Ендемит — значение, видове и примери (ендемизъм, палео- и неоендемизъм)
Ендемизъм (ендемит) е термин от биогеографията и екологията, който означава, че даден вид растение или животно се среща естествено само в ограничен географски район и никъде другаде. Това може да бъде остров, планинска верига, отделна долина, определен тип местообитание, държава или друг ясно очертан биогеографски регион. Например много видове лемури са ендемични за остров Мадагаскар и не се срещат в дивата природа извън него.
Видове ендемизъм
По отношение на възникването и историческата динамика ендемизмът се разделя основно на два вида:
- Палеоендемизъм — означава, че даден вид преди е имал по-широко разпространение, но впоследствие ареалът му се е свил и в наши дни той оцелява само в ограничени участъци. Такива видове често се определят като реликтни форми, защото представляват останки от по-ранна фауна или флора.
- Неоендемизъм — означава, че видът е сравнително млад от еволюционна гледна точка и се е появил наскоро чрез процеси на видообразуване (например чрез географска изолация, адаптация към нови условия или чрез хибридизация). Тези процеси са особено чести при растенията, където полиплоидия (увеличение на броя на хромозомите) може бързо да доведе до формирането на нови, репродуктивно изолирани видове.
Защо ендемитите често се развиват на острови и в изолирани места
Островите и други изолирани местообитания създават условия за дългосрочна изолация на популации — ключова предпоставка за видообразуване. Това обяснява високата ендемичност на отдалечени островни групи като Хавайските острови, Галапагоските острови и Сокотра. Подобни процеси се наблюдават и в отделени планински масиви (напр. планинските райони на Етиопия) или в големи, изолирани водни басейни като езерото Байкал, където специфични условия и ограничена миграция между популациите водят до възникване на уникални видове.
Механизми за възникване на ендемитите
- Географска изолация (алопатично видообразуване) — популации се разделят от физически бариери и на базата на генетично дрейф и селекция се образуват нови видове.
- Екологична специализация — адаптиране към много специфични нишови условия води до репродуктивна изолация от родителските популации.
- Хибридизация и полиплоидия — особено при растенията, хибридите и полиплоидните потомци могат да започнат да се размножават самостоятелно и да образуват нови ендемични видове.
- Реликтност — климатични промени или други дългосрочни фактори могат да изтласкат някои видове в ограничени убежища, където те оцелява като палеоендими.
Примери
Класическите примери за ендемични фауна и флора включват различни организми от островите и изолираните региони. Освен вече споменатите лемури на Мадагаскар, други известни случаи са ендемичните видове на Галапагоските острови (напр. финчовете на Дарвин) и на Хаваите. В много случаи ендемитите включват видове, които са станали символи на загубите — например изчезнали островни ендемити като додото (Mauritius) или редица растения и птици, унищожени след човешката колонизация на техните острови. На Бермудските острови в началото на XVII в. е имало милиони бермудски петри и "бермудски кедри" (всъщност хвойни). По-късно човекът, корабостроенето и въведените организми довеждат до драстични намаления и локални изчезвания.
Заплахи за ендемичните видове и мерки за опазване
Ендемичните видове са особено уязвими, защото живеят само на ограничен ареал. Основните заплахи са:
- Загуба и фрагментация на местообитанията (селскостопанска експанзия, урбанизация, добив на ресурси).
- Въвеждане на чужди видове, които могат да бъдат хищници, конкуренти или да пренасят болести — това е честа причина за бързо намаляване на островни популации.
- Промяна на климата, която може да промени подходящите местообитания и да свие още повече ареалите на ендемитите.
- Прекомерен лов, колективиране и други човешки натиски.
За опазване на ендемитите се прилагат стратегии като защита на природни местообитания и резервати, контрол и ликвидиране на инвазивни видове, възстановителни програми и програми за размножаване в неволни условия, мониторинг и включване на местните общности в управлението на ресурсите. Много ендемични видове попадат под защитата на национални закони и на международни статути (напр. IUCN), които признават техния висок риск от изчезване.
Ендемични срещу местни и интродуцирани видове
Важно е да се прави разграничение между понятията:
- Ендемични организми — срещат се само в един ограничен географски район и никъде другаде.
- Местни (аутохтонни) организми — естествено срещащи се в даден регион, но могат да бъдат местни и в други региони едновременно; един вид може да бъде местен в много страни и да не бъде ендемичен.
- Интродуциран вид (известен още като натурализиран или екзотичен вид) — организъм, който не е естествен за дадено място, а е бил въведен пряко или косвено от човека и се е установил там.
Обратното на ендемизма е космополитното разпространение, при което видът има широк ареал и се среща в много различни климатични и географски зони. Защитата на ендемичните видове е ключова за запазването на биологичното разнообразие, тъй като те често носят уникални генетични, еволюционни и екологични характеристики, които не могат да бъдат заменени от други видове.
Оранжевогръдата слънчева птица (Nectarinia violacea) живее само в растителността Fynbos.
Екорегиони с висок ендемизъм
По данни на Световния фонд за дивата природа най-голям процент ендемични растения има в следните екорегиони:
- Финбос в района на Кейп (Южна Африка)
- Куонгански тресавища (Австралия)
- Сухи широколистни гори в Мадагаскар (Мадагаскар)
- Мадагаскарски равнинни гори (Мадагаскар)
- Сухи гори на Нова Каледония (Нова Каледония)
- Дъждовни гори на Нова Каледония (Нова Каледония)
Заплахи за силно ендемичните региони
Някои от основните заплахи за тези специални екосистеми са:
- мащабни операции по дърводобив
- Техники за подкосяване и изгаряне (които понякога са част от сменяемото земеделие)
- Унищожаването на местообитания или растителност води до застрашаване на ендемичните видове
Въпроси и отговори
В: Какво представлява ендемизмът?
О: Ендемизмът е екологичен термин, който се отнася до растителен или животински вид, който се среща само на определено място, като например определен остров, тип местообитание, държава или друга определена зона.
В: Какви са двата вида ендемизъм?
О: Двата вида ендемизъм са палеоендемизъм и неоендемизъм. Палеоендемизмът означава, че даден вид е живял на голяма територия, а сега живее само на по-малка територия. Неоендемизмът означава, че наскоро се е появил вид, който е тясно свързан с основния вид, или вид, който се е формирал вследствие на хибридизация и сега се класифицира като отделен вид.
Въпрос: По какво се различава ендемизмът от космополитното разпространение?
О: Ендемичните организми са тези, които се срещат само в определени райони, докато космополитното разпространение се отнася до организми, които могат да бъдат открити по целия свят.
В: Къде обикновено се развиват ендемичните видове?
О: Ендемичните видове обикновено се развиват на острови, тъй като са изолирани от други подобни райони. Това включва отдалечени островни групи като Хавайските острови, островите Галапагос и Сокотра.
В: Защо ендемичните организми са по-уязвими от другите?
О: Ендемичните организми са по-уязвими от другите, защото живеят на малки територии и лесно могат да станат застрашени или да изчезнат поради човешки дейности, като например въвеждане на нови организми в тяхната среда.
В: Каква е разликата между ендемичен и местен организъм?
О: Ендемичен организъм е този, който съществува само в определени райони, докато местен организъм може да съществува на друго място извън родната си среда.
Въпрос: Какво означава нещо да е интродуциран или екзотичен вид?
О: Интродуциран или екзотичен вид е този, който е бил внесен в район, в който преди това не е съществувал естествено.
