Влажни зони

Типове влажни зони

• Блатото или мускегът е кисела торфена земя (торфено блато).
• Първоначално блатото е било същото като мочурището, но се свързва с този тип почва по върховете на хълмовете.
• Мъхът е възвишение в Шотландия
• Блатото е сладководно торфено находище с химически основни (което означава алкални) подпочвени води. Това означава, че тя съдържа умерено или високо съдържание на хидроксилни йони (стойност на рН над 7).
• Каррът е блато, което се е развило достатъчно, за да може да поддържа дървета. Това е европейски термин, който се прилага главно в северната част на Обединеното кралство.
• Основната характеристика на сладководното блато е неговата отвореност, като в него има само нискорастящи или "емергентни" растения. То може да включва треви, тръстика, тръстика, тифа, седеф и други тревисти растения (евентуално с нискорастящи дървесни растения) в контекста на плитка вода. Това е отворена форма на блатото. Фенсът в Източна Англия е точно такава влажна зона.
• Крайбрежните (солени) блата обикновено са с много солена вода, която идва директно от океана или е смес от солена и сладка вода. Солените блата могат да бъдат свързани с устията на реките и покрай водните пътища между крайбрежните бариерни острови и вътрешното крайбрежие. Растенията в този вид блато могат да варират от тръстика в слабо солена (солена) вода до особено издръжливи солени треви (salicornia) върху иначе гола морска тиня. Много от растенията в солените блата са еволюирали, за да живеят в такива солени условия със специални приспособления. Солените блата могат да се използват от човека като пасища (солници) или за производство на сол (солници).
• Блатото е влажна зона с по-открита водна повърхност и по-дълбока вода, отколкото блатото. В Северна Америка терминът "блато" се използва за влажни зони, в които преобладават дървета и дървесни храсти, а не треви и ниски билки. Това разграничение не е задължително в други райони, например в Африка, където блатата могат да бъдат доминирани от папур вместо от дървета. Блатото може да се опише и чрез преобладаващите растения, които растат в него. Например: Мангрово блато или мангал е среда със солена или солена вода, в която преобладават мангрови дървета. Мочурище с хартиена кора е сладководна или солена водна среда, в която преобладават дърветата Melaleuca.
• Дамбо е плитка, покрита с трева депресия в Централна и Южна Африка. През дъждовния сезон тя е залята с вода и обикновено представлява извор на поток или река. По краищата и в горното течение е блатиста, но в центъра и надолу по течението може да е блатиста.
• Байоу (bayou) или бунар (slough) са термини от южните щати на САЩ, обозначаващи блато, през което тече поток. В индианско мангрово блато той се нарича поток.
• Торфеното блато е тропическа или субтропическа горска влажна зона с ниско ниво на растителност. В нея се образува торф и понякога се нарича черноводно блато.
• Изградената влажна зона е създадена от човека, за да може парче земя да задържа повече вода, отколкото би задържала по естествен път. Това позволява на земята да остане достатъчно влажна, за да се развиват влажни растения, а често и да задържа вода. Използването им включва поглъщане на внезапни наводнения (чрез задържане на допълнителната вода от наводнението), почистване на отпадни води (което се извършва от растенията, когато мръсната вода преминава през корените им), подобряване на местообитанията на дивата природа (например създаване на нови домове за редки птици или други животни) или по друга човешка причина.

Блато в Point Pelee, Онтарио, Канада