Лемурите са примати и прозимуси (не маймуни). Думата "лемур" идва от латинската дума lemures, която означава "призраци". Лемурите са разделени на осем семейства, с 15 рода и около 100 живи вида. Класификацията на лемурите обаче е спорна: тя зависи от това кое понятие за вид се използва. Лемурът също е род в едно от семействата.

Лемурите обитават само остров Мадагаскар. Оттам няколко вида са се преселили на по-малки острови в близост, например на Коморските острови. Мадагаскар, както и Африка и Индия, е бил част от древния южен континент Гондвана.

Лемурите тежат от 30 г до 10 кг. Всички по-големи видове са изчезнали след преместването на човешки групи в Мадагаскар. Обикновено по-малките лемури са активни през нощта (нощни), а по-големите са били активни през деня (дневни).

Лемурите са застрашен вид, защото хората унищожават местообитанията им и са ги ловували, а може би все още го правят.

Разпространение и местообитания

Всички естествени популации на лемури са ограничени до остров Мадагаскар и някои съседни по-малки острови. Там те обитават многообразни местообитания: тропически дъждовни гори, сухи листвени гори, спомагателни храсти, мангрови гори и планински райони. Някои видове са специализирани за живот в короните на дърветата, докато други — като някои представители на рода Lemur — прекарват значително време и на земята.

Външен вид и размери

Лемурите са изключително разнообразни по външен вид. Размерите варират от много дребни видове — като мишоядните лемури (mouse lemurs) с маса около 30 г — до видове, които исторически са достигали значителни размери. След човешката колонизация на Мадагаскар големите представители (наричани често „гигантски лемури“) са изчезнали; някои от тях са оценявани на десетки до над сто килограма в миналото. Съвременните видове могат да имат дълги опашки, силни задни крайници (при скачачите като сифаки) или специализирани крайници и зъби (например у ай-ай).

Поведение и хранене

Диетата на лемурите е много разнообразна: включва плодове, листа, цветове, нектар, смоли и насекоми. Някои видове са предимно фруктиворни (ядат плодове), други — листоядни, а някои са всеядни. Ай-ай (Daubentonia) има уникална техника за добиване на насекоми — почуква по дървото, слуша и изважда ларви с дълъг среден пръст. Лемурите често играят важна роля като разпространители на семена и опрашители.

Размножаване и социална структура

Размножителните стратегии варират по вид. Много видове имат сезонно размножаване и сравнително кратък период на бременност (обикновено около 2–4 месеца, в зависимост от вида). Повечето родят едно малко, въпреки че при някои дребни видове са възможни близнаци. Социалните групи също са различни — от самотни индивиди до сложни групи от десетки животни. В много видове женските доминират над мъжките и имат приоритет при достъпа до храна и гнездене.

Класификация и видово разнообразие

Лемурите се делят в няколко семейства, сред които са Daubentoniidae (ай-ай), Indriidae (индри и сифаки), Lemuridae (включително катта и други), Cheirogaleidae (мишоядни и джуджести лемури) и други. Общо има около 15 рода и приблизително 100 описани вида, но таксономията е предмет на активни изследвания и спор — разликите в критериите за определяне на вид могат да променят броя на признатите таксони.

Заплахи и опазване

Основните заплахи за лемурите са свързани с човешката дейност:

  • Изсичане и разрушаване на горите за земеделие и добив на дървесина, включително практиката tavy (сеч и изгаряне) и производство на дървени въглища;
  • Лов и търговия с диви животни — за храна или незаконна търговия с екзотични домашни любимци;
  • Фрагментация на местообитанията, която изолира популации и намалява генетичното разнообразие;
  • Климатични промени и инвазивни видове, които променят екосистемите на Мадагаскар.

Много видове са класифицирани като застрашени от IUCN, а голям дял от лемурите са в категория „уязвими“, „защитени“ или „критично застрашени“. Защитните мерки включват създаване и управление на национални паркове, програми за възстановяване и развъждане в плен, образователни и общностни инициативи, както и международно сътрудничество за финансиране и научни изследвания.

Защо лемурите са важни

Лемурите са ключови за екологичното здраве на Мадагаскар — те подпомагат разпространението на семена, опрашването и поддържането на растителното разнообразие. Загубата им би имала негативни последици за целия островен екосистемен баланс и за хората, които зависят от природните ресурси.

За да опазим лемурите, са необходими комбинирани усилия: защита и възстановяване на горите, устойчиво управление на земята, подкрепа за местните общности и продължаване на научните изследвания върху биологията и нуждите на отделните видове.