Екорегионът (екологичен регион), понякога наричан биорегион, е следващата най-малка екологично и географски определена област под "царство" или "екозона". Екорегионите обхващат сравнително голяма площ от сушата или водата и съдържат характерни, географски обособени природни съобщества и видове. Когато се определят от Световния фонд за дивата природа (WWF), границите на един екорегион се доближават до първоначалния обхват на природните съобщества преди големи скорошни нарушения или промени. WWF е определил 825 сухоземни екорегиона и приблизително 450 сладководни екорегиона на Земята.

Пълното определение на Световния фонд за дивата природа за екорегион, което е широко прието и се използва, е следното:

Голяма земна или водна площ, която съдържа географски обособена съвкупност от природни съобщества, които

(а) споделят голяма част от своите видове и екологична динамика;

(б) имат сходни условия на околната среда и;

(в) взаимодействат екологично по начин, който е от решаващо значение за дългосрочното им запазване.

--World Wide Fund for Nature - Екорегиони

Global 200 е списък на екорегионите, определени от Световния фонд за дивата природа (WWF) като приоритетни за опазване.

Видове екорегиони

  • Сухоземни екорегиони — обхващат големи територии с характерна растителност и животински състав (например тропически гори, степи, тундра).
  • Сладководни екорегиони — реки, езера, басейни и влажни зони с уникални водни общности и екологични процеси.
  • Морски екорегиони — крайбрежни и открити морски зони, които също се делят по екологични и биогеографски характеристики; WWF и партньори са картографирали приблизително 232 морски екорегиона.

Как се определят границите на екорегионите

Определянето базира на комбинация от данни и критерии:

  • разпределение на видове и ендемити;
  • структура и типове природни съобщества (растителни формации, хабитати);
  • климатични и геологични особености;
  • екологични процеси и взаимодействия;
  • историческо състояние преди сериозни човешки промени.
За картографиране се използват сателитни изображения, данни за биоразнообразието, география, модели на местообитания и експертна оценка.

Значение за опазването и управление

  • Приоритизиране на усилията: екорегионалният подход помага да се определят ключови зони за защита и възстановяване (пример: Global 200).
  • Планиране в мащаб: защита и управление на екосистемите в рамките на целия екорегион подобрява дългосрочната жизнеспособност на популациите и процесите.
  • Поддръжка на екосистемни услуги: екорегионите осигуряват вода, почвообразуване, опрашване, климатична регулация и други услуги, жизненоважни за хората.
  • Съхраняване на ендемити и генетично разнообразие: много уникални видове са ограничени до конкретни екорегиони и изискват целенасочени мерки.

Основни заплахи за екорегионите

Сред важните рискове са: загуба и фрагментация на местообитанията, неконтролирано развитие и урбанизация, инвазивни видове, замърсяване, прекомерен риболов и лов, и климатични промени. Тези фактори често действат комбинирано и ускоряват дегенерацията на природните системи.

Как се използва знанието за екорегионите в практиката

Примери за приложение:

  • изграждане на мрежи от защитени територии, които запазват ключови местообитания и свързаност;
  • планиране на възстановителни програми и ретранслокации на видове;
  • оценки на въздействието от инфраструктурни проекти в контекста на екорегионалните граници;
  • международно и междурегионално сътрудничество при трансгранични екорегиони;
  • образование и повишаване на осведомеността за специфични екорегионални ценности и услуги.

Практически съвети за местните общности и управленци

  • вземайте предвид екорегионалния мащаб при управление на природните ресурси и планиране;
  • поддържайте или възстановявайте екологичната свързаност (коридори) за миграция на видове;
  • ангажирайте местните общности и традиционните практики при разработване на планове за опазване;
  • използвайте научни данни и мониторинг за адаптивно управление предвид климатичните промени.

Екорегионите представляват полезна рамка за разбиране на пространственото разпределение на биоразнообразието и за приоритизиране на действията по опазване. Подходът съчетава научни критерии с практични мерки и подпомага по-ефективно запазване на природните системи и услугите, които те предоставят на човечеството.