Росомахата или глутницата (Gulo gulo) е най-големият представител на семейство Mustelidae (ласки). Той е едър и мускулест хищник, който прилича повече на малка мечка, отколкото на другите усойници. Росомахата, която е самотно животно, има славата на свирепо животно и може да убива плячка, многократно по-голяма от нея. Тя е мощен и универсален хищник и чистач.

Съществува ясна разлика между два подвида: Стария свят Gulo gulo gulo и Новия свят G. g. luscus.

Мъжкият екземпляр е висок около 46 см, а женският - около 36 см. Дължината им варира от 36 инча (91 см) (женски) до 45 инча (110 см) (мъжки), а теглото им е около 11-16 кг. Опашката им е около 20 см. Кафявата им козина ги предпазва от изключително ниските температури, а големите им крака им позволяват да ходят по снега.

Описание и отличителни белези

Росомахата е набита, късокрака твар с широка глава и силна шийна мускулатура. Козината е плътна и водонепропусклива, с къса външна покривка и плътен подкосъм, което осигурява добра изолация през студовете. Често по тялото има по-светли ивици или петна, особено по гърба и раменете. Носът е остър и добре развито е обонянието, използвано за откриване на плячка и трупове под сняг.

Размер и полова разлика

Половият диморфизъм е изразен: мъжките са по-едри и по-тежки от женските. Дължината на тялото (без опашката) и общото тегло зависят от подвида и региона; в литературата се дават различни стойности, но обичайно мъжете тежат повече и могат да надхвърлят женските с 30–50 %. В някои източници средното тегло е цитирано като 11–16 кг, но срещат се и по-леки или по-тежки екземпляри в зависимост от наличието на храна и климатичните условия.

Местообитание и разпространение

Росомахата населва по-студените части на Северното полукълбо — тайгата, тундрата, планинските масиви и крайни субарктически райони в Европа, Азия и Северна Америка. Тя предпочита обширни, рядко населени територии с гъста гора и открити пространства, където може да проследява и да съхранява плячка. За придвижване и лов използва планински проходи и снежни полета; големите ѝ ходила спомагат разпределянето на тежестта върху снега.

Хранене и поведение

Росомахата е всеядно-хищен вид с преобладаващо месна диета. Храни се с живи дребни и средноголеми животни (като гризачи, зайци, птици), със сърнички и младите на едри тревопасни, а също така е активен консуматор на трупове — често намира и разчиства останки от по-едри хищници. Известна е с умението си да търси храна под снега и да съхранява парчета месо в снежни складове. Поведенчески е предимно самотна, с големи територии на придържане; маркира границите си с ароматни жлези и пикня.

Размножаване и развитие

Размножителният период обикновено е в късната зима — пролет. Росомахата практикува забавено имплантиране (delayed implantation) — оплоденият яйцеклетък може да остане в латентно състояние, преди да се имплантира и да започне развитие, което регулира времето на раждане спрямо благоприятни условия. Литърът съдържа обикновено 1–3 малки (понякога до 4), които се раждат в сигурно скривалище, често изкопано под сняг или в коренови системи. Майката се грижи за малките няколко месеца, докато придобият самостоятелност.

Адаптации

  • Плътна козина и дебел подкосъм за изолация през зимата.
  • Големи, широко разположени ходила, които действат като „снегоходки“ при пукащ сняг.
  • Силни челюсти и остри зъби за разкъсване на месо и кости.
  • Отлично обоняние и издръжливост за дълги придвижвания и проследяване на плячка.

Взаимодействие с хора и охрана

Росомахата рядко влиза в пряк контакт с хора, поради отдалечените територии, които обитава. Обаче популациите са чувствителни към фрагментация на хабитата, лов и незаконен добив на кожи, а също и към изменението на климата, което променя снежния покрив и наличностите на храна. По международна оценка (IUCN) статусът на вида варира в зависимост от региона; в някои области популациите са устойчиви, а в други са застрашени и се прилагат мерки за мониторинг, ограничен лов, възстановяване и опазване на коридорите за миграция.

Продължителност на живота

В диво състояние росомахите обикновено живеят около 7–10 години; в плен могат да достигнат 13–17 години, при условие на добра грижа и храна.

Как да разпознаем присъствието им

Следи от пет пръста с видими следи от нокти, изкопани складове със запазено месо, разкъсани трупове и характерни миризми по маркировъчни места са признаци за присъствие на росомаха. Нощната активност и умението ѝ да използва снежни подслони правят наблюдението ѝ трудно, но следи и камерни записи често потвърждават наличието ѝ в дадена местност.

Росомахата остава един от най-издръжливите и добре приспособени хищници в северните екосистеми — ключов вид за разбиране на динамиката на тези сурови, но биологично богати територии.