Екозони (биогеографски области): определение, значение и примери

Екозони (биогеографски области): дефиниция, значение и примери — разбираемо ръководство за еволюция, разпространение и влияние върху биоразнообразието.

Екозоната или биогеографската област е най-мащабното биогеографско разделение на земната повърхност. То отразява дългосрочната еволюционна история и отделност на флората и фауната в дадени големи райони на Земята.

Тези деления се основават на историческото и еволюционното разпространение на растенията и животните. Екозоните представляват големи части от земната повърхност, където организмите са се развивали в относителна изолация в продължение на геоложки времена и са били отделени помежду си чрез естествени бариери като океани, обширни пустини или високи планински вериги, които ограничават миграцията. По този начин екозоните често съответстват на флористичните царства в ботаниката или на зоогеографските региони в зоологията.

Екозоните се характеризират преди всичко с еволюционната история и с високите нива на ендемизъм — т.е. с наличието на видове, срещащи се само в рамките на дадена екозона. Това ги отличава от биомите, които са основни типове местообитания, дефинирани по доминиращите форми на растителност и адаптациите на организмите към климатичните, почвените и други физични условия. Биомите често имат сходна кулминационна растителност на широки територии независимо от отделните еволюционни линии на видовете. Всяка екозона може да включва няколко различни биома — например тропически гори, савани и планински системи, които обаче в различни екозони са заселени от таксономично и еволюционно различни организми.

Моделите на разпространение на растенията и животните в световните екозони са оформени от процеси като тектоника на плочите, промени в морското равнище, климата и историческите бариери за миграция. Примери за видими следи от тези процеси са отделянето на Мадагаскар и Австралия, развитието на Андите и формирането на Wallace-овата граница между Азия и Австралия, които обясняват защо някои групи са развити локално и уникално.

Класификация и терминология

Терминът "екозона", използван тук, е сравнително нова разработка; други термини — царство, област или регион — се използват от различни автори за близки по смисъл разделения. Различни системи на класификация се фокусират върху флората (напр. флористични царства) или върху фауната (зоогеографски региони). Й. Шулц използва термина "екозона", за да обозначи своята класификационна система на биоми, а други учени (например Takhtajan, Wallace, Udvardy) предлагат свои схеми и именования.

Основни световни екозони (примери)

• Неарктическа (Nearctic) — Северна Америка; характерни са множество видове северни широколистни и иглолистни гори, степи и арктични екосистеми.
• Неотропична (Neotropical) — Централна и Южна Америка; висока диверситет и ендемизъм, особено в тропическите гори и Амазонската област.
• Палеарктическа (Palearctic) — Европа, голяма част от Азия и северна Африка; включва широк спектър от местообитания — от тундра до степи и гори.
• Афротропична (Ethiopian/Afrotropical) — по-голямата част от Африка на юг от Сахара; характерни са савани, тропически гори и множество ендемични родове.
• Индомалайска (Indomalayan/Oriental) — южна и югоизточна Азия; богата на тропически гори и значителен фаунален обмен с близките екозони.
• Австралазийска (Australasian) — Австралия, Нова Зеландия, Нова Гвинея и околните острови; известна с уникалната фауна като торбестите (мариупиални) бозайници.
• Океанска (Oceanian) — по-малки вулканични и коралови острови в Тихия и Индийския океан; често с високо ниво на ендемизъм.
• Антарктическа (Antarctic) — Антарктида и прилежащите острови; екстремни условия, адаптирани морски и брегови организми.

Тези групи са ориентировъчни и различните автори могат да ги делят или именуват по различен начин. В рамките на всяка екозона се използват по-фини подразделения като провинции и екорегиони, за да се отрази локалният език на разнообразието.

Практически значение и опазване

• Екозоните помагат да се разберат големите модели на биологичното разнообразие и да се приоритизират мерки за опазване, тъй като съдържат специфични еволюционни линии и голям брой ендемични видове.
• Опазването на местообитанията на ниво екозона е важно за запазване на еволюционния потенциал и за устойчивостта на глобалните екосистемни процеси.
• Човешките дейности — обезлесяване, урбанизация, инвазивни видове и климатични промени — нарушават границите и целостта на екозоните, което води до загуба на видове и генетично разнообразие.

Разлики между екозони и биоми; примери

Важно е да се разбира разликата между екозони и биоми: биомите са определени по климат и доминиращи форми на растителност, докато екозоните отразяват историческата и еволюционната връзка между видовете. Например тропическите гори в Централна Америка и в Нова Гвинея могат да бъдат сходни по структура и видове растителност, но растенията и животните в тях имат различни еволюционни линии и високи нива на локален ендемизъм.

Кратки примери за еволюционни последици от изолацията

• Австралия — дом на голям брой торбести бозайници и уникална флора вследствие на дълга изолация от други континенти.
• Мадагаскар — пример за изключителен ендемизъм при растения и животни, развили се след отделянето от Африка и Индия.
• Галапагоските острови — илюстрация как изолацията води до формиране на нови видове (напр. при птиците и влечугите).

Разбирането на екозоните е полезно както за научни изследвания по биогеография и еволюция, така и за практически решения в управлението на природните ресурси и глобалната политика за опазване на биологичното разнообразие.

Екозони на WWF

Екозоните на WWF се основават до голяма степен на биогеографските области на Pielou (1979) и Udvardy (1975). Екип от биолози, свикан от Световния фонд за дивата природа (WWF), разработва система от осем биогеографски области (екозони) като част от очертаването на над 800-те сухоземни екорегиона в света.

• Nearctic 22,9 млн. km² (включително по-голямата част от Северна Америка)
• Палеарктика 54,1 млн. km² (включително по-голямата част от Евразия и Северна Африка)
• Афротропни 22,1 млн. km² (включително Африка на юг от Сахара)
• Индомалая 7,5 млн. км² (включително южноазиатския субконтинент и Югоизточна Азия)
• Австралазия 7,7 млн. km² (включително Австралия, Нова Гвинея и съседните острови). Северната граница на тази зона е известна като линията Уолъс.
• Неотропни 19,0 млн. km² (включително Южна Америка и Карибския басейн)
• Океания 1,0 млн. km² (включително Полинезия, Фиджи и Микронезия)
• Антарктика 0,3 млн. km² (включително Антарктида).

Схемата на WWF е в общи линии подобна на системата на Удварди, като основната разлика е в очертаването на австралийската екозона спрямо антарктическата, океанската и индомалайската екозона. В системата на WWF австралийската екозона включва Австралия, Тасмания, островите Уоласеа, Нова Гвинея, Източномеланезийските острови, Нова Каледония и Нова Зеландия. Австралийската област на Удварди включва само Австралия и Тасмания; той поставя Уоласея в Индомалайската област, Нова Гвинея, Нова Каледония и Източна Меланезия - в Океанската област, а Нова Зеландия - в Антарктическата област.

 
Карта на шест от осемте екозони в света   Nearctic   Палеарктика   Afrotropic   Индомалая   Австралазия   Неотропен   Не са показани екозоните на Океания и Антарктика  

Въпроси и отговори

В: Какво е екозона?

В: По какво се различават екозоните от биомите?

Въпрос: Кои фактори влияят върху моделите на екозоните?

В: Как Й. Шулц използва термина "екозона"?

В: Какви бариери могат да отделят една екозона от друга?

В: Всички растения и животни в една екозона еволюционно свързани ли са?

В: Има ли други термини, използвани за биогеографските области?

Търсене по буква