Ламбеозавър — гребеновиден орнитишки динозавър от късната креда

Ламбеозавър — гребеновиден орнитишки динозавър от късната креда: патешка глава и огромен кух гребен, вкаменелости в Алберта, Монтана и Мексико — история, размери и видове.

Ламбеозавърът е бил гребеновиден динозавър с патешка глава. Големият му кух, костелив гребен е бил толкова голям, колкото и останалата част от черепа му и съдържал разклонени носови проходи. Функцията на гребена е била много обсъждана: най-разпространените хипотези включват визуална разпознаваемост между видове и половете, усилване и излъчване на звукови сигнали (резонаторна камера), както и ролята му в поведение за привличане на партньори или отблъскване на конкуренти. По-малко подкрепяна е идеята, че гребенът е служил като „дихателна тръба“; съвременните реконструкции показват сложна вътрешна анатомия с назални проходи, които правят такава функция малко вероятна.

Запазени останки и възраст

Ламбеозавърът е живял през късния период на кредата, преди около 76–75 милиона години (mya). Вкаменелости от него са открити в Алберта (Канада), Монтана (САЩ) и Баха Калифорния (Мексико), но само двата канадски вида са описани подробно. Очевидно мексиканският вид, Lambeosaurus laticaudus, е израствал до дължина около 50 фута (15 м) и е тежал около 5,6 тона, което го прави един от най-дългите известни орнитишки динозаври. Другите видове от рода са били по-малки и са показвали вариации в размер и форма на гребена.

Анатомия и хранене

Както другите хадрозавриди, ламбеозавърът е бил растителнояден. Той е имал широк клюн, приспособен за късане на растителност, и плътни „зъбни батерии“ в задната част на челюстите, които са позволявали мелене и раздробяване на храната — листа, фини клончета, вероятно семена и водна растителност. Телосложението му е позволяло както двукрако, така и четирикрако придвижване: при движение на по-големи разстояния или при бягство вероятно е използвал задните крайници, докато при безгръбначна дейност като пасене е разчитал на четирикрако положение за по-стабилна опора.

Поведение и екология

Ламбеозаврите са живели в ниско равнинни и крайбрежни местообитания — реки, езерни басейни и наводнени площи — където растителността била разнообразна. Откриването на групови смъртни находки на други хадрозавриди и социалните индиректни признаци подкрепят идеята, че те са живели в стада или социални групи. Гребенът е служил и като средство за комуникация: сложните назални проходи и потенциал за издаване на нискочестотни звуци подсказват, че ламбеозаврите са могли да издават различни резонансни сигнали за общуване на големи разстояния.

Откриване и наименование

Родът е описан официално от д-р Уилям А. Паркс през 1923 г., около двайсет години след като канадският палеонтолог и ловец на вкаменелости Лорънс Ламб е събрал и изследвал първите образци. Родът е разпространен в голяма част от Северна Америка и в Мексико, като именно находките от Алберта са сред най-добре запазените и най-информативни за формата на гребена и черепа.

Значение за палеонтологията

Ламбеозавърът е важен за разбирането на еволюцията на гребените при ламбеозаврините и за изясняване на различията между видовете хадрозавриди. Изследванията на вътрешната анатомия на гребена, хистологията на костите и сравнителната морфология продължават да дават нови данни за възрастовите, половите и видовите вариации, както и за екологичните адаптации на тези впечатляващи растителноядни динозаври.

Палеобиология

Хранене

Като хадрозавър ламбеозавърът е бил голям двукрак/четирикрак тревопасен, който се е хранел с растения. Той е имал сложен череп, който е позволявал смилане, подобно на дъвченето при бозайниците. Зъбите му са били подменяни непрекъснато и са били събрани в зъбни батерии, всяка от които е съдържала над 100 зъба, от които само относително малка част са били в употреба по всяко време.

С помощта на клюна си то събира растителен материал, който се държи в челюстите с помощта на подобен на буза орган. Храненето е ставало от земята до около 4 метра височина.

Ламбеозаврите имат по-тесен клюн от хадрозаврите, което предполага, че ламбеозаврите и техните роднини са могли да се хранят по-селективно от своите ширококлюни събратя без гребен.

Черепен гребен

Подобно на други ламбеозаври, като паразавролофус и коритозавър, ламбеозавърът е имал характерен гребен на върха на главата си. Носната му кухина е минавала назад през този гребен, което я е правело предимно куха. Направени са много предложения за функцията или функциите на гребена. Сред тях са разполагане на солни жлези, подобряване на обонянието, използване като шнорхел или въздушен капан, резонираща камера за издаване на звуци или метод за разпознаване на различни видове или различни полове от един и същи вид. Социалните функции, като издаването на шум и разпознаването, са най-широко разпространените от тези хипотези.

Големият размер на очите на хадросауридите и наличието на склеротични пръстени в очите предполагат остро зрение и дневни навици, което е доказателство, че зрението е било важно за тези животни. Чувството за слух на хадрозаврите също изглежда силно развито. При сродния коритозавър има поне един пример на тънък стапес на място, което в комбинация с голямото пространство за тъпанче предполага чувствително средно ухо. Слуховата част на вътрешното ухо е била добре развита. Ако е бил използван като шумозаглушител, гребенът би могъл да осигури и разпознаваеми разлики за различните видове или полове, тъй като различното разположение на носните проходи, съответстващо на различните форми на гребена, би издавало различни звуци.

Възстановяване на живота на високохребетния L. magnicristatus

Въпроси и отговори

В: Какво е представлявал ламбеозавърът?

В: Какъв е бил размерът на кухия му костен гребен?

В: Кога е живял ламбеозавърът?

В: Къде са открити вкаменелости на ламбеозавър?

В: Кой е описал ламбеозавъра?

В: Къде е бил разпространен родът Lambeosaurus?

В: Каква е функцията на костния гребен на ламбеозавъра?

Търсене по буква