбочини и потапяния: добри гмуркачи — извършват кратки, многократни гмуркания при търсене на плячка; регистрирани са и по-дълбоки гмуркания (на стотици метри) и продължителност до десетки минути при нужда.

Подвидове и популации

Видът е представен от няколко географски отделни популации и подвида. Сред тях са известните сладководни подвиди в Северна Европа: сладководният пръстеновиден тюлен в Ладога и в Сайма (Saimaa ringed seal), които са специално приспособени към езерните условия. Някои популации в Балтийско море също се разглеждат като характерни подразделения с различен статус и заплахи.

Мястообитание и разпространение

Пръстеновидните тюлени обитават ледени и полубрегови райони, където има морски лед и сняг за изграждане на родилни „лази“ (сулуси). Основни характеристики на местообитанието:

• Предпочитат морски лед с дебелина и снежен покрив, които да защитават малките.
• Някои популации мигрират сезонно в търсене на оптимални мястообитания за размножаване и хранене.
• Сладководните подвиди са ограничени до конкретни езера и не мигрират далеч от тях.

Хранене и поведение

Пръстеновидните тюлени са всеядни месоядни и ловуват предимно риба и безгръбначни:

• Основна плячка: малки и средни риби (например треска, поларна риба), ракообразни и мекотели.
• Тактика на лов: използват острото си зрение и слух под вода, правят кратки гмуркания и обикновено ловуват близо до леда; често се хранят нощем и привечер.
• Поведение: предимно самотни, с ясно дефинирани участъци лед за дишане и почивка; активни през цялата година, но с ясно изразени сезонни цикли при размножаване и отглеждане на малките.

Размножаване и отглеждане на малките

Размножаването е тясно свързано с наличието на море и сняг през пролетта:

• Бременността води до раждане на едно малко (рядко повече) през пролетта.
• Майките раждат в снежни „лази“ върху леда — тези укрития пазят малките от студ и хищници.
• Първите седмици малкото кърми върху високомаслено мляко и бързо трупа подкожна мазнина; отбиването настъпва обикновено след няколко седмици.
• Почти всички популации имат ясни сезонни времеви рамки за чифтосване, раждане и отпускане на младите.

Хищници и заплахи

Основните природни хищници са белите мечки и китове убийци (косатки). Хищничеството върху малките често е извършвано и от арктическата лисица. Човешкото въздействие и промените в околната среда допълнително застрашават някои популации:

• Изменение на климата и намаляване на морския лед и снежния покрив — критично за размножаването и оцеляването на малките.
• Комерсиален и местен лов — традиционен поминък за коренните народи, но в някои области довел до спад на популациите при отсъствие на регулиране.
• Замърсяване, случайно улавяне в риболовни мрежи, инциденти с корабоплаване и петролни разливи.

Статус и мерки за опазване

Общият глобален статус на пръстеновидния тюлен варира по популации. Някои популации са възстановени или стабилни, докато други — особено ограничените сладководни подвиди (например в Сайма) — са силно уязвими и защитени със специални мерки. Основни мерки за опазване включват:

• Мониторинг на популациите и тяхното местообитание.
• Ограничения и регулации на лова, където е необходимо.
• Защита на критични размножителни територии и контрол на човешките дейности в тях.
• Международно сътрудничество за намаляване на емисиите и смекчаване на климатичните промени, които разрушават ледените местообитания.

Взаимодействие с хората

Пръстеновидният тюлен има голямо културно и икономическо значение за арктическите общности — използван е за храна, кожа и масло. Съвременните усилия за опазване се стремят да балансират традиционния начин на живот на коренните народи с необходимостта от устойчиво управление на ресурсите.

Пръстеновидният тюлен е ключов вид за арктичните екосистеми. Запазването му помага да се поддържа здравето на хранителните вериги и устойчивостта на северните морски среди.

Описание

Пръстеновидният тюлен е най-малкият и най-разпространеният тюлен в Арктика. Те имат малка глава, къса муцуна, подобна на котка, и пухкаво тяло. Козината им е тъмна със сребристи пръстени по гърба и страните, а коремът им е сребрист. В зависимост от подвида и състоянието размерът на възрастния екземпляр може да варира от 100 до 175 см (40-69 инча) и да тежи от 32 до 140 кг (70-308 фунта). Средната дължина на тюлена е около 5 фута (1,5 м), а теглото му е около 50-70 кг (110-150 фунта). Малките им предни плавници имат нокти с дебелина над 1 инч (2,5 см), които се използват за правене на дихателни отвори през лед с дебелина 6,5 фута (2 м).

задни салта

История на живота

Женските достигат полова зрялост на 4 години. Мъжките не достигат полова зрялост преди 7-годишна възраст. През пролетния размножителен период женските правят леговища в дебелия лед и раждат в тези структури. След 9-месечна бременност женските раждат едно малко през март или април. Малките се отбиват след един месец. Те натрупват дебел слой козина.

Женските обикновено започват да се чифтосват в края на април. Мъжките обикалят леда в търсене на партньорка. Когато бъдат намерени, мъжкият и женската могат да прекарат няколко дни заедно, преди да се чифтосат. След това мъжкият си търси друга партньорка.

Пръстеновидните тюлени живеят около 25 до 30 години. Те са самотни животни. Разделят се един от друг на стотици метри.

Кученце на пръстеновиден тюлен.

Въпроси и отговори

В: Какво представлява пръстеновидният тюлен?

В: Какъв е размерът на пръстеновидния тюлен?

В: Каква е характерната шарка на пръстеновидния тюлен?

В: Къде живеят пръстеновидните тюлени?

Въпрос: Кой е най-разпространеният и широко разпространен леден тюлен в северното полукълбо?

В: Каква е диетата на полярната мечка?

В: Кой се храни с пръстеновидни тюлени?

Търсене по буква