Росомаха (Gulo gulo) — големият хищник: описание, размер и местообитание
Росомаха (Gulo gulo) — мощен хищник: описание, размери и местообитания; открийте поведение, подвидове и адаптации за оцеляване в суровите северни терени.
Росомахата или глутницата (Gulo gulo) е най-големият представител на семейство Mustelidae (ласки). Той е едър и мускулест хищник, който прилича повече на малка мечка, отколкото на другите усойници. Росомахата, която е самотно животно, има славата на свирепо животно и може да убива плячка, многократно по-голяма от нея. Тя е мощен и универсален хищник и чистач.
Съществува ясна разлика между два подвида: Стария свят Gulo gulo gulo и Новия свят G. g. luscus.
Мъжкият екземпляр е висок около 46 см, а женският - около 36 см. Дължината им варира от 36 инча (91 см) (женски) до 45 инча (110 см) (мъжки), а теглото им е около 11-16 кг. Опашката им е около 20 см. Кафявата им козина ги предпазва от изключително ниските температури, а големите им крака им позволяват да ходят по снега.
Описание и отличителни белези
Росомахата е набита, късокрака твар с широка глава и силна шийна мускулатура. Козината е плътна и водонепропусклива, с къса външна покривка и плътен подкосъм, което осигурява добра изолация през студовете. Често по тялото има по-светли ивици или петна, особено по гърба и раменете. Носът е остър и добре развито е обонянието, използвано за откриване на плячка и трупове под сняг.
Размер и полова разлика
Половият диморфизъм е изразен: мъжките са по-едри и по-тежки от женските. Дължината на тялото (без опашката) и общото тегло зависят от подвида и региона; в литературата се дават различни стойности, но обичайно мъжете тежат повече и могат да надхвърлят женските с 30–50 %. В някои източници средното тегло е цитирано като 11–16 кг, но срещат се и по-леки или по-тежки екземпляри в зависимост от наличието на храна и климатичните условия.
Местообитание и разпространение
Росомахата населва по-студените части на Северното полукълбо — тайгата, тундрата, планинските масиви и крайни субарктически райони в Европа, Азия и Северна Америка. Тя предпочита обширни, рядко населени територии с гъста гора и открити пространства, където може да проследява и да съхранява плячка. За придвижване и лов използва планински проходи и снежни полета; големите ѝ ходила спомагат разпределянето на тежестта върху снега.
Хранене и поведение
Росомахата е всеядно-хищен вид с преобладаващо месна диета. Храни се с живи дребни и средноголеми животни (като гризачи, зайци, птици), със сърнички и младите на едри тревопасни, а също така е активен консуматор на трупове — често намира и разчиства останки от по-едри хищници. Известна е с умението си да търси храна под снега и да съхранява парчета месо в снежни складове. Поведенчески е предимно самотна, с големи територии на придържане; маркира границите си с ароматни жлези и пикня.
Размножаване и развитие
Размножителният период обикновено е в късната зима — пролет. Росомахата практикува забавено имплантиране (delayed implantation) — оплоденият яйцеклетък може да остане в латентно състояние, преди да се имплантира и да започне развитие, което регулира времето на раждане спрямо благоприятни условия. Литърът съдържа обикновено 1–3 малки (понякога до 4), които се раждат в сигурно скривалище, често изкопано под сняг или в коренови системи. Майката се грижи за малките няколко месеца, докато придобият самостоятелност.
Адаптации
- Плътна козина и дебел подкосъм за изолация през зимата.
- Големи, широко разположени ходила, които действат като „снегоходки“ при пукащ сняг.
- Силни челюсти и остри зъби за разкъсване на месо и кости.
- Отлично обоняние и издръжливост за дълги придвижвания и проследяване на плячка.
Взаимодействие с хора и охрана
Росомахата рядко влиза в пряк контакт с хора, поради отдалечените територии, които обитава. Обаче популациите са чувствителни към фрагментация на хабитата, лов и незаконен добив на кожи, а също и към изменението на климата, което променя снежния покрив и наличностите на храна. По международна оценка (IUCN) статусът на вида варира в зависимост от региона; в някои области популациите са устойчиви, а в други са застрашени и се прилагат мерки за мониторинг, ограничен лов, възстановяване и опазване на коридорите за миграция.
Продължителност на живота
В диво състояние росомахите обикновено живеят около 7–10 години; в плен могат да достигнат 13–17 години, при условие на добра грижа и храна.
Как да разпознаем присъствието им
Следи от пет пръста с видими следи от нокти, изкопани складове със запазено месо, разкъсани трупове и характерни миризми по маркировъчни места са признаци за присъствие на росомаха. Нощната активност и умението ѝ да използва снежни подслони правят наблюдението ѝ трудно, но следи и камерни записи често потвърждават наличието ѝ в дадена местност.
Росомахата остава един от най-издръжливите и добре приспособени хищници в северните екосистеми — ключов вид за разбиране на динамиката на тези сурови, но биологично богати територии.
Разпределение
Росомахите живеят предимно в изолираните арктически и алпийски райони на Северна Канада, Аляска, Сибир и Скандинавия. те са родом и от Европейска Русия, Балтийските страни, Североизточен Китай и Монголия. През 2008 г. и 2009 г. за първи път от 1922 г. насам росомахи са наблюдавани на юг до Сиера Невада, близо до езерото Тахо. Те се срещат в малка численост и в Скалистите планини и северните Каскади на САЩ, като са наблюдавани и на юг и изток до Мичиган. Повечето росомахи от Новия свят обаче живеят в Канада.
Росомахите се хранят с почти всички видове храна, които могат да намерят: мишки, плъхове, птици, птичи яйца, северни елени и други едри животни. Росомахите предпочитат да ловуват по-голяма плячка през зимата, когато снегът забавя плячката и дава предимство на росомахата.
Росомахите са силно териториални. Росомахите се размножават на всеки две или три години. Женската ражда от едно до три малки (наречени котета) в тунел, наречен бърлога, дълбоко под снежните преспи.


Върколак на скалист терен
Защита
Хората са основният враг на росомахата. Гъстата и топла козина на росомахата се използва за изработване на качулката на парка или на други зимни дрехи, тъй като гъстите защитни косми не задържат студ.
През февруари 2013 г. Службата за риболова и дивата природа на САЩ предложи да се предостави защита на росомахата по Закона за застрашените видове, най-вече защото климатичните промени (глобалното затопляне) намаляват зимните ѝ местообитания в северната част на Скалистите планини. Росомахите имат слабо зрение, но изострено обоняние - те могат да усетят плячка на 20 метра под снега.
Въпроси и отговори
В: Какво представлява росомахата?
О: Росомахата е най-големият член на семейство Mustelidae и е едър и мускулест хищник.
В: Как изглежда росомахата в сравнение с други усойници?
О: Росомахата прилича повече на малка мечка, отколкото на другите усойници.
В: Каква е репутацията на росомахата?
О: Росомахата има репутацията на свирепа и може да убива плячка, многократно по-голяма от нея.
В: Самотна или социална е росомахата?
О: Росомахата е самотно животно.
В: Каква е разликата между стария и новия свят на росомахата?
О: Съществува ясна разлика между двата подвида: Стария свят - Gulo gulo gulo и Новия свят - G. g. luscus.
В: Какви са физическите характеристики на мъжкия и женския росомаха?
О: Мъжкият е висок около 18 инча, а женският - 14 инча. Дължината им варира от 36 инча (женската) до 45 инча (мъжкият), а теглото им достига около 25-36 фунта. Опашката им е около 8 инча.
В: Как росомахата оцелява при изключително ниски температури?
О: Кафявата козина на росомахата ги предпазва от изключително ниските температури, а големите им крака им позволяват да ходят по снега.
обискирам