Пикулети — подсемейство малки кълвачи: характеристики, видове и разпространение

Пикулетата са подсемейство на малките кълвачи, които се срещат предимно в тропическата част на Южна Америка, като има само три азиатски и един африкански вид.

Подобно на истинските кълвачи, пикулетата имат големи глави, дълги езици, за да хващат плячката си от насекоми, и зигодактилни крака с два пръста, насочени напред, и два назад. При тях обаче липсват твърдите опашни пера, които кълвачите използват при катерене по дърветата. По-вероятно е да кацат на клон, а не на изправен ствол.

Хранят се с насекоми и личинки, предимно от разлагаща се дървесина. Използват дупките на кълвачите за гнездене, вместо да правят свои собствени дупки. Яйцата са бели, както при много други гнездящи в дупки.

Има общо 30 вида. Известно е, че те са се отделили от основните кълвачи в средата на миоцена преди около 15 милиона години (mya). Разделянето между трите рода е станало около 7,9 mya.

Обикновено горната част на тези птици е сива или матовозелена, а долната част е тъмночервена и бяла.

Външен вид и размери

Пикулетата са едни от най-малките представители на семейството Picidae. Обикновено дължината им варира между около 8 и 14 см, а теглото е ниско — често под 20 г. Перата им са приглушени на цвят: горната част е сива или матово зелена, а коремът често носи ивици или петна в бяло, ръждивочервено и кафяво. При много видове мъжките имат малки цветни петна на темето (червени или жълти), които женските нямат или са по-малки.

Поведение и хранене

  • Хранене: Основно насекоми и техните ларви — те щукат и издърпват плячката от разлагаща се дървесина, кора и храсти. Някои видове допълват менюто със семена и дребни плодове.
  • Методи на придвижване: За разлика от по-големите кълвачи, пикулетата рядко барабанят силно по стволовете и по-често се движат по клоните и тънките филизи, където балансът им не зависи от опашни пера.
  • Гласове и сигнализация: Гласовете са високи, остри писъци или бързи трели; дразненето и териториалните прояви често се изразяват чрез повтарящи се звукови сигнали, но не чрез мощно барабанене като при големите кълвачи.

Размножаване и гнездене

Пикулетата обикновено използват готови дупки в дървета — например изоставени от други кълвачи или естествени кухини. Рядко сами пробиват големи издълбани дупки. Кладката обикновено съдържа 2–5 бели яйца; и двамата родители участват в насиждането и отглеждането на малките при повечето видове. Продължителността на инкубацията и времето до напускане на гнездото варират според вида и климатичните условия.

Разпространение и местообитание

Повечето пикулети са неотропични и обитават различни типове гори в Южна и Централна Америка — от низинни тропически гори до гори в планински пояси и вторични гори. Няколко вида са разпространени в Азия, а един вид е записан за Африка, както беше посочено по-горе. Някои видове предпочитат гъсти храсти и крайречни горички, други — старите гори с много разлагаща се дървесина.

Еволюция и таксономия

Молекулярни и фило-генетични изследвания показват, че пикулетата се отделят от другите кълвачи през средния миоцен — около 15 mya, а по-късните разделения между основните родови групи настъпват преди около 7,9 mya. Повечето неотропични видове принадлежат към голям род, който доминира в Америка, докато азиатските и африкански представители са редки и с по‑ограничени ареали.

Роля в екосистемата и заплахи

  • Пикулетата помагат за контрол на популациите на насекоми, особено на тези, които разграждат дървесината.
  • Някои видове са чувствителни към обезлесяване и загуба на старо дървесно стъпало, тъй като зависят от наличието на разлагаща се дървесина и гнездови дупки.
  • Въпреки че повечето видове не са в непосредствена опасност, локални популации могат да бъдат засегнати от фрагментация на местообитанията и човешка дейност.

Идентификация в полето — съвети

  • Търсете много малка, килова форма с къс, прав клюн и чести движения по тънки клони.
  • Обърнете внимание на коронните петна — често са ключови за различаване на половете и някои видове.
  • Слушайте за кратки, високо звучащи повтарящи се ноти — те често подсказват присъствието на пикулет, преди да бъде видян.

Бележка: Тъй като някои подробности за система-тиката и разпределението могат да се обновяват с нови изследвания, за най-точна информация за отделните видове е добре да се консултират специализирани справочници и актуални научни публикации.

Въпроси и отговори

В: Какво представляват пикулите?


О: Пикулетата са подсемейство на малките кълвачи, които се срещат главно в тропическата част на Южна Америка, с няколко вида в Азия и Африка.

В: Какви са физическите характеристики на пикулетата?


О: Пикулетата имат големи глави, дълги езици и зигодактилни крака с два пръста, насочени напред, и два, насочени назад. При тях обаче липсват твърдите опашни пера, които кълвачите използват при катерене по дърветата.

В: Каква е диетата на пикулетата?


О: Пикулетата се хранят главно с насекоми и личинки от разлагаща се дървесина.

В: Къде гнездят пикулите?


О: Пикулите използват дупките на кълвачите за гнездене, вместо да правят свои собствени дупки.

В: Какъв е цветът на яйцата на пикулетата?


О: Яйцата на пикулетата са бели, както при много други гнездящи в дупки.

В: Колко вида са пикулите?


О: Съществуват общо 30 вида пикулари.

В: Кога пикулите се отделят от основните кълвачи?


О: Пикулетата се отделят от основните кълвачи в средата на миоцена преди около 15 милиона години (mya). Разделянето между трите рода е станало около 7,9 миа.

AlegsaOnline.com - 2020 / 2025 - License CC3