Плъхове: видове, биология, поведение и отглеждане

Плъхове: всичко за видовете, биологията, поведението и отглеждането — практични съвети, грижа и интересни факти за диви и домашни плъхове.

Плъхът е средно голям гризач, притежаващ приспособливи навици и висока интелигентност. Плъховете са всеядни, тоест консумират много различни видове храна — от растителни остатъци до животински протеини и човешки отпадъци. Повечето познати плъхове принадлежат към рода Rattus; в рамките на този род се описват около 50–60 вида (често се посочва числото ~56).

Видове и таксономия

Най-известните видове са черният плъх (Rattus rattus) и кафявият плъх (Rattus norvegicus). Тези два вида обикновено се класифицират като плъхове от „Стария свят“ и имат азиатски произход — групата е възникнала в Азия. Семейството на муроидните гризачи е много голямо и разнообразно, затова термините „плъх“ и „мишка“ не са строго таксономични. Обикновено по-едрите муроиди се наричат плъхове, а по-дребните — мишки; това е обобщение, а не строго научно разграничение. В научните публикации могат да се срещнат и видове извън родовете Rattus и Mus — вижте например пакетния плъх и памучната мишка.

Външен вид и биология

Плъховете обикновено са по-едри от мишките: дължината на тялото, размерът на опашката и общото тегло ги отличават. Те са муроидни гризачи — част от голямото семейство Muridae — и имат характерни зъби за гризене. Окраската варира според вида: кафяви, сиви, черни и комбинации. Жизнените показатели като размер, тегло и продължителност на живота зависят от вида и условията: в дивата природа много видове не доживяват повече от една година поради хищници, болести и конкуренция, докато в плен (особено за породите, селекционирани като домашни любимци) могат да живеят 2–3 години и повече.

Поведение и хранене

Плъховете са социални и любопитни животни с добре развито учене и памет. Много видове живеят в групи с йерархия, комуникират чрез ухания, жестове и специфични звуци (високочестотни ултразвуци, недостъпни за човешкото ухо). Поведенчески характеристики:

• Социалност: общуват помежду си, често се измиват взаимно и образуват социални връзки.
• Навици за хранене: всеядни — ще търсят растителни храни, зърнени семена, плодове, насекоми и остатъци от човешка храна.
• Гризане: постоянният растеж на резците ги кара да гризат твърди материали — това служи за поддържане на зъбите.
• Но́щна активност: много видове са нощни или сумрачни, но в зависимост от местообитанието могат да бъдат активни и през деня.

Размножаване и жизнен цикъл

Плъховете се размножават бързо: при благоприятни условия женската може да има няколко помета годишно, всеки от 6–12 малки (в зависимост от вида). Бременността при кафявия плъх трае около 21–23 дни. Малките се раждат безпомощни и след няколко седмици стават самостоятелни. Бързото им размножаване е една от причините за лесното им разрастване в градска среда.

Плъхове като домашни любимци

Някои хора отглеждат плъхове като домашни любимци. Тези животни често са селекционирани за по-спокойно поведение, различни окраски и характер. В текста по-горе се среща и терминът модниплъхове, с който понякога се обозначават декоративните или домашни форми.

Основни грижи за домашни плъхове:

• Осигурете просторна решетъчна (не пластмасова) клетка с достатъчно височина за катерене и планиране на игри.
• Поставете подходяща постелка (без прашни материали) и къщичка за укриване.
• Предлагайте балансирана диета: качествени гранули/пелети за плъхове, пресни зеленчуци и умерено количество плодове; в малки количества — източник на животински протеин (яйце, пилешко). Избягвайте изключително мазни, силно захарни и токсични за гризачи храни.
• Плъховете са социални — обмислете отглеждане на поне двама заедно (съвместими по пол и характер) и осигурете стимулативни играчки и занимания.
• Редовна грижа и внимателно боравене помагат за опитомяване; при признаци на болест — консултация с ветеринар.

Значение за хората и здраве

Плъховете имат двойнствено значение за хората: от една страна, те са важни модели в науката и често се отглеждат като домашни любимци; от друга — в градски и селскостопански условия могат да причиняват щети и да предават болести. Исторически черният плъх е свързан с пренасянето на болести (напр. чумата чрез бълхи), но днешните проблеми включват и зарази като Leptospira, салмонела и др. Поддържането на хигиена, контрол на популациите и своевременни ветеринарни прегледи намаляват риска.

Заключение

Плъховете са адаптивни, интелигентни и социални гризачи с множество видове и роли в природата и обществото. За отглеждане като домашни любимци са подходящи хора, които могат да им осигурят пространство, социално общуване и правилна грижа. За контрол върху дивите популации е важно комбинирано приложение на санитарни мерки, ограничаване на достъпа до храна и професионални методи за управление.

Домашни любимци

Хората отглеждат някои видове плъхове като домашни любимци, наречени "фантастични плъхове". Модните плъхове са опитомени кафяви плъхове. Хората отглеждат плъхове като домашни любимци още от XIX век. Плъховете са социални и интелигентни животни, които могат да бъдат обучени. Те също така обичат да си играят с играчки. Някои собственици смятат, че мъжките плъхове са по-игриви от женските плъхове, а женските плъхове са по-активни и любопитни. Домашните плъхове не се държат по същия начин като дивите плъхове. Те не страдат от повече болести, отколкото другите обикновени домашни любимци.

Домашните плъхове живеят от 1 до 3 години. Женските плъхове са по-дребни от мъжките. Известно е, че домашните плъхове се смеят, когато ги гъделичкат. Те могат да бъдат едноцветни или да имат петна или друга окраска. Някои плъхове нямат косми. Те се наричат безкосмести плъхове.

Бебе домашен плъх

Научни изследвания

Университетът "Кларк" в Уорчестър, Масачузетс (САЩ), е първият, който развъжда популация от домашни бели кафяви плъхове. Това е направено, за да се изследва въздействието на диетите.

Оттогава насам плъховете се използват в много експерименти. Те са помогнали на учените да разберат по-добре генетиката и болестите, както и как действат някои лекарства.

Лабораторните плъхове се използват в психологически изследвания на ученето и други психични процеси (Barnett, 2002). Проучване от 2007 г. установява, че плъховете притежават известна степен на метапознание - умствена способност, която преди това е била открита само при хората и някои примати. Като цяло измерването на интелигентността при плъховете е трудно. Поведението им е доста гъвкаво и създава впечатление за интелигентност. Гъвкавото поведение е полезно за решаване на проблеми и учене.

Домашните плъхове се различават много от дивите плъхове. Те са по-спокойни и по-малко склонни да хапят; понасят по-голямо струпване на хора; размножават се по-рано и създават повече потомство. Техните мозъци, черен дроб, бъбреци, надбъбречни жлези и сърца са по-малки (Barnett 2002).

Кафявите плъхове често се използват като моделни организми. Генетичните изследвания обикновено се извършват с мишки. Плъховете са по-популярни за тестове, свързани с интелигентността, обучението и незаконните наркотици. Това се дължи най-вече на факта, че плъховете притежават интелигентност, изобретателност, агресивност и адаптивност. Тяхната психология изглежда е много сходна с човешката психология. Изцяло нови видове и щамове плъхове са отгледани за използване като лабораторни животни, например плъхът Вистар. Голяма част от генома на Rattus norvegicus е секвениран.

Щам на лабораторен плъх, известен като плъх Цукер. Тези плъхове се отглеждат, за да бъдат генетично предразположени към диабет - същото заболяване, което се среща и при хората.

Въпроси и отговори

В: Какво представлява плъхът?

В: Колко вида плъхове има?

В: Кои са най-известните видове плъхове?

В: Откъде произлизат плъховете?

В: Каква е разликата между плъховете и мишките?

В: Отглеждат ли хората плъхове като домашни любимци?

В: За какво се използва месото от плъхове?

Търсене по буква