Лемур джудже от Лавасоа (Cheirogaleus lavasoensis) — описание, местообитание

Лемурът джудже от Лавасоа (Cheirogaleus lavasoensis) е новооткрит примат. Това е малък нощен вид лемур, който се среща в Мадагаскар. Живее в три малки, изолирани горски участъка по южните склонове на планината Лавасоа в южната част на Мадагаскар. Смята се, че съществуват по-малко от 50 индивида. Местообитанието му се намира в преходна зона между три екорегиона: сух бодлив храст, влажна крайбрежна гора (близо до и във вода) и влажна гора.

За първи път е събрана през 2001 г. и се смята за субпопулация на косматия лемур джудже (C. crossleyi). Официално е описан едва през 2013 г. Той е един от шестте вида лемури джуджета. Изследването предполага съществуването и на други нови видове.

Описание

Лемурът джудже от Лавасоа е дребен, с тяло дълго около 15–20 см и опашка с приблизително същата дължина. Тежи около 60–120 г, в зависимост от индивида и сезона. Покрит е с плътна, мека козина; окраската обикновено е кафяво-сива или рижава с по-светла коремна част, но конкретният тон може да варира между популациите. Лицето е с кръгли очи, адаптирани към нощен начин на живот, и големи уши. Както при другите лемури джуджета, зъбите и челюстите са пригодени за всеядна диета, включваща насекоми, плодове, цветен прашец и нектар.

Поведение и екология

Това е предимно нощен и дървесен вид — прекара голяма част от времето си в короните на дърветата. Лемурите джуджета са известни с това, че могат да изпадат в състояние на торпор или зимен сън (краткотрайна хибернация при студ или недостиг на храна), и е вероятно Cheirogaleus lavasoensis да проявява подобни адаптации, съобразени с местните климатични условия и сезонни промени. Социалната структура е относително слабо изследвана, но при сродни видове често се наблюдават единични индивиди или малки семейни групи.

Храна

Диетата включва различни насекоми и други безгръбначни, плодове, сокове, нектар и цветен прашец. Този всеяден тип хранене позволява на вида да използва разнообразни хранителни ресурси в преходната зона между сухи и влажни местообитания.

Местообитание и разпространение

Лемурът джудже от Лавасоа е ендемичен за тесен район в южна Мадагаскар — три отделни горски фрагмента по южните склонове на планината Лавасоа. Тези участъци са изолирани един от друг, което води до малки и уязвими популации. Местообитанието представлява смешение от сух бодлив храст, крайбрежни влажни гори и по-влажни горски биотопи, което създава сложна и хетерогенна екологична среда.

Откриване и таксономия

Първите образци са събрани през 2001 г., но поради сходството с други джуджета от рода Cheirogaleus те дълго време са приписвани на по-широко разпространения космат джудур (C. crossleyi). Самостоятелното им описание през 2013 г. е резултат от детайлни морфологични и генетични анализи, които показват отличителни белези и генетична изолация. Описанието разшири представите за биоразнообразието на рода и подсказа наличието на още неописани таксони в региона.

Заплахи

Най-големите заплахи за вида са загубата и раздробяването на местообитанията вследствие на изсичане на горите, разчистване за земеделие, пасища, палене на земи и човешка експанзия. Малкият размер на популациите ги прави особено уязвими към генетично деградиране, заболявания и случайни катастрофални събития (пожари, суша). В някои райони лемурите могат да бъдат ловувани за месо, въпреки че това не е основен фактор в техния упадък спрямо разрушаването на хабитата.

Състояние на опазване и препоръчителни мерки

Поради много малкия брой индивиди и ограниченото разпространение, Cheirogaleus lavasoensis вероятно попада в категорията на критично застрашени видове (Critically Endangered) според критериите за оценка на IUCN, макар официалният статус да зависи от актуални полеви данни. Необходими са следните мерки за опазване:

  • Запазване и възстановяване на горските фрагменти и коридори между тях, за да се увеличи комуникацията и генетичният обмен между популациите.
  • Установяване на правна защита за местообитанията и забрана на разрушителни практики в ключови зони.
  • Мониторинг на популациите и продължаване на таксономични и генетични изследвания за по-добро разбиране на разпространението и числеността.
  • Работа с местните общности за устойчиви начини на препитание, образование и екотуризъм, които да подкрепят опазването.
  • Разглеждане на програми за размножаване в плен като крайна мярка, ако популацията продължи да намалява.

Заключение

Лемурът джудже от Лавасоа е рядък и уязвим вид, който подчертава колко много още има да се научи за биоразнообразието на Мадагаскар. Задълбочени полеви проучвания и координирани усилия за опазване са ключови, за да се предотврати изчезването на този уникален примат.

Въпроси и отговори

В: Какво представлява лемурът джудже от вида Лавасоа?


О: Лемурът джудже от Лавасоа е новооткрит примат, малък нощен вид лемур, който се среща в Мадагаскар.

В: Колко индивида от лемура джудже от Лавасоа се предполага, че съществуват?


О: Смята се, че съществуват по-малко от 50 екземпляра на джуджето лемур от Лавасоа.

В: Къде се намира местообитанието на джуджето лемур от Лавасоа?


О: Местообитанието на джуджето лемур от Лавасоа се намира в преходна зона между три екорегиона: сух бодлив храст, влажна крайбрежна гора (близо до и във вода) и влажна гора.

Въпрос: Кога за първи път е събран джуджето лемур от Лавасоа?


О: Джуджето лемур от Лавасоа е събрано за първи път през 2001 г.

В: Официално описан ли е лемурът джудже от Лавасоа по време на откриването му през 2001 г.?


О: Не, джуджето лемур от Лавасоа е описано официално едва през 2013 г.

В: Кои други видове лемури са лемури джуджета?


О: Лемурът джудже от Лавасоа е един от шестте вида лемури джуджета.

В: Какво показват изследванията на лемура джудже от Лавасоа?


О: Изследването на лемура джудже от Лавасоа предполага съществуването на други нови видове.

AlegsaOnline.com - 2020 / 2025 - License CC3