Corythosaurus — голям хадрозавър с кух шлем и патешка муцуна
Открийте Corythosaurus — гигантски хадрозавър с кух шлем и патешка муцуна, уникални звукови комуникации, биология и адаптации.
Corythosaurus е род орнитоподи, представител на големите растителноядни хадрозаври, известни като „патешки“ динозаври заради широката си муцуна. Типовият вид, Corythosaurus casuarius, е описан от Barnum Brown през 1914 г. Тези динозаври са живяли в края на креда, в периода Кампан (преди около 76–75 милиона години), и са обитавали западната част на Северна Америка — предимно днешна Алберта (формацията Dinosaur Park) и съседни райони.
Външен вид и размери
Коритозавърът е бил средно до голям хадрозавър: дълъг около 9–10 м (30–33 фута), висок около 2 м (6,6 фута) в областта на бедрата и с ориентировъчно тегло 3–5 тона. Тялото му е било масивно, с дълга силна опашка, която е била скована от костни сухожилия, предпазващи я от увисване. Ръцете и краката са показвали адаптация както за четирикрако, така и за двукрако придвижване: при бавно движение вероятно се е движил на четири крака, а при бърз бег — на два.
Череп и гребен
На върха на дългата глава Corythosaurus имал характерен кух костелив гребен, оформен от удължени назални и предквадратни кости — наподобяващ сплескан отстрани шлем. Името „Corythosaurus“ означава „гущер с шлем“. Гребенът съдържа сложни кухини и въздушни канали, които вероятно са служели като резонатор за издаване на нискочестотни звуци, а също така са играли ролята на визуален сигнал за разпознаване на вид, възраст и пол. Мъжките индивиди са имали по-големи и по-изразени гребени в сравнение с женските и младите, което подсказва сексуален диморфизъм и използване на гребена в поведения за привличане на партньор или заплашване.
Челюсти, зъби и хранене
Като другите хадрозавриди, Corythosaurus имал широк, роговиден „нок“ (beak) в предната част на муцуната за откъсване на растителна маса и обширни „дентални батерии“ от многобройни плоски зъби в задната част на челюстите. Тези зъбни комплекси са позволявали ефективно смачкване и смилане на твърда растителна храна — листа, стъбла, плодове и водни растения. Заменяемите зъби и многобройните работни повърхности са характерни за хранителен режим, ориентиран към дълбокопроизвеждаща обработка на фиброзни материали.
Крайници и движение
Ръцете са имали четири пръста, но най-вътрешният (палецът) е бил редуциран или липсвал; вторият, третият и четвъртият пръст били сраснали и носели копита, което е показателно за използване на предните крайници за опора при четирикрако стоене. Петият пръст оставал свободен и е могъл да служи за манипулация. На всяко стъпало са се намирали три централни товарещи пръста (каудалните), които са поддържали теглото при двукрако движение.
Кожа, растеж и поведение
При някои находки са запазени отпечатъци или отпечатъчно-подобни следи от кожа, които показват груба, „шуплива“ повърхност с различни по размер полигонални люспи — подобно на други хадрозавриди. Наличието на кух гребен и вариациите в неговия размер при различните индивиди водят до извода, че Corythosaurus е бил социално животно, което вероятно е живеело в стада или групи, използвало зрителни и акустични сигнали за комуникация и може би мигрирало при търсене на храна. Както при други хадрозаври, има доказателства от родствени видове за гнездене в колонии и възможна грижа за потомството, но конкретни данни за поведение на всеки отделен вид остават частично спекулативни.
Палеонтологични находки и значение
Откритите скелетни останки на Corythosaurus, включително добре запазени черепи и гребени, са ключови за разбирането на функционалната морфология и комуникацията при хадрозаврите. Благодарение на тези находки учените реконструират както външния вид и анатомията, така и възможни поведения и екологични роли на тези растителноядни динозаври в екосистемите на късната креда.
Коритозавърът е типичен представител на адаптивната радиация на хадрозаврите — големи, социални, ефективни растителноядни животни с комплексни черепни структури, пригодени за комуникация и зрелищни визуални демонстрации.
Въпроси и отговори
В: Какво представлява коритозавърът?
О: Коритозавърът е род орнитоподи, големи растителноядни динозаври с патешки нос.
В: Какъв е бил размерът на коритозавъра?
О: Коритозавърът е бил дълъг около 30-33 фута (9-10 м), висок 6,6 фута (2 м) в областта на бедрата и е тежал 3-5 тона.
В: Каква е била функцията на гребена на върха на дългата му глава?
О: Гребенът на върха на дългата глава вероятно е изпълнявал функциите на звукоизлъчване и разпознаване.
В: Дали мъжките и женските са имали еднакъв размер на гребена?
О: Не, мъжките екземпляри са имали по-големи гребени от женските и младите екземпляри.
В: Как се е движил коритозавърът?
О: Коритозавърът е можел да се движи както на два крака, така и на четири, както показват отпечатъците от стъпала на сродни животни.
В: Каква е била структурата на опашката му?
О: Имал е дълга опашка, скована от костни сухожилия, които са я предпазвали от увисване.
В: Колко пръста е имал коритозавърът на ръцете си?
О: Имал е четири пръста на ръцете си, като е липсвал най-вътрешният пръст на ръката. Вторият, третият и четвъртият пръст са били събрани заедно и са носели копита, а петият пръст е бил свободен и е можел да се използва за манипулиране на предмети.
обискирам