Влажни зони — какво са, екосистема и значение за биоразнообразието

Открийте защо влажните зони — уникални екосистеми между суша и вода — са ключови за биоразнообразието, климата и опазването на редки видове.

Във физическата география влажната зона е среда, която съчетава свойствата на сушата и водата. Влажните зони са отделен вид екосистема. Те включват места с постоянно или периодично наличие на вода — крайбрежни лагуни, блата, тресавища, речни притоци, делти, солници и влажни гори.

Комбинацията от влажни и сухи зони означава, че в една влажна зона могат да живеят много повече различни видове растения, животни и насекоми в сравнение с други видове местообитания. Поради това голямо биоразнообразие няколко важни влажни зони са сред 200-те глобални екорегиона, които Световният фонд за дивата природа включи в списъка за опазване, за да се опита да накара хората да ги опазват.

Какви видове влажни зони има?

• Блата и тресавища — натрупване на растителни остатъци (торф) и често кисела, бедна на хранителни вещества среда.
• Крайбрежни лагуни и солници — смесване на морска и сладководна вода, важни за птиците и за производството на сол.
• Речни пойни и делтови низини — зони, където реките разливят, задържат вода и създават плодородни местообитания.
• Влажни гори и водни канали — гори с висока почвена влажност или застойна вода през част от годината.

Екосистемни услуги и значение

Влажните зони изпълняват множество функции, полезни за природата и хората. Най-важните от тях са:

• Регулиране на водния режим: те задържат и забавят потока на вода, намаляват риска от наводнения и поддържат подпочвените води.
• Пречистване на вода: растенията и микроорганизмите в влажните зони филтрират утайки, хранителни вещества и замърсители, подобрявайки качеството на водата.
• Съхранение на въглерод: особено торфените блата акумулират въглерод и помагат в борбата с климатичните промени.
• Поддържане на рибни и птичи популации: влажните зони служат като рибни размножителни места и като места за хранене и почивка на мигриращите птици.
• Икономически и културни ползи: риболов, солодобив, туризъм, образователни дейности и културно значение за местните общности.

Биоразнообразие и ключови видове

Влажните зони поддържат широк набор от видове — от водорасли и риби до земноводни, водни птици и специализирани растения като тръстика и блатни орхидеи. Те често са местообитание за редки и застрашени видове, включително ендемични форми. В България пример за важна влажна зона е резерватът Сребърна, известен като убежище за къдроглавия пеликан и част от световното природно наследство на ЮНЕСКО. Други примери по Черноморието са езерата и солниците около Бургас и Pomorie, които поддържат големи птичи популации.

Заплахи за влажните зони

• Дренаж и преобразуване за земеделие и урбанизация — отнемане на водата и унищожаване на естествените местообитания.
• Замърсяване — отровни вещества, азотни и фосфорни торове довеждат до евтрофикация и загуба на видове.
• Изсушаване и промени в хидрологията — изграждане на диги, водохващания и други инфраструктури променят естествените водни режимни.
• Инвазивни видове — чужди растения и животни могат да променят структурата на екосистемата.
• Климатични промени — повишаване на температурите и промени в валежите влияят върху водните нива и съхранението на торф.

Опазване и възстановяване

Защитата на влажните зони комбинира международни споразумения, законова рамка и местни инициативи. Сред ефективните мерки са:

• обявяване на защитени територии и включване в международни режими (например Рамсарска конвенция);
• възстановяване чрез прекратяване на дренажа, препродуциране на естествени водни режими и реинтродукция на растителност;
• устойчиво управление и сътрудничество с местните общности и земеделци;
• мониторинг на качеството на водата и популациите, както и контрол над инвазивните видове;
• образователни и информационни кампании за значението на влажните зони.

Как всеки може да помогне

• Подкрепяйте опазването чрез местни и национални организации и проекти.
• Избягвайте замърсяване: правилно изхвърляне на отпадъци и намаляване на употребата на торове и пестициди.
• Посещавайте влажните зони отговорно — следвайте екосъобразни маршрути и не безпокойте дивите животни.
• Информирайте се и образовайте другите за ролята на влажните зони и тяхната уязвимост.

Влажните зони са жизненоважни за устойчивостта на природните системи и за благосъстоянието на хората. Опазването им гарантира чиста вода, здрави екосистеми и богатство от видове за бъдещите поколения.

Типове влажни зони

• Блатото или мускегът е кисела торфена земя (торфено блато).
• Първоначално блатото е било същото като мочурището, но се свързва с този тип почва по върховете на хълмовете.
• Мъхът е възвишение в Шотландия
• Блатото е сладководно торфено находище с химически основни (което означава алкални) подпочвени води. Това означава, че тя съдържа умерено или високо съдържание на хидроксилни йони (стойност на рН над 7).
• Каррът е блато, което се е развило достатъчно, за да може да поддържа дървета. Това е европейски термин, който се прилага главно в северната част на Обединеното кралство.
• Основната характеристика на сладководното блато е неговата отвореност, като в него има само нискорастящи или "емергентни" растения. То може да включва треви, тръстика, тръстика, тифа, седеф и други тревисти растения (евентуално с нискорастящи дървесни растения) в контекста на плитка вода. Това е отворена форма на блатото. Фенсът в Източна Англия е точно такава влажна зона.
• Крайбрежните (солени) блата обикновено са с много солена вода, която идва директно от океана или е смес от солена и сладка вода. Солените блата могат да бъдат свързани с устията на реките и покрай водните пътища между крайбрежните бариерни острови и вътрешното крайбрежие. Растенията в този вид блато могат да варират от тръстика в слабо солена (солена) вода до особено издръжливи солени треви (salicornia) върху иначе гола морска тиня. Много от растенията в солените блата са еволюирали, за да живеят в такива солени условия със специални приспособления. Солените блата могат да се използват от човека като пасища (солници) или за производство на сол (солници).
• Блатото е влажна зона с по-открита водна повърхност и по-дълбока вода, отколкото блатото. В Северна Америка терминът "блато" се използва за влажни зони, в които преобладават дървета и дървесни храсти, а не треви и ниски билки. Това разграничение не е задължително в други райони, например в Африка, където блатата могат да бъдат доминирани от папур вместо от дървета. Блатото може да се опише и чрез преобладаващите растения, които растат в него. Например: Мангрово блато или мангал е среда със солена или солена вода, в която преобладават мангрови дървета. Мочурище с хартиена кора е сладководна или солена водна среда, в която преобладават дърветата Melaleuca.
• Дамбо е плитка, покрита с трева депресия в Централна и Южна Африка. През дъждовния сезон тя е залята с вода и обикновено представлява извор на поток или река. По краищата и в горното течение е блатиста, но в центъра и надолу по течението може да е блатиста.
• Байоу (bayou) или бунар (slough) са термини от южните щати на САЩ, обозначаващи блато, през което тече поток. В индианско мангрово блато той се нарича поток.
• Торфеното блато е тропическа или субтропическа горска влажна зона с ниско ниво на растителност. В нея се образува торф и понякога се нарича черноводно блато.
• Изградената влажна зона е създадена от човека, за да може парче земя да задържа повече вода, отколкото би задържала по естествен път. Това позволява на земята да остане достатъчно влажна, за да се развиват влажни растения, а често и да задържа вода. Използването им включва поглъщане на внезапни наводнения (чрез задържане на допълнителната вода от наводнението), почистване на отпадни води (което се извършва от растенията, когато мръсната вода преминава през корените им), подобряване на местообитанията на дивата природа (например създаване на нови домове за редки птици или други животни) или по друга човешка причина.

Блато в Point Pelee, Онтарио, Канада

Търсене по буква