Координати: 58°0′ С.Ш. 178°0′ З.Д. / 58.000° С.Ш. 178.000° З.Д. / 58.000; -178.000
Берингово море е крайно море в Тихия океан. То има дълбок воден басейн, който след това се издига чрез тесен склон в по-плитките води над континенталните шелфове.
Берингово море е отделено от залива на Аляска от полуостров Аляска. Площта му е над два милиона квадратни километра, като на изток и североизток граничи с Аляска, на запад - с руския Сибир и полуостров Камчатка, на юг - с полуостров Аляска и Алеутските острови, а на далечния север - с Беринговия проток. Протокът свързва Берингово море с Чукотско море в Северния ледовит океан. Бристолският залив е частта от Берингово море, която отделя полуостров Аляска от континентална Аляска. Берингово море е наречено на Витус Беринг, датски мореплавател на руска служба, който през 1728 г. е първият европеец, който систематично го изследва.
Екосистемата на Берингово море включва ресурси, принадлежащи на САЩ и Русия, както и международни води в средата на морето.
География и морфология
Берингово море има сложна морфология: голям, дълбок централeн басейн, обграден от широки континентални шелфове и по-стръмни склони към дълбоките води. Максималната дълбочина в някои части на басейна достига около 4 000 метра, докато континенталният шелф е сравнително плитък и представлява една от най-големите шелфови зони в света. Южната граница на морето е белязана от веригата на Алеутските острови, които влияят върху трафика на водни маси и климата в региона.
Хидрология и климат
Климатът на Берингово море е предимно подарктичен – с дълги, студени зимни периоди и по-хладни, кратки лета. Северните части са покрити със сезонен морски лед, който през последните десетилетия показва тенденция към намаляване и по-кратък период на наличие.
Основни хидрологични процеси включват:
- обмен на вода с Беринговия проток и по-далеч с Чукотско море и Северния ледовит океан;
- силни крайбрежни токове и апвелинги по шелфа, които доставят хранителни вещества в продуктивните плитки води;
- сезонна и пространствена вариабилност на температурата и солеността, повлияни от атмосферни системи и топящи се ледове.
Екосистема и биологично разнообразие
Берингово море е изключително продуктивна екосистема и поддържа богата храна на морски организми, благодарение на интензивните апвелинги и обширните шелфови площи. Тук се развиват едни от най-важните риболовни популации в света.
Видовете и групите организми, характерни за региона, включват:
- планктон — сезонни масивни цъфтежи на фитопланктон, които формират основата на хранителната верига;
- важни промишлени видове риби като ачор (Pollock), треска, сьомга и други омекотяващи видове;
- ракообразни — включително видове крабове (напр. кралски краб), които имат икономическо значение;
- морски бозайници — тюлени, морски лъвове, моржове и различни видове китове (например сини и сиви китове);
- голямо разнообразие от морски и брегови птици, които използват морето за гнездене и храна.
Човешка дейност, икономика и заплахи
Риболовът е основната икономическа дейност в региона за общности в САЩ и Русия; риболовът на пачи (Pollock) е сред най-големите в света. Местните коренни народи разчитат на морските ресурси за препитание и култура.
Основни предизвикателства и заплахи:
- натиск от риболов и риск от преполовяване при лошо управлявани рибни популации;
- климатични промени — повишаване на температурите и намаляване на морския лед, което променя местообитанията и миграционните маршрути;
- замърсяване от наземни и морски източници, включително токсични вещества и отпадъци;
- потенциална експлоатация на въглеводородни ресурси и свързаните с това рискове от разливи и разрушения на хабитати;
- съвместно управление между САЩ, Русия и международните органи, необходимо за ефективна охрана на общите ресурси.
Опазване и управление
За защита на ресурсите на Берингово море съществуват национални и международни механизми за управление на риболов, наблюдение на популациите и научни изследвания. В района има зони с ограничена дейност и области с особен природозащитен интерес, където се прилагат мерки за опазване на критични местообитания и видове.
История и значение
Освен че носи името на Витус Беринг, морето има и културно-историческо значение: през ледниковите периоди част от шелфовите зони на Берингово море са били суха земна повърхност, известна като Берингия — мост между Азия и Северна Америка, използван от човешки и животински популации за миграция.
