Плъхове: видове, биология, поведение и отглеждане

Много хора наричат други бозайници плъхове, но те не са истински плъхове, а много от тях не са свързани с истинския плъх от Стария свят. Примери за такива фалшиви наименования са стадните плъхове в Северна Америка или плъховете кенгуру. Някои други плъхове са свързани с истинските плъхове, но не са от рода Rattus. Такъв пример е малкият бандикутов плъх. Много от "неистинските" плъхове са ендемични за определени региони, т.е. срещат се само там. Много често те живеят на острови. В много случаи тези видове също са застрашени от изчезване. Това е така, защото са изправени пред загуба на местообитания и трябва да се борят за ресурси като храна, подслон и вода с други видове, като черния плъх или полинезийския плъх. Съществува и един по-рядък вид, известен като Дуехолм, плъховете от този вид обикновено са родени с допълнителни хромозоми и обикновено изглеждат различно от тези, родени без допълнителни хромозоми.

Хората отглеждат някои видове плъхове като домашни любимци, наречени "фантастични плъхове". Модните плъхове са опитомени кафяви плъхове. Хората отглеждат плъхове като домашни любимци още от XIX век. Плъховете са социални и интелигентни животни, които могат да бъдат обучени. Те също така обичат да си играят с играчки. Някои собственици смятат, че мъжките плъхове са по-игриви от женските плъхове, а женските плъхове са по-активни и любопитни. Домашните плъхове не се държат по същия начин като дивите плъхове. Те не страдат от повече болести, отколкото другите обикновени домашни любимци.

Домашните плъхове живеят от 1 до 3 години. Женските плъхове са по-дребни от мъжките. Известно е, че домашните плъхове се смеят, когато ги гъделичкат. Те могат да бъдат едноцветни или да имат петна или друга окраска. Някои плъхове нямат косми. Те се наричат безкосмести плъхове.

Университетът "Кларк" в Уорчестър, Масачузетс (САЩ), е първият, който развъжда популация от домашни бели кафяви плъхове. Това е направено, за да се изследва въздействието на диетите.

Оттогава насам плъховете се използват в много експерименти. Те са помогнали на учените да разберат по-добре генетиката и болестите, както и как действат някои лекарства.

Лабораторните плъхове се използват в психологически изследвания на ученето и други психични процеси (Barnett, 2002). Проучване от 2007 г. установява, че плъховете притежават известна степен на метапознание - умствена способност, която преди това е била открита само при хората и някои примати. Като цяло измерването на интелигентността при плъховете е трудно. Поведението им е доста гъвкаво и създава впечатление за интелигентност. Гъвкавото поведение е полезно за решаване на проблеми и учене.

Домашните плъхове се различават много от дивите плъхове. Те са по-спокойни и по-малко склонни да хапят; понасят по-голямо струпване на хора; размножават се по-рано и създават повече потомство. Техните мозъци, черен дроб, бъбреци, надбъбречни жлези и сърца са по-малки (Barnett 2002).

Кафявите плъхове често се използват като моделни организми. Генетичните изследвания обикновено се извършват с мишки. Плъховете са по-популярни за тестове, свързани с интелигентността, обучението и незаконните наркотици. Това се дължи най-вече на факта, че плъховете притежават интелигентност, изобретателност, агресивност и адаптивност. Тяхната психология изглежда е много сходна с човешката психология. Изцяло нови видове и щамове плъхове са отгледани за използване като лабораторни животни, например плъхът Вистар. Голяма част от генома на Rattus norvegicus е секвениран.

Плъховете са опортюнисти. Ако могат да избират между храна, за която ще трябва да се борят, и друга храна, за която няма да се борят, те избират храната, за която не трябва да се борят. Поради тази причина плъховете отдавна живеят в близост до хората. След като хората са се установили, остатъците от храната, която са яли, са били източник на храна за плъховете. Така че плъховете са ги последвали.

Плъховете се срещат в почти всички населени места. В градовете те често живеят в канализацията.

Много учени смятат, че бубонната чума се е разпространила чрез бълхи върху плъхове, тъй като чумата се разпространява от микроорганизма (или микроба) Yersinia pestis, който живее върху бълхи, които живеят върху плъхове (Rattus rattus). Тези плъхове са живеели в тогавашните европейски градове и са умирали от чума. Някои учени смятат, че чумата се е разпространила по-бързо от плъховете. Ако това е вярно, плъховете не могат да бъдат основният преносител. Необходими са допълнителни изследвания, за да се установи дали това е вярно. Хората вярват, че тази болест е "черната смърт". Тя убива почти една трета от населението на Европа в много епидемии през Средновековието.

Плъховете могат да пренасят болести. Плъховете, живеещи в лоши условия, често сами имат проблеми с паразити. Не много болести, пренасяни от плъхове, могат да се разпространят върху хората. Едно от тях се нарича лептоспироза, а друго е чумата.

• Плъхът се появява в епизодични роли в различни класически анимационни филми на Disney, като "Черният котел", "Аладин" и "Гърбушкото от Нотр Дам".