Географията (от гръцки: γεωγραφία, geographia, буквално "описание на земята") е наука за Земята и нейните жители. Характеристиките ѝ са такива като континенти, морета, реки и планини. Нейните обитатели са всички хора и животни, които живеят на нея. Явленията на Земята са нещата, които се случват, като приливите и отливите, ветровете и земетресенията. Географията разглежда тези явления както отделно, така и в съчетание — например как климатът влияе върху растителността, или как рекита оформя релефа и създава условия за населяване.

Географията работи на различни пространствени и времеви мащаби: от локални проучвания (например градско планиране) до глобални процеси (като промяна на климата). Важна част от географското мислене е понятие за разположение и връзки в пространството — къде се намира нещо, какво е около него и какво се движи към или от него.

Човек, който е специалист по география, е географ. Географът се опитва да разбере света и нещата, които се намират в него, как са се появили и как са се променили. За това той използва полеви наблюдения, статистически данни (например преброявания), сателитни снимки, модели и карти. Съвременните географи често работят с инструменти като ГИС (географски информационни системи), дистанционно наблюдение (remote sensing) и GPS за точно позициониране и анализ на пространствени данни.

Географията се дели на две основни части, наречени физическа и хуманитарна география. Физическата география изучава природната среда, а човешката география - човешката среда. Проучванията на човешката околна среда включват неща като населението на дадена страна, как се развива икономиката на страната и др. Съществува и география на околната среда.

Някои от основните направления във физическата география са:

  • геоморфология — изучава формите на релефа и процесите, които ги създават (ерозия, тектонка активност и др.);
  • климатология — изучава климатичните системи, атмосферни процеси и климатични промени;
  • хидрология — изучава водните ресурси, реки, езера и подземни води;
  • биогеография — разпределение на растителните и животинските видове по земната повърхност;
  • почвена наука и гляциология — изучават почвите и ледниците, съответно.

Основни направления в човешката (социалната) география включват:

  • население и демографска география;
  • културна география — изследва разпространението на културни практики, религии и езици;
  • икономическа география — анализира разположението на икономически дейности, транспорт и търговия;
  • политическа география — държавни граници, геополитика и управление на територии;
  • урбанистика и регионално планиране — пространство на градовете и развитието на регионите.

Картите са основен инструмент на географията, затова географите прекарват много време в тяхното създаване и изучаване. Създаването на карти се нарича картография, а хората, които са специализирани в създаването на карти, са картографи. Карти могат да са:

  • физически (показват релеф, реки, климатични обекти);
  • политически (показват държавни и административни граници);
  • тематични (посочват специфични явления като плътност на населението, разпространение на видове, икономическа активност);
  • топографски (показват детайлен релеф чрез контурни линии и височини).

Важни елементи на всяка карта са мащабът, легендата (обяснителната част), проекцията (начинът, по който сферичната повърхност е пренесена върху равнина) и координатната система. Всички карти съдържат някакъв компромис — например проекцията винаги деформира форма, площ или разстояние в определена степен. Дигиталната картография и ГИС позволяват съчетаване на множество слоя информация и извършване на сложни пространствени анализи.

Географията има дълга история — от древни наблюдения и първи опити за картографиране до математически изчисления (например Ерaтостеновото измерване на обиколката на Земята) и класическите трудове на Птолемей. През великите географски открития картите и знанията за света се разширяват, а в наши дни географията е ключова за разбиране и решаване на проблеми като урбанизация, управление на природни ресурси, опазване на околната среда и справяне с природни бедствия.

Практическото приложение на географията е широко: градско и регионално планиране, опазване на природа, земеделие, транспорт и логистика, управление на кризи и анализ на риска, както и подпомагане на политически и икономически решения. Разбирането на пространствените връзки и процеси прави географията незаменима наука при моделиране и планиране за бъдещето.

Кратко обобщение: географията изучава къде са нещата, защо са там и как взаимодействат помежду си — чрез анализ на природни системи, човешки дейности и техните взаимовръзки.

Картите са основен инструмент на географията, затова географите прекарват много време в тяхното създаване и изучаване. Създаването на карти се нарича картография, а хората, които са специализирани в създаването на карти, са картографи.