Берингия: плейстоценският сухоземен мост между Азия и Америка

Беринговият мост е сухоземен коридор, който е свързвал днешна Аляска и Източен Сибир при някои от плейстоценските ледникови епизоди. Той се е образувал, когато нивото на световния океан е спаднало значително (до десетки, а в пиковите фази — стотици метри), разкривайки широката континентална шельфова равнина между двата континента.

Размери и климат

Най-голямото разширение на моста е било около 1000 мили (около 1600 км) от север на юг, като свързващата суша е обхващала значителни площи от днешния Берингово и Чукотско море. Той не е бил заледен в същата степен като големите ледници в централните части на континентите, защото снеговалежите в района са били изключително слаби. Причината е, че влажните ветрове от Тихия океан са губили голяма част от влагата си над напълно заледените и високи планински масиви по западните брегове, което е създавало сравнително сух и хладен климат по шельфа.

Екосистема: „мамонтова степ“

Тревната степ, която включвала и самия сухоземен мост и се простирала на стотици мили в двете посоки, е често наричана Берингия. Тази т.нар. „мамонтова степ“ (mammoth steppe) е била богата на треви и ниски храсти и е поддържала разнообразен голям дивеч — мамути, степни бивни, елени, коне, хищници и други видове, адаптирани към студената, но суха среда. Такава богата фауна е осигурявала ресурси за човешките популации, които са я населявали.

Хората и миграциите към Америка

Археологическите и генетичните данни показват, че в различни периоди през плейстоцена в района са живели хора, които са използвали Берингия като транзитна или временна житейска зона. Според т.нар. хипотеза за „берингийското задържане“ (Beringian standstill) част от предците на днешните индиански народи са били изолирани в Берингия за хиляди години — оценките варират, но често се посочва изолация поне няколко хиляди години (в статията се отбелязва поне 5000 години). Някъде след разораването на ледниците по южните маршрути — при отпускане на ледовете и повишение/промяна на пътищата на придвижване — тези популации са започнали да се разселват на юг и да населяват големите части от Северна и Южна Америка.

Пътища и хронология

Берингия е функционирала в различни „прозорци“ на достъпност, най-вече по време на последния ледников максимум (приблизително преди 26 000–19 000 години), когато световните морета са били значително по-ниски. Конкретният маршрут, по който първите хора са навлезли в съвременна Северна Америка — чрез вътрешен „ice-free corridor“ между отстъпващи ледници или по морския тихоокеански край (coastal route) — остава предмет на изследване и спор сред учените. Вероятно са съществували и двата варианта в различно време.

Доказателства и съвременни изследвания

Доказателствата за значението на Берингия идват от няколко източника: геоложки данни за спад на морското равнище и разкриване на шельфовите равнини; палеоклиматични реконструкции, които показват по-сух и студен климат без масивно заледяване; фосилни и палеонтологични находки на големи бозайници; археологически останки в Аляска и Източна Сибир; както и древна ДНК, която проследява генетичните връзки между източноазиатските и америндските популации. Комбинацията от тези данни подкрепя образа на Берингия като ключов моста за палеоантропологичните и биогеографските връзки между Евразия и Америка.

Съвременна значимост: Днес териториите, които някога са образували Берингия, са частично потопени и частично заемат днешните брегови зони на Русия и САЩ (Аляска). Изследването на Берингия продължава да дава важни сведения за ранните миграции на хората, адаптациите към студени условия и причините за изчезването на множество видове плейстоценска мегafaуна.

География

Беринговият проток, Чукотско море на север и Берингово море на юг са плитки морета (карти вдясно). По време на циклите на глобално застудяване, като например последния ледников период, много вода се концентрира в ледените шапки на Арктика и Антарктида. Спадът на морското равнище е разкрил плитките морски дъна, които впоследствие са се наводнили отново. Други сухоземни мостове по света са били създавани и отново заливани по същия начин: преди около 14 000 години континентална Австралия е била свързана с Нова Гвинея и Тасмания. Британските острови са били продължение на континентална Европа чрез сухото дъно на Ламанша, а сухият басейн на Южнокитайско море е свързвал Суматра, Ява и Борнео с азиатския континент.

Повишаването и понижаването на нивото на световния океан на няколко пъти през плейстоцена излага на опасност и потапя свързващата суша, наречена "Берингия". Смята се, че сухоземният мост "Берингия" е съществувал по време на заледяването, настъпило преди 35 000 г. пр. През по-късния период 22 000-7 000 години ВР той също е бил над водата. Проливът се отваря отново около 15 500 ВР и към ок. 6000 ВР бреговите линии имат сегашния си вид.

Заледяване Беренгия-Висконсин


Беренгия - период на дегласиране


Беренгия - наши дни

Човешко обитаване

Сухоземният мост Беринга е важен по няколко причини, не на последно място защото се смята, че е позволил миграцията на хора от Азия към Америка преди около 25 000 години. Проучване на Хей показва, че от хората, мигрирали през този сухопътен мост през този период, само 70 са оставили генетичния си отпечатък в съвременните потомци.

Генетично заселване на Берингия

Въпроси и отговори

В: Какво представлява Беринговият мост?

В: Беринговият сухоземен мост бил ли е заледен по време на ледниковия период?

В: Какво представлява Берингия?

В: Живели ли са хората в Берингия по време на ледниковия период?

В: Колко дълго Берингия е била изолирана от населението в Азия?

В: Кога човешкото население в Берингия започва да населява Америка?

В: Как топенето на американските ледници е улеснило миграцията на хората от Берингия към Америка?

Търсене по буква