Дантелата (Chrysopidae) — зелена дантела, описание, биология и биологичен контрол

Дантелата (Chrysopidae) — зелена дантела: описание, биология и ролята ѝ в биологичния контрол. Ефективен природен хищник срещу вредители за градини и земеделие.

Дантелата или "зелената дантела" са насекоми от голямото семейство Chrysopidae от разред Neuroptera. В тази широко разпространена група има около 85 рода и (според различните източници) 1300-2000 вида. В Америка и Европа обаче двата рода Chrysopa и Chrysoperla са много разпространени.

Повечето видове лазарки и техните ларви са активни хищници и често се използват за биологичен контрол.

Много от възрастните екземпляри на Chrysopa могат да се защитават, като отделят отвратителна миризма от жлезите в предната част на гръдния си кош.

В основата на предните си крила те имат "уши". Когато чуят звуци от ехолокация на прилепи, те затварят крилата си и падат надолу. Могат да избягат от паяжини, тъй като, тъй като са много леки, не създават много вибрации, които да предупредят паяка. Вместо да се бори като повечето насекоми, дантелата прегризва нишките, които държат краката и антените ѝ. Когато се заклещи само с крилата си, тя става напълно неподвижна. Бавно се плъзга надолу от паяжината. Малките косъмчета по крилата не позволяват на лепкавата паяжина да докосне повърхността на крилата.

Ларвите са ненаситни и нападат други насекоми с подходящ размер, особено такива с меко тяло (акари, гъсеници и други ларви на насекоми, яйца на насекоми). Когато се докоснат до потенциална плячка, ларвата я сграбчва. Горните им челюсти са кухи и впръскват храносмилателен секрет в жертвата. Органите на един пчелен прашец могат да бъдат разтворени по този начин за 90 секунди.

Външен вид и разпознаване

Възрастните дантели обикновено са деликатни с тънко тяло и дълги, прозрачни криле с характерна жилкa. Цветът им варира от зелен до кафяв; много видове имат златисти или кехлибарени очи, което е повод за родовото име Chrysopa (златно око). Размерите са предимно малки до средни — тяло 4–20 мм, с размах на крилата, подходящ за тих полет в растенията. Ларвите напомнят миниатюрни грипещи буболечки: имат продълговато тяло и мощни изправени челюсти; някои видове прикрепят към гърба си остатъци от плячка и отпадъци като защитна маска.

Биология и жизнен цикъл

Дантелите преминават през пряко развитие с метаморфоза: яйце → ларва (обикновено 3 стадия) → стадия на пупа (кукла) → възрастен. Яйцата често се снасят отделени върху тънки стълбчета, което ги защитава от хищници и паразити. Ларвите са активни хищници и се хранят усилено, след което се прикрепят за кратко време и се превръщат в неподвижна куколка, обвита в копринено пашкулче. В зависимост от климата и вида може да има едно или няколко поколения годишно; при някои видове възрастните зимуват в листна падина или кора.

Хищническо поведение и хранене

Ларвите са основните консуматори на вредителите: нападат акари, меки бронирани ларви и яйца на различни насекоми. Използват кухи челюсти, за да инжектират храносмилателни ензими и да усвоят разтворените тъкани. Възрастните често ловуват и се хранят с нектар, прашец и медена роса, но много видове също допълнително ловуват малки насекоми, особено при нужда от протеин за яйценосене.

Защитни механизми

Възрастните дантели притежават няколко защитни стратегии: отделяне на неприятна миризма от специални жлези в предната част на гръдния кош, поведенчески реакции при долавяне на ултразвукови сигнали (например от прилепи) и механизми за избягване на паяжини. Ларвите от своя страна могат да прикриват тялото си с остатъци от плячка или отпадъци, което затруднява откриването от хищници и паразити.

Роля в биологичния контрол

Поради хищническите си навици, много дантели — особено родовете Chrysopa и Chrysoperla — се използват в интегрирано управление на вредители за контрол на популации от акари, листни въшки, трипс, ларви на някои бръмбари и други мекотели и насекоми. Те са ценни в градини, оранжерии и селскостопански култури, тъй като редуцират нуждата от химични инсектициди. За практическо приложение се отглеждат масово и освобождават в полета или оранжерии; ефективността зависи от подходящото време на пускане, наличието на плячка и местообитанието.

Разпространение, местообитания и значение

Дантелите са широко разпространени в световен мащаб и обитават различни местообитания — гори, ливади, градини и земеделски площи. В Европа и Америка са често срещани родовете Chrysopa и Chrysoperla, които имат важно екологично и икономическо значение като естествени врагове на вредители.

Практически съвети за подпомагане на популациите

• Създавайте хабитат с разнообразни цветни растения, които осигуряват нектар и прашец за възрастните.
• Избягвайте широкоспектърни инсектициди, особено в периодите на активност на ларвите.
• При необходимост използвайте целенасочено освобождаване на отгледани дантели като част от биологичен контрол.

Дантелите са полезна група насекоми с интересни адаптации и значителна роля в природните и културни екосистеми. Познаването на тяхната биология и поведения помага за по-ефективното им използване в устойчивото земеделие и за опазване на биологичното разнообразие.

Въпроси и отговори

Въпрос: Какво представлява дантелата?

Въпрос: Как се защитават възрастните дантели?

Въпрос: Как лайкучките избягват паяжините?

Въпрос: С какво се храни ларвата на дантелата?

Въпрос: Къде можете да откриете дантели?

Въпрос: Има ли много видове лещарки?

Търсене по буква