Биологичен контрол
Биологичният контрол или биологичната борба с вредителите е намаляване на популациите на вредителите чрез използване на естествени врагове. Той е важен, тъй като вредителите по културите стават устойчиви на химически пестициди.
Естествените врагове на насекомните вредители включват хищници, паразитоиди и патогени. Биологичните агенти за контрол на плевелите включват тревопасни животни и растителни патогени. Хищниците, като птици, божии бръмбари и лалугери, са свободно живеещи видове, които изяждат много жертви през живота си.
Паразитоидите са видове, чиито ларви се развиват върху или в едно насекомо-гостоприемник, като в крайна сметка го убиват или заразяват смъртоносно. Повечето от тях имат много тесен ареал на гостоприемници. Много видове оси и някои мухи са паразитоиди.
Патогените са болестотворни организми, включително бактерии, гъбички и вируси. Те убиват или отслабват своя гостоприемник и са относително специфични.
Дантела се предлага от търговците на биоконтрол.
Три стратегии
Съществуват три основни вида стратегии за биологичен контрол: опазване, класически биологичен контрол и увеличаване на броя на животните.
- Опазване на околната среда: Избягвайте използването на пестициди, които унищожават естествените врагове на вредителите. Насърчавайте растежа на тези, които атакуват вредителите. Използвайте съпътстващо засаждане, когато е възможно. В Китай папратта от комари се използва от поне хиляда години като придружаващо растение за оризовите култури. В нея се среща специална цианобактерия, която фиксира азота от атмосферата, а също така блокира светлината на конкурентните растения (но не и на ориза, който расте по-висок).
- Класически биологичен контрол: Това е въвеждането на естествени врагове в нов район, от който те не произхождат или не се срещат естествено. След това хищникът живее като естествена част от местообитанието, като се размножава и унищожава видовете вредители. Този метод е особено ефективен, когато самият вредител е инвазивен или въведен в района вид. Без естествените си врагове вредителят се размножава до огромни количества. Въвеждането на един или двама врагове от родината му може да бъде много успешно. Пример за това е използването на Larinus planus за борба с канадския магарешки бодил.
- Увеличаване: Това е освобождаване на определен брой естествени врагове в определени моменти. Тези хищници са естествена част от екосистемата, но се пускат в такъв брой, че да претоварят вредителя в определен критичен момент. Запасите от хищници се набавят от търговски доставчици.
Един ранен пример
В китайски текст от 304 г. от н.е., "Записки за растенията и дърветата от южните райони", написан от Хси Хан, се описват мандаринови портокали, защитени от големи червеникаво-жълти цитрусови мравки. Мравките нападат и унищожават насекомите, които са вредители по портокаловите дървета. Цитрусовата мравка (Oecophylla smaragdina) е преоткрита през 20 век и сега отново се използва в Китай за защита на портокаловите горички.
Въпроси и отговори
В: Какво представлява биологичният контрол?
О: Биологичният контрол, или биологичната борба с вредителите, представлява намаляване на популациите на вредителите чрез използване на естествени врагове.
В: Защо биологичният контрол е важен?
О: Биологичният контрол е важен, защото вредителите по културите стават устойчиви на химически пестициди.
В: Кои са естествените врагове на насекомите вредители?
О: Естествените врагове на насекомните вредители включват хищници, паразитоиди и патогени.
В: Кои са някои примери за хищници?
О: Някои примери за хищници са птиците, бръмбарите и лалугерите.
В: Какво представляват паразитоидите?
О: Паразитоидите са видове, чиито ларви се развиват върху или в едно насекомо-гостоприемник, като в крайна сметка убиват или заразяват фатално гостоприемника.
В: Какво представляват патогените?
О: Патогените са болестотворни организми, включително бактерии, гъбички и вируси.
В: Какви са агентите за биологичен контрол на плевелите?
О: Сред агентите за биологичен контрол на плевелите са растителноядните животни и растителните патогени.
