Лабрадорско море (на френски: mer du Labrador) е ръкав на Северния Атлантически океан между полуостров Лабрадор и Гренландия. Морето е заобиколено от континентални шелфове на югозапад, северозапад и североизток и се смята за едно от по-характерните крайни морета на северната част на Атлантика. То се свързва на север с Бафиновия залив чрез пролива Дейвис и на юг и югоизток се влива в отворения Атлантически океан.

Морфология и дълбочина

Лабрадорско море е сравнително дълбоко ръкав — дълбочината достига около 3400 метра в най-дълбоките части. Когато се отваря към Атлантическия океан ширината му достига приблизително 1000 км, а в посока на Бафинова проточност морето постепенно се уплътнява и става по-плитко — до по-малко от 700 м (383 сажена; 2297 фута) в направление към залива Бафин, преди да премине в широкия 300 км (190 мили) проток Дейвис. Контурите му са оформени от шелфовете и няколко подводни платформи и хребети, които влияят на разпределението на теченията и седиментите.

Климат, лед и температурни характеристики

Температурата на повърхностните води в Лабрадорско море варира силно по сезони: през зимата средно около -1 °C (30 °F), а през лятото повишенията достигат често 5–6 °C (41–43 °F). Солеността е сравнително ниска — обикновено между 31 и 34,9 части на хиляда, поради притока на студени и по-малко солени води от север и топене на лед. През зимата до около две трети от морската повърхност обикновено е покрита с морски лед и плътни блокове, а обилно количество айсберги, отлепени от гренландските ледени шапки и арктическите заливи, плава на юг с теченията.

Хидрология и течения

Лабрадорско море е трасето на силното студено течение, известно като Лабрадорско течение, което носи студени, нискосолени води и айсберги покрай бреговете на Лабрадор и Нюфаундленд на юг. На източната страна то се среща с по-топли и солени течения от Атлантика — тази граница предизвиква интензивно смесване, формиране на мъгли и богати на хранителни вещества зони. В дълбочина в района се осъществява и силна вертикална циркулация: през зимата студени, солени повърхностни води може да потънат и да образуват т.нар. Лабрадорска водна маса (Labrador Sea Water), важен компонент на глобалната термохалинна циркулация и Атлантическото преносно течение (AMOC).

Екология и човешка дейност

Морето е богато на биологично разнообразие — типични видове включват различни риби (като треска и черен паламуд/гренландска камбала), ракообразни, калмари, големи популации от китоподобни и тюлени, както и множество морски птици. Хранителната биомаса е подпомагана от богати на хранителни вещества водни маси и сезонни цъфтежи на фитопланктон. В икономически план регионът е важен за рибарството и традиционния поминък на местните и индигенни общности, а също така е обект на научни изследвания, корабоплаване и ограничени проучвания за въглеводороди. Плаването в района е затруднено през зимата заради ледовете и айсбергите, което налага специални мерки за безопасност и сезонно планиране на маршрутите.

Влияние върху климата и промени

Лабрадорско море играе значима роля във взаимовръзката между Арктика и Атлантика и в глобалната климатична система заради участието си в процесите на дълбочинна водна конвекция. Промените в температурата, ледовото покритие и солеността — свързани с глобалното затопляне и топенето на ледниците — могат да повлияят върху образуването на дълбоки водни маси и по този начин върху големи схеми на океанска циркулация, с потенциални ефекти върху климата на северното полукълбо. Наблюденията през последните десетилетия показват тенденции към загряване и намаляване на морския лед през лятото, както и променлива динамика на теченията и сезонността.

Ключови факти:

  • Дълбочина: до около 3400 м.
  • Ширина при излизане в Атлантика: около 1000 км.
  • Температури: от ~-1 °C през зимата до ~5–6 °C през лятото.
  • Соленост: ~31–34,9‰.
  • Сезонно ледово покритие: до около 2/3 от повърхността през зимата.