Берингия
Беринговият мост е свързвал днешна Аляска и Източен Сибир през плейстоценските ледникови периоди.
Най-голямото му разширение е около 1000 мили (1600 км) от север на юг. Тя не е била заледена, защото снеговалежите са били изключително слаби, тъй като ветровете от Тихия океан са губили влагата си над напълно заледените близки планини.
Тревната степ, включваща и сухоземния мост, която се е простирала на няколкостотин мили в континентите от двете страни, е наречена Берингия. Смята се, че малко човешко население от най-много няколко хиляди души е оцеляло по време на ледниковия период в Берингия. То е било изолирано от популациите в Азия в продължение на поне 5000 години. Някъде след 16 500 години то започнало да населява Америка, когато американските ледници, които преграждали пътя на юг, се стопили.
Свиване на Беринговия мост
География
Беринговият проток, Чукотско море на север и Берингово море на юг са плитки морета (карти вдясно). По време на циклите на глобално застудяване, като например последния ледников период, много вода се концентрира в ледените шапки на Арктика и Антарктида. Спадът на морското равнище е разкрил плитките морски дъна, които впоследствие са се наводнили отново. Други сухоземни мостове по света са били създавани и отново заливани по същия начин: преди около 14 000 години континентална Австралия е била свързана с Нова Гвинея и Тасмания. Британските острови са били продължение на континентална Европа чрез сухото дъно на Ламанша, а сухият басейн на Южнокитайско море е свързвал Суматра, Ява и Борнео с азиатския континент.
Повишаването и понижаването на нивото на световния океан на няколко пъти през плейстоцена излага на опасност и потапя свързващата суша, наречена "Берингия". Смята се, че сухоземният мост "Берингия" е съществувал по време на заледяването, настъпило преди 35 000 г. пр. През по-късния период 22 000-7 000 години ВР той също е бил над водата. Проливът се отваря отново около 15 500 ВР и към ок. 6000 ВР бреговите линии имат сегашния си вид.
Заледяване Беренгия-Висконсин
Беренгия - период на дегласиране
Беренгия - наши дни
Човешко обитаване
Сухоземният мост Беринга е важен по няколко причини, не на последно място защото се смята, че е позволил миграцията на хора от Азия към Америка преди около 25 000 години. Проучване на Хей показва, че от хората, мигрирали през този сухопътен мост през този период, само 70 са оставили генетичния си отпечатък в съвременните потомци.
Генетично заселване на Берингия
Въпроси и отговори
В: Какво представлява Беринговият мост?
О: Беринговият сухопътен мост е земна маса, която по време на плейстоценския ледников период е свързвала днешна Аляска и Източен Сибир.
В: Беринговият сухоземен мост бил ли е заледен по време на ледниковия период?
О: Не, Беринговият сухопътен мост не е бил заледен, тъй като снеговалежите са били изключително слаби поради ветровете от Тихия океан, които са губили влагата си над напълно заледените близки планини.
В: Какво представлява Берингия?
О: Берингия е тревистата степ, включително сухопътния мост, който се е простирал на няколкостотин мили в континентите от двете страни.
В: Живели ли са хората в Берингия по време на ледниковия период?
О: Да, смята се, че малка човешка популация от най-много няколко хиляди души е оцеляла по време на ледниковия период в Берингия.
В: Колко дълго Берингия е била изолирана от населението в Азия?
О: Берингия е била изолирана от населението в Азия в продължение на поне 5000 години.
В: Кога човешкото население в Берингия започва да населява Америка?
О: Човешкото население в Берингия е започнало да населява Америка някъде след 16 500 години, когато американските ледници, които са преграждали пътя на юг, са се стопили.
В: Как топенето на американските ледници е улеснило миграцията на хората от Берингия към Америка?
О: Топенето на американските ледници е освободило пътя, по който хората от Берингия са могли да преминат в Америка.
