Кълвачите и близките им роднини пикулите, кривоклюните и соколите са от семейство Picidae. Те са птици, близки до птиците. Членовете на Picidae се срещат по целия свят, с изключение на частите на старата Гондвана, до които не са стигнали: Австралия, Нова Зеландия, Мадагаскар и Антарктида. Повечето видове живеят в гори или горски местообитания.

Picidae са само едно от осемте живи семейства от разред Piciformes. Анализите на ДНК последователността показват, че те представляват клад.

В това семейство има около 240 вида и около 35 рода. Много видове са застрашени или изчезващи поради загуба на местообитания или фрагментация на местообитанията.

Външен вид и анатомия

Кълвачите имат характерен външен вид, приспособен към начина им на живот:

  • Клюн: здрав, къс и остър — служи за пробиване на дърво и изваждане на насекоми.
  • Череп и шокозащита: кожестите и костни структури, както и специализираният хиоиден апарат (езикова кутия), намаляват ефекта от ударите при кълвене.
  • Крака и опашка: зигодактилни крака (две пръста напред и две назад) и твърди опашни перца за подпора на ствола.
  • Език: дълъг, лепкав и понякога с кукостни окончания — адаптиран за изваждане на насекоми от дълбоки пукнатини.

Поведение и хранене

Повечето кълвачи са дневни и активно търсят храна по стволовете и клоните. Основната им храна са насекоми и ларви, които намират чрез пробиване и раздрусване на кората, но някои видове включват в менюто си и семена, плодове, дървесен сок или яйцата и малките на други птици.

  • Техниката на търсене включва характерно "почукване" или "кълвене", което служи и за териториална комуникация.
  • Много видове пробиват дълбоки дупки в дърветата, където често съхраняват храна (складиране).

Гнездене и размножаване

Кълвачите обикновено гнездят в кухини, които сами пробиват в дървета или по-рядко използват естествени дупки. Типични характеристики:

  • Яйца: 3–10 бели яйца в купчина.
  • Инкубация: обикновено от 11 до 14 дни, понякога родителите сменят ролите си.
  • Млади: алтрициални — раждат се голи и безпомощни, нуждаят се от грижа за няколко седмици.
  • Някои видове са моногамни за сезона, други — за по-дълго време.

Таксономия и разнообразие

Семейството Picidae включва около 240 вида, разпределени в приблизително 35 рода. Сред познатите родове са настоящите кълвачи, пикулите и други близки групи. Те образуват една еволюционна кладка в разреда Piciformes, което е потвърдено от молекулярни изследвания.

Разпространение и местообитания

Кълвачите са широко разпространени в Северното полукълбо, тропическите гори и умерените гори на почти всички континенти, с изключение на посочените региони (Австралия, Нова Зеландия, Мадагаскар, Антарктида). Предпочитат гори, крайречни храсти, паркове и по-едри дървесни комплекси. Някои видове успешно се адаптират към градски зелени площи и паркове.

Заплахи и опазване

Основните заплахи за кълвачите включват:

  • Загуба на гори и деградация на естествените местообитания.
  • Фрагментация на местообитанията — намаляване на непрекъснатите популации и възможности за гнездене.
  • Премахване на стари дървета и мъртва дървесина — важни за гнездене и хранене.
  • Замърсяване, пестициди и климатични промени, които влияят на запасите от храна.

Мерки за опазване: защита и възстановяване на гори, оставяне на крайни и мъртви дървета в горите, поставяне на кутии за гнездене в подходящи райони, мониторинг на популациите и научни програми за застрашените видове.

Взаимодействие с хората

Кълвачите играят важна роля в екосистемите като контролират насекомите, включително вредители, и създават кухини, които други видове (птици, прилепи, дребни бозайници) използват за гнездене. В селски и градски условия понякога могат да причинят щети по дървесината на стари сгради или по декоративни дървета, но нюансирането на техните полезни функции обикновено ги прави желани гостенци в парковете и градините.

Интересни факти

  • Някои видове имат много мощни и бързи удари — до хиляди кълвения дневно.
  • Езикът може да се увива около главата и да служи като допълнителна опора и защита при кълвене.
  • Цветните петна и размерите варират значително — от малки видове до едри, със силни полови различия при някои представители.

За повече детайли относно отделни видове, тяхната биология и опазване, са полезни специализирани регионални каталози и публикации, както и данни от природозащитни организации.