Атлантическа сьомга (Salmo salar) — описание, местообитание и значение

Атлантическа сьомга (Salmo salar) — подробно описание, местообитание и значение за екосистемите и рибарството; разпространение, поведение и мерки за опазване.

Атлантическата сьомга, Salmo salar, е риба от семейство Salmonidae. Атлантическата сьомга се среща в северната част на Атлантическия океан и в реките, които се вливат в северната част на Атлантическия океан. Успешно е пресадена и в северната част на Тихия океан. Други наименования на атлантическата сьомга са: заливната сьомга, черната сьомга, капланската сьомга, сьомгата Себаго, сребърната сьомга, свраката или външната сьомга. Атлантическата сьомга, която не пътува до морето, е известна като сьомга без излаз на море или ouananiche. Това може да се дължи на човешка намеса или природни бедствия.

Описание

Външен вид: Атлантическата сьомга има торпедообразно тяло, покрито с дребни люспи. Преди преминаването в морето младежките риби (parr) имат тъмни вертикални ивици по страните; в морската фаза тялото става по-сребристо с по-слабо изразени ивици. Главата е сравнително изтеглена, а устата — с множество малки зъбчета.

Размери и тегло: Възрастните обикновено достигат дължина около 70–100 см и тежат между 2 и 15 кг, като има редки екземпляри, които могат да превишат тези стойности.

Местообитание и разпространение

Атлантическата сьомга е анaдромен вид: излюпените в сладководни реки млади риби растат като пресноводни (fry, parr), след което преминават през смoltизация и мигрират в морето, където се хранят и бързо растат. След няколко години в океана (обикновено 1–4 години, в зависимост от популацията) възрастните се връщат към реките, за да се размножат. Някои популации остават в сладка вода през целия си живот (landlocked), като ouananiche.

Този вид е разпространен в северната част на Атлантическия океан — по крайбрежията на Северна Америка и Европа — и във вътрешните реки, които се вливат в него. Човекът е пресадил вида и в някои реки на северния Тихи океан.

Биология и жизнен цикъл

• Размножаване: Размножаването обикновено става през есента в бързи, каменисти участъци на реките. Женските копаят гнезда (redd), където снасят яйцата; оплождането е външна.
• Ембрионален период и млади: Яйцата инкубират през зимата и младите излизат като alevins, след това стават fry и parr. Parr фазата може да продължи различно време в зависимост от географските и екологичните условия.
• Миграция към морето: Смoltизацията е физиологична промяна, която подготвя рибите за солена вода; след това те мигрират към морето, където се хранят с богати на енергия ресурси.
• Остаряване и повторно връщане: След достигане на оптимален размер, възрастните се връщат към реките, за да се снасят, и често умират след първото или след няколко размножителни пътувания, в зависимост от пола и условията.

Храна

В прясна вода младият стадий консумира основно водни насекоми и личинки. В море атлантическата сьомга е всеядна хищническа риба: храни се със зоопланктон, малки ракообразни, калмари и риба (например сардини, херинга и други малки пелагични видове). Диетата варира според възрастта и местообитанието.

Заплахи и опазване

Основни заплахи:

• Прекомерен риболов (комерсиален и спортен), включително незаконен улов.
• Загуба и разрушаване на местообитанията в реките — изграждане на язовири, регулиране на речните корита и унищожаване на спawning участъци.
• Замърсяване на водите (индустриално, селскостопанско и урбанистично), което влияе на качеството на водата и оцеляемостта на яйцата и младите.
• Въздействие на аквакултурата: разпространение на паразити (например sea lice), болести и генетично замърсяване при избягали фермерски сьомги.
• Климатични промени — повишаване на температурата на реките и океана, промяна в трофичните вериги и миграционните маршрути.

Мерки за опазване:

• Ограничения и регулации на лов и риболов, квоти и сезони.
• Възстановяване на речни местообитания — изграждане на рибни проходи (fish ladders), премахване на прегради, възстановяване на крайречна растителност и естествени градиенти на течението.
• Контрол и подобряване на практиките в аквакултурата — санитарни мерки, намаляване на риска от бягство и разпространение на паразити и болести.
• Програми за мониторинг, генетичен контрол и внимателно използване на изкуствено размножаване (хatcheries) — с внимание към генетичното разнообразие и дългосрочната устойчивост.

Икономическо и културно значение

Атлантическата сьомга има висока икономическа стойност — както за комерсиалния риболов, така и за аквакултурата. Тя е търсена за консумация поради вкуса и хранителните си качества (богата на омега-3 мастни киселини). Също така е културно важна за много брегови общности и е водещ вид за спортен риболов с голям туристически потенциал.

Аквакултура

Фермерската атлантическа сьомга е един от основните видове за отглеждане в аквакултури в Северна Европа, Чили, Канада и други региони. Технологиите включват отглеждане в морски клетки, системи за затворени отпадни води и хибридни подходи. Въпреки икономическите ползи, аквакултурите също пораждат екологични предизвикателства, свързани с епидемии, замърсяване и влияние върху дивите популации.

Заключение

Атлантическата сьомга е вид с голям екологичен, икономически и културен значение, чиято жизнена стратегия на миграция между сладка и солена вода я прави чувствителна към промени както в реките, така и в океана. Устойчивото управление, възстановяването на местообитанията и отговорните практики в аквакултурата са ключови за съхраняване на този вид за бъдещите поколения.

Въпроси и отговори

В: Какво представлява атлантическата сьомга?

В: Къде другаде успешно е трансплантирана атлантическа сьомга?

В: Какви са другите имена на атлантическата сьомга?

В: Какво представлява сьомгата без излаз на море?

В: Как атлантическата сьомга се превръща в сухоземна?

В: Какво е научното наименование на атлантическата сьомга?

В: Към кое семейство принадлежи атлантическата сьомга?

Търсене по буква