Ламбеозавърът е бил гребеновиден динозавър с патешка глава. Големият му кух, костелив гребен е бил толкова голям, колкото и останалата част от черепа му и съдържал разклонени носови проходи. Функцията на гребена е била много обсъждана: най-разпространените хипотези включват визуална разпознаваемост между видове и половете, усилване и излъчване на звукови сигнали (резонаторна камера), както и ролята му в поведение за привличане на партньори или отблъскване на конкуренти. По-малко подкрепяна е идеята, че гребенът е служил като „дихателна тръба“; съвременните реконструкции показват сложна вътрешна анатомия с назални проходи, които правят такава функция малко вероятна.
Запазени останки и възраст
Ламбеозавърът е живял през късния период на кредата, преди около 76–75 милиона години (mya). Вкаменелости от него са открити в Алберта (Канада), Монтана (САЩ) и Баха Калифорния (Мексико), но само двата канадски вида са описани подробно. Очевидно мексиканският вид, Lambeosaurus laticaudus, е израствал до дължина около 50 фута (15 м) и е тежал около 5,6 тона, което го прави един от най-дългите известни орнитишки динозаври. Другите видове от рода са били по-малки и са показвали вариации в размер и форма на гребена.
Анатомия и хранене
Както другите хадрозавриди, ламбеозавърът е бил растителнояден. Той е имал широк клюн, приспособен за късане на растителност, и плътни „зъбни батерии“ в задната част на челюстите, които са позволявали мелене и раздробяване на храната — листа, фини клончета, вероятно семена и водна растителност. Телосложението му е позволяло както двукрако, така и четирикрако придвижване: при движение на по-големи разстояния или при бягство вероятно е използвал задните крайници, докато при безгръбначна дейност като пасене е разчитал на четирикрако положение за по-стабилна опора.
Поведение и екология
Ламбеозаврите са живели в ниско равнинни и крайбрежни местообитания — реки, езерни басейни и наводнени площи — където растителността била разнообразна. Откриването на групови смъртни находки на други хадрозавриди и социалните индиректни признаци подкрепят идеята, че те са живели в стада или социални групи. Гребенът е служил и като средство за комуникация: сложните назални проходи и потенциал за издаване на нискочестотни звуци подсказват, че ламбеозаврите са могли да издават различни резонансни сигнали за общуване на големи разстояния.
Откриване и наименование
Родът е описан официално от д-р Уилям А. Паркс през 1923 г., около двайсет години след като канадският палеонтолог и ловец на вкаменелости Лорънс Ламб е събрал и изследвал първите образци. Родът е разпространен в голяма част от Северна Америка и в Мексико, като именно находките от Алберта са сред най-добре запазените и най-информативни за формата на гребена и черепа.
Значение за палеонтологията
Ламбеозавърът е важен за разбирането на еволюцията на гребените при ламбеозаврините и за изясняване на различията между видовете хадрозавриди. Изследванията на вътрешната анатомия на гребена, хистологията на костите и сравнителната морфология продължават да дават нови данни за възрастовите, половите и видовите вариации, както и за екологичните адаптации на тези впечатляващи растителноядни динозаври.
