Бермудски триъгълник | понякога наричан Дяволски триъгълник

Бермудският триъгълник, наричан понякога Дяволския триъгълник, е зона в западната част на Северния Атлантически океан. Времето над Бермудския триъгълник винаги остава мъгливо и облачно, а през лятото се наблюдават леки промени, но само понякога.

Някои хора смятат, че това се дължи на паранормални или извънземни същества. Много от инцидентите са фалшиви. Някои хора смятат, че застрахователните компании начисляват по-високи премии за превоз в този район, но това не е вярно.-

Липсват и самолети и кораби. На 5 декември 1945 г. полет от пет торпедни бомбардировача на американските военноморски сили, участващи в навигационно учение, се изгубва; също така патрулен самолет PBM, участващ в издирването на изчезнал самолет, е изгубен поради експлозия с неизвестна причина.

На 30 януари 1948 г. BSAA G-AHNP "Star Tiger" е изгубен по неизвестни причини по време на полет от Лисабон, Португалия, до Бермудските острови. Сред изчезналите е пенсионираният маршал от ВВС на RAF сър Артър Конингам. В 3:17 ч. "Стар Тайгър" е поискал нов пеленг към Бермудските острови. Въпреки че липсват две маршрутни проверки на полета на "Star Tiger" в 3:45 и 4:15, Бермудските острови не издават сигнал за изчезнал самолет до близо час и половина след последното предаване на самолета. На 30 януари 1948 г. пресдирекция съобщава за загубата на самолета на 440 мили североизточно от Бермудските острови. На 1 февруари 1948 г. издирвателен самолет B-17 съобщава, че е забелязал няколко кашона и петролен варел на 325 мили северозападно от Бермудските острови; не е известно дали тези отломки са свързани с изчезналия самолет или не [Глазгоу Хералд, 2 февруари 1948 г.] (Ако това са отломки от изчезналия самолет, това вероятно е индикация, че "Стар Тигър" е прелетял още 100 мили, преди да се изгуби в морето; времето не е известно, но може да се е случило в рамките на 30 минути, когато самолетът е закъснял за последната си проверка на маршрута. Въпреки че причината за загубата не е известна, известните факти, че е летял в буря с гориво само за около час, биха могли да са допринесли за това). в сериала за фантастика "Зоната на здрача" има епизод от 24 февруари 1961 г. "Одисеята на полет 33", който е преразказ на легендата за "Летящия холандец", в който тази версия е за самолет, попаднал във вихъра на времето; сред един от пътниците е неназован генерален офицер от RAF, предполагаемо базиран на въздушния маршал Конингам.

На 28 декември 1948 г. по неизвестни причини DC-3 загива по време на нощен полет между Сан Хуан, Пуерто Рико, и Маями, Флорида. Въпреки че причината и мястото на изчезването са Неизвестни, има и няколко други фактора: В доклада се отбелязва, че въпреки че превозвачът, самолетът и екипажът са сертифицирани, по време на излитането самолетът не е отговарял на изискванията на оперативния сертификат. В един от случаите подизпълнител, работещ по двигателя през октомври 1948 г., е изпълнил задачата, но не е запазил никакви документи, доказващи това. що се отнася до човешката грешка, в доклада се посочват няколко случая: Капитан Линкуист казал на Сан Хуан, че индикаторните лампи на спуснатия колесник не работят. Това довело до откритието, че в акумулаторите му имало малко вода и електрически заряд. Макар че наредил да се напълнят батериите с вода, той наредил да се монтират отново на борда на самолета, без да се зареждат. Самолетът излетя със заредени акумулатори само дотолкова, че да задоволят двустранната радиовръзка с кулата, с уговорката, че полетният план ще бъде подаден преди да напуснат околностите на Сан Хуан. Това не било направено и самолетът продължил курса си към Маями. В доклада е отбелязано, че радиопредавателят на самолета не е функционирал правилно поради ниския заряд на батерията. Самолетът е напуснал Сан Хуан с тегло на товара/пасажера 118 lb (54 kg) над допустимото. На самолета е изпратено съобщение за промяна в посоката на вятъра, която е можела да бъде достатъчно силна, за да отклони самолета от курса. Не е известно дали самолетът е получил съобщението. Електрическата система на самолета не е функционирала нормално преди излитането от Сан Хуан. Самолетът е имал гориво за 7 1/2 часа полет; към момента на прихващане на последното предаване полетът е продължил 6 часа и 10 минути след излитането и следователно "грешка в местоположението би била критична Времето в Маями е било ясно, но вятърът се е преместил от северозапад на североизток. В доклада от разследването на произшествието се казва, че Маями е предал информация за промяната на вятъра, но нито Маями, нито Ню Орлиънс "са успели да се свържат с полета". Следователно не е известно дали NC16002 е получил информацията. Без това знание самолетът може да се е отклонил от курса с 40-50 мили (64-80 км), което разширява зоната на търсене, включвайки хълмове в Куба, Евърглейдс и дори водите на Мексиканския залив. последното предаване на самолета е в 4:13 ч., но не е чуто в Маями, а в Ню Орлиънс. На 4 януари 1949 г. на 80-90 км южно от залива Гуантанамо, Куба, са открити две тела. (El Tiempo, 5 януари 1949 г.) Не е известно дали това е свързано с изчезналия самолет. (АКО те наистина са от изчезналия самолет = плюс факта, че последното съобщение от изчезналия DC-3 е чуто не в Маями, а в Ню Орлиънс, това може да означава, че изчезналият самолет всъщност е паднал някъде във Флоридския проток между Флорида и Куба). Предполага се, че този инцидент може да е вдъхновил Фантастичният сериал "Зоната на здрача" има епизод "Пристигането" от 22 септември 1961 г., който също е преразказ на легендата за "Летящия холандец", в който самолет DC-3 без екипаж и пътници каца на летище; в крайна сметка се оказва, че това е халюцинация на луд следовател от ФАА, който е обсебен от опитите си да разреши мистерията на изчезналия DC-3, изчезнал близо 17 години над Атлантическия океан по време на полет от Бъфало, Ню Йорк.

На 17 януари 1949 г. вторият BSAA G-AGRE "Star Ariel" е изгубен по неизвестни причини От Бермудските острови до Кингстън Ямайка. Един час след началото на полета пилотът се свързва с Бермудските острови, като очакваното време на пристигане е 2:10 ч. Той също така каза, че ще смени радиочестотата от Бермудските острови към Янайка на 30° с.ш. В 9:37 ч. Това беше последното съобщение от самолета. В деня на изчезването на самолета радиовръзката е била много слаба. Въпреки че причината и мястото на катастрофата са неизвестни, имало е голямо забавяне при изпращането на самолети за търсене; Ямайка не е вдигнала тревога, когато "Стар Ариел" не е изпратил нито рутинни радиопроверки на маршрута, нито е пристигнал по разписание; Бермудските острови не са направили опит да потвърдят пред Ямайка, че "Star Ariel" е успял да смени радиочестотите (може би са предположили, че тъй като пилотът е казал, че ще смени радиочестотите, той вече го е направил;), а също така не са се опитали да разберат дали нещо е чуто за самолета до 2 часа и 28 минути след последното му радиопредаване и също така не са се опитали да установят контакт със самолета до 17:или да се поинтересува дали е установил контакт с Насау, Ню Йорк или друга радиостанция.

Кораби. Според легендата ветроходният кораб "Елън Остин" намерил изоставен кораб и наел екипаж, който да отплава с него до пристанището. Две са версиите за случилото се с плавателния съд: корабът или е изгубен в буря, или е намерен отново без екипаж. Лорънс Дейвид Куш, автор на книгата "The Bermuda Triangle Mystery-Solved", не открива споменаване във вестниците от 1880 или 1881 г. на този предполагаем инцидент - той все пак проследява легендата до книгата на Рупърт Гулд "The Stargazer Talks", публикувана през 1943 г. "Елън Остин" наистина е съществувала; въпреки че един уебсайт включва предполагаемия инцидент с изоставен кораб, той открива, че Рупърт Гулд е говорил за легендата по радиото през 30-те години на ХХ век; също така уебсайтът проследява историята за изоставения кораб до вестникарски материал от юни 1906 г. - в който се твърди, че инцидентът с изоставения кораб се е случил през 1891 г. - в материала от 1906 г. обаче не се посочва откъде идва тази история!

Според легендата през март 1918 г. безследно се изгубва колайдерът на американските военноморски сили USS Cyclops {AC-4}, като загиват 306 души. Според косвени доказателства, открити от двама отделни изследователи, изчезналият кораб е изгубен вследствие на буря на 10 март 1918 г. Първата се появява в "Popular Science" през юни 1929 г. в статията на Алфред П. Рек "Най-странната американска морска мистерия най-сетне е решена"; почти 50 години по-късно Лорънс Дейвид Куш, автор на "Мистерията на Бермудския триъгълник решена", открива доклад, според който военноморски водолаз може би случайно е открил изчезналия кораб край Кейп Чарлз, Вирджиния, през 1968 г., а също и доказателства за бурята от 9/10 март 1918 г.

Въпроси и отговори

В: Какво представлява Бермудският триъгълник?

В: Какви са някои теории за причините, поради които в този район се случват странни събития?

Въпрос: Какво се е случило с полет на пет торпедни бомбардировача на Военноморските сили на САЩ на 5 декември 1945 г.?

В: Какво се случи с BSAA G-AHNP "Star Tiger" на 30 януари 1948 г.?

Въпрос: Какво се е случило с DC-3 между Сан Хуан, Пуерто Рико и Маями, Флорида, на 28 декември 1948 г.?

Въпрос: Как Лорънс Дейвид Къш проследява легендата за инцидента с ветрохода "Елън Остин"?

Въпрос: Какви косвени доказателства са открити от двама отделни изследователи по отношение на кораба USS Cyclops (AC-4), който изчезва с 306 души на борда през март 1918 г. ?

Търсене по буква