Листогризещите бръмбари са от семейство Chrysomelidae. Съществуват над 35 000 вида в повече от 2500 рода, така че това е едно от най-големите и най-разпространените семейства бръмбари. Разпознати са много подсемейства.

Листните бръмбари имат тарзална формула, която изглежда 4-4-4, но всъщност е 5-5-5. Някои от тях трудно се различават от дългокраките бръмбари (сем. Cerambycidae): това става по антените, които не излизат от челните туберкули. Тялото обикновено е компактно и широко, понякога изпъкнало или приплеснато, а окраската често е ярка — жълто, червено или метални синьо-зелени нюанси.

Морфология и разпознаване

Размерите на видовете варират — от малки «бълхи» (flea beetles) няколко милиметра дълги до по-едри, 1–2 см и повече. Характерни признаци:

  • четири видими сегмента на тарзуса (виждащи се като 4-4-4, но действително 5-5-5);
  • срещат се разнообразни форми на тялото — от силно закръглени до плоски или „щитовидни” (особено при Cassidinae);
  • антените обикновено са щетиновидни или телескопични и не излизат от челните туберкули (антените, които не излизат от челните туберкули).

Жизнен цикъл и биология

Листогризещите бръмбари преминават през пълна метаморфоза: яйце → ларва → пупа → имаго (възрастен бръмбар). Броят на поколенията годишно варира в зависимост от вида и климата — от едно до няколко поколения. Възрастните и ларвите на листните бръмбари се хранят с растителни тъкани: листа, стъбла, корени, семена или вътрешността на листа (листоминиращи видове). Някои развиват тесни връзки с определени видове растения (моногамни или олигофагни), други са полифагни и нападат много растения.

Разнообразие и разпространение

Разнообразието им е успоредно с това на покритосеменните растения — най-изобилстват там, където има богата флора. Семейството е космополитно и включва ключови групи като Chrysomelinae, Galerucinae (включително „бълхите” — Alticini), Cassidinae, Cryptocephalinae и други. Някои групи (напр. Bruchinae/bruchids) в миналото са третирани самостоятелно, но също се свързват по-широко със Chrysomelidae.

Значими вредители и примери

Много от тях са сериозни вредители по културните растения, например колорадският бръмбар (Leptinotarsa decemlineata), аспержовият бръмбар (Crioceris asparagi), житният листоминиращ бръмбар (Oulema melanopus) и различни „бълхи” (flea beetles), които правят „пробити” или «набраздени» повърхности по листата. Някои видове унищожават листната маса, други повреждат плодовете или семената, а някои минират листата, като оставят характерни галерии.

Някои от тях са преносители на болести по растенията. Други могат да се използват за биоконтрол на инвазивни плевели — пример за това са определени видове галеруци (Galerucella), използвани за редуциране на населението на инвазивни храсти като росния ивин (purple loosestrife).

Вреда и признаци на нападение

  • изгризване по краищата на листата или „пробити” листа (характерно за бълхите);
  • скелетизация — остават само жилките на листата;
  • листоминиране — видими белези/тунели в листната тъкан;
  • нападение на корени или клубени (при някои видове);
  • намаляване на добивите, деформиране на растенията и влошаване на качеството на продукцията.

Мониторинг и превенция

  • редовен визуален контрол на листата и долната страна на листата за яйца и ларви;
  • поставяне на жълти лепливи лепенки за някои летящи представители;
  • прибиране и унищожаване на растителни остатъци, където възрастни бръмбари могат да презимуват;
  • ротация на културите и използване на устойчиви сортове;
  • поддържане на здравословна агротехника — добро плодородие и напояване намаляват въздействието на нападения.

Контрол — биологичен и химичен

При управлението на масово нашествие най-ефективна е интегрираната стратегия (IPM), която комбинира културни, биологични и при нужда химични мерки.

  • биологични методи: естествени врагове (хищници, паразитоиди), бактерии и гъбички (напр. Beauveria), използване на специфични хищни насекоми; в някои случаи се прилагат и специфични видове Chrysomelidae като биоконтролни агенти срещу плевели;
  • ентомопатогенни средства: някои щамове на Bacillus thuringiensis (напр. Bt tenebrionis) имат активност срещу определени бръмбари;
  • химически контрол: използването на инсектициди трябва да бъде балансирано и целево — много видове бързо развиват резистентност (особено колорадският бръмбар), затова се прилагат ротации на активните вещества и следват инструкции за дозиране и срокове на безопасност;
  • механични методи: събиране на ръка, покриване на културите с мрежи, приложение на капани и бариери.

Естествени врагове и резистентност

Естествените врагове включват хищни бръмбари, ларви на калинки, оси-паразитоиди и Entomopathogenic nematodes. Някои видове Chrysomelidae развиват устойчивост към инсектициди много бързо — това изисква внимателно планиране на програмите за третиране и прилагане на IPM подходи.

Значение за хората и природата

Повечето представители на Chrysomelidae са лесно забележими и често привличат вниманието с ярките си окраски и причудливи форми (особено Cassidinae). Те имат и двупосочно значение: от една страна много видове нанасят икономически вреди в земеделието и градинарството; от друга — някои се използват успешно за контрол на инвазивни растения и имат важна роля в екосистемите като част от хранителните вериги.

Повечето бръмбари от семейството Chrysomelidae са забележимо оцветени, често в лъскаво жълто до червено или метални синьо-зелени нюанси. Някои от тях (особено Cassidinae) имат впечатляващо причудливи форми. Те са много популярни сред колекционерите на насекоми.