Биологичен контрол на вредителите: определение, методи и естествени врагове
Открийте ефективни методи за биологичен контрол на вредителите: естествени врагове, паразитоиди и патогени за устойчива безхимична защита на културите.
Биологичният контрол или биологичната борба с вредителите е намаляване на популациите на вредителите чрез използване на естествени врагове. Той е важен, тъй като вредителите по културите стават устойчиви на химически пестициди. Биологичният контрол може да бъде част от интегрирано управление на вредителите (ИУВ), което комбинира биологични, културни, механични и, при нужда, химични методи за постигане на устойчив контрол с минимален риск за хората и околната среда.
Методи на биологичния контрол
Основните подходи включват:
- Класически биологичен контрол — въвеждане на естествен враг от родния ареал на инвазивен вредител с цел дългосрочно регулиране на популацията.
- Консервационен биологичен контрол — опазване и подсилване на вече съществуващи естествени врагове чрез адаптиране на земеделските практики (намаляване на широкообхватните пестициди, създаване на хабитати, осигуряване на цветя и пр.).
- Увеличителен (augmentative) контрол — масово отглеждане и периодично освобождаване на естествени врагове в полето; включва два подхода: инундативно освобождаване (за бърз ефект) и инокационно освобождаване (за установяване на популация).
Естествени врагове на вредители
Естествените врагове се разделят на няколко основни групи:
- Хищници — свободно живеещи организми, които ловят и изяждат множество жертви през живота си. Примери са птици, божии бръмбари и лалугери, както и паяци, земни бръмбари и други хищни насекоми. Те са особено полезни в междинни местообитания и при разнообразни култури.
- Паразитоиди — видове, чиито ларви се развиват върху или в едно насекомо-гостоприемник, като в крайна сметка го убиват. Повечето паразитоиди са много специфични към своя гостоприемник; типични примери са различни видове оси и някои мухи. Паразитоидите често се използват успешно срещу листни – и щитниковидни вредители, както и срещу яйца на други насекоми (напр. Trichogramma).
- Патогени — болестотворни организми, включително бактерии, гъбички и вируси, които инфектират, отслабват или убиват своите гостоприемници. Примери са Bacillus thuringiensis (бактерия широко използвана срещу бръмбари и гъсеници), ендомикопатогенни гъби като Beauveria и Metarhizium, както и спецефицни насекомопатогенни вируси (бацулавируси).
- Агенти за контрол на плевелите — тук влизат тревопасни животни (напр. преживни животни, които изпасват инвазивни растения) и растителни патогени или насекоми, специализирани да нападат специфични видове плевели.
Предимства и ограничения
Предимства:
- Устойчив контрол с по-малко химични остатъци и по-нисък риск за хора и полезни организми.
- Често висока специфичност към целевите вредители, което намалява ненавременното въздействие върху непълноцелеви видове.
- Може да бъде икономически изгоден в дългосрочен план, особено при правилно прилагане в рамките на ИУВ.
Ограничения:
- Ефектът понякога настъпва по-бавно в сравнение с химичните пестициди.
- Успехът зависи от екологични условия, наличие на подходящи местообитания и синхронизация между врага и гостоприемника.
- Въвеждането на чужди видове трябва да се прави внимателно поради риск от неблагоприятни въздействия върху екосистемите; изисква се оценка и разрешение от регулаторни органи.
Практически насоки за прилагане
- Провеждайте редовен мониторинг и използвайте икономически праг за вземане на решения — не всеки вредител изисква контрол.
- Поддържайте и засилвайте местообитанията за естествени врагове: хедери, буферни зони, диви цветя и убежища повишават ефективността на хищниците и паразитоидите.
- Избягвайте широкоспектърни инсектициди или ги прилагайте селективно и в точни моменти, за да не унищожите полезните организми.
- При закупуване и освобождаване на биологични агенти използвайте сертифицирани източници и следвайте указанията за дози и време на освобождаване.
- Комбинирайте биологичен контрол с други мерки (културни, механични), за да получите най-добри резултати в рамките на ИУВ.
Биологичният контрол е мощен инструмент, но е най-ефективен когато се прилага комплексно и информирано, с внимание към екологията на културата и поведението на вредителя и естествените врагове.
Дантела се предлага от търговците на биоконтрол.
Три стратегии
Съществуват три основни вида стратегии за биологичен контрол: опазване, класически биологичен контрол и увеличаване на броя на животните.
- Опазване на околната среда: Избягвайте използването на пестициди, които унищожават естествените врагове на вредителите. Насърчавайте растежа на тези, които атакуват вредителите. Използвайте съпътстващо засаждане, когато е възможно. В Китай папратта от комари се използва от поне хиляда години като придружаващо растение за оризовите култури. В нея се среща специална цианобактерия, която фиксира азота от атмосферата, а също така блокира светлината на конкурентните растения (но не и на ориза, който расте по-висок).
- Класически биологичен контрол: Това е въвеждането на естествени врагове в нов район, от който те не произхождат или не се срещат естествено. След това хищникът живее като естествена част от местообитанието, като се размножава и унищожава видовете вредители. Този метод е особено ефективен, когато самият вредител е инвазивен или въведен в района вид. Без естествените си врагове вредителят се размножава до огромни количества. Въвеждането на един или двама врагове от родината му може да бъде много успешно. Пример за това е използването на Larinus planus за борба с канадския магарешки бодил.
- Увеличаване: Това е освобождаване на определен брой естествени врагове в определени моменти. Тези хищници са естествена част от екосистемата, но се пускат в такъв брой, че да претоварят вредителя в определен критичен момент. Запасите от хищници се набавят от търговски доставчици.
Един ранен пример
В китайски текст от 304 г. от н.е., "Записки за растенията и дърветата от южните райони", написан от Хси Хан, се описват мандаринови портокали, защитени от големи червеникаво-жълти цитрусови мравки. Мравките нападат и унищожават насекомите, които са вредители по портокаловите дървета. Цитрусовата мравка (Oecophylla smaragdina) е преоткрита през 20 век и сега отново се използва в Китай за защита на портокаловите горички.
Въпроси и отговори
В: Какво представлява биологичният контрол?
О: Биологичният контрол, или биологичната борба с вредителите, представлява намаляване на популациите на вредителите чрез използване на естествени врагове.
В: Защо биологичният контрол е важен?
О: Биологичният контрол е важен, защото вредителите по културите стават устойчиви на химически пестициди.
В: Кои са естествените врагове на насекомите вредители?
О: Естествените врагове на насекомните вредители включват хищници, паразитоиди и патогени.
В: Кои са някои примери за хищници?
О: Някои примери за хищници са птиците, бръмбарите и лалугерите.
В: Какво представляват паразитоидите?
О: Паразитоидите са видове, чиито ларви се развиват върху или в едно насекомо-гостоприемник, като в крайна сметка убиват или заразяват фатално гостоприемника.
В: Какво представляват патогените?
О: Патогените са болестотворни организми, включително бактерии, гъбички и вируси.
В: Какви са агентите за биологичен контрол на плевелите?
О: Сред агентите за биологичен контрол на плевелите са растителноядните животни и растителните патогени.
обискирам