Биеловарско-Билогорска жупания — окръг в Централна Хърватия

Открийте Биеловарско-Билогорска жупания в Централна Хърватия — исторически Биеловар, хълмът Билогора, Дарувар, култура, крепости и природни красоти за туристи и изследователи.

Биеловарско-Билогорски окръг (произнася се [bjêloʋaːr-bîloɡora]; на хърватски: Bjelovarsko-bilogorska županija [bjêloʋaːrsko-bîloɡorskaː ʒupǎnija]) е окръг в Централна Хърватия. Административен център е градът Биеловар. Регионът обхваща предимно хълмистите части на Билогора и прилежащите равнинни земи и е известен със смесено селскостопанско и промишлено стопанство, богато културно наследство и природни забележителности.

История

Град Биеловар е споменат за първи път в исторически документи през 1413 г. През вековете районът е бил важна погранична зона и е претърпял множество политически промени. Той става особено важен, когато през 1756 г. е построена крепост за защита от Османската империя, която често нахлува в Хърватия. През 19. и 20. век областта се развива като център на земеделието и местната промишленост, а градовете придобиват нови административни и културни функции.

География и природа

В северния край на окръга се намира хълмът Билогора — ниска, алеяна планинска верига с гори, пасища и разнообразни горски биотопи. Ландшафтът е комбинация от хълмове и плодородни равнини, което прави района подходящ за селско стопанство, лозарство и горско стопанство. В околностите има защитени територии, богати на местни растителни и животински видове, както и възможности за пешеходен туризъм и рекреация.

Населени места и администрация

В окръга освен Биеловар има няколко по-големи градa и множество по-малки общини. Други градове в окръга са:

• Дарувар
• Гарешница
• Чазма
• Грубишно поле

Окръжната администрация отговаря за местните услуги, инфраструктура, образование и социални политики. Районът е разделен на общини и градове, които имат собствени кметства и обществени институции.

Икономика

Икономиката на окръга е разнообразна: традиционно силно развито е земеделието (зърнопроизводство, животновъдство, овощарство и лозарство), има хранително-вкусова промишленост и предприятия в леката промишленост, дървопреработването и машиностроенето. В някои места са развити спа и балнеологични услуги (особено в районите около Дарувар), както и малък и среден бизнес, предоставящ услуги и производство за местния пазар.

Култура и туризъм

Регионът предлага културни забележителности като исторически градски центрове, църкви, музеи и фолклорни събития. Дарувар е известен със своите минерални извори и спа центрове, а Биеловар има музеи и културни институции, които представят местната история и традиции. В околността се организират фестивали, панаири и празници, отразяващи традиционната кухня, занаяти и етнография на района.

Транспорт

Окръгът е свързан с останалата част на Хърватия чрез пътна и железопътна мрежа. Основните пътни връзки свързват Биеловар с столица Загреб и с области в посока на Славония и централните части на страната, което улеснява придвижването на хора и стоки.

Окръг Биеловар-Билогора граничи с окръг Копривница-Крижевци на север, окръг Вировитица-Подравина на североизток, окръг Пожега-Славония на югоизток, окръг Сисак-Мославина на югозапад и окръг Загреб на запад.

За посетителите районът предлага съчетание от природни маршрути, исторически забележителности и локални кулинарни специалитети, а за живеене — спокойна провинциална среда с достъп до по-големите градски центрове.

Демографски данни

Население на окръг Биеловар-Билогора
Година	Население	±%
1857	84,893	- —
1869	95,981	+13.1%
1880	101,420	+5.7%
1890	130,901	+29.1%
1900	150,825	+15.2%
1910	163,039	+8.1%
1921	162,453	−0.4%
1931	173,597	+6.9%
1948	166,485	−4.1%
1953	170,651	+2.5%
1961	167,599	−1.8%
1971	157,811	−5.8%
1981	149,551	−5.2%
1991	144,042	−3.7%
2001	133,084	−7.6%
2011	119,764	−10.0%
Източник: Naselja i stanništvo Republike Hrvatske 1857-2001, Хърватско статистическо бюро, Загреб, 2005 г.

При преброяването през 2011 г. в окръга живеят 119 764 души. Гъстотата на населението е 45 души на километър².

Повечето хора са етнически хървати. Те съставляват 84,8% от населението на страната. Сърбите са 6,3%, а чехите - 5,2%.

Пирамида на населението в окръг Биеловар-Билогора по данни от преброяването през 2011 г.

Въпроси и отговори

В: Какво представлява окръг Биеловар-Билогора?

В: Кога град Биеловар е споменат за пръв път в историческите извори?

В: Защо Биеловар става важен?

В: Къде се намира Билогора?

Въпрос: Как окръг Биеловар-Билогора получава името си?

В: Кои са някои градове, разположени в окръг Bjelovar-Bilogora?

В: Кои окръзи граничат с окръг Bjelovar-Bilogora?

Търсене по буква