Орнитоподи — тревопасни динозаври с птичи черти и сложен дъвкателен апарат

Орнитоподи — тревопасни динозаври с птичи глави и най-сложния дъвкателен апарат: клюнове, множество зъбни редици и патицени носове, доминирали в кредата по всички континенти.

Орнитоподите са инфраразред на динозаврите с птичи глави. Започнали са като малки, двуноги бягащи пасящи животни и са увеличавали размерите и числеността си, докато не са се превърнали в една от най-успешните групи тревопасни в света на кредата.

Появата им като отделна група датира от края на триаса — ранните форми са били дребни, бързи и ловки. През юрския и кредния период орнитоподите претърпяват значителна радиация: някои клони запазват двукраката походка и леко телосложение, докато други развиват здрави предни крайници и при ходене използват четирикрака опора. Общото им местообитание включва гори, наводнени равнини и крайбрежни екосистеми; находки включват както единични екземпляри, така и големи стада, следи и гнездови колонии.

Анатомия и дъвкателен апарат

Основното им еволюционно предимство е постепенното развитие на дъвкателен апарат, който се превръща в най-сложния, развиван някога от влечуги. Те са имали клюнове, множество зъбни редици, бузници и истинско дъвчене. Ефективното дъвчене означава по-бързо храносмилане, тъй като материалът се раздробява на по-малки парчета.

При някои големи орнитоподи (особено Hadrosauridae) зъбите са били групирани в т.нар. "зъбни батерии" — стотици малки зъби, наредени плътно един до друг и заместващи се последователно, което създава широки и устойчиви смилателни повърхности. Клюнът (вероятно от рогов кератин) е служел за отхапване на растителна маса, докато бузните или меки тъкани зад клюна задържали храната в устата по време на дъвчене. Някои орнитоподи са показвали сложни дъвкателни движения (включително напред‑назад — пропалинално движение), което увеличавало ефективността на раздробяване. Освен това при много видове се наблюдават твърди структури като осифизирани сухожилия по гръбначния стълб, които придават стабилност по време на движение.

Разнообразие и върхови форми

Те достигат своя връх при патешките носове, преди да бъдат унищожени от Кредно-терциерното измиране заедно с всички останали неавиани динозаври. Членове са известни от всички седем континента, въпреки че останките от Антарктида не са описани и като цяло са рядкост в Южното полукълбо.

Сред най-известните представители са игуанодонтите и дахозаврите (hadrosauroids), като последните включват големите патешконосни динозаври с разнообразни костни гребени (например Parasaurolophus) — тези гребени вероятно са имали социални и акустични функции. Размерите на орнитоподите варират от малки, с дължина само няколко десетки сантиметра, до гигантски форми над 10–15 метра и няколко тона маса при най-големите hadrosauridi.

Поведение, екология и репродукция

Много орнитоподи са били стадни — това се подкрепя от масови находки и костни легла, както и от богат набор от следи. Някои видове са образували големи гнездови колонии; добре познат пример е майазаурите, при които са намерени гнезда, ембриони и малки ювенили, доказващи грижи за потомството и поведение, близко до родителската опека. Следи от стъпки подсказват, че някои орнитоподи са мигрирали в търсене на храна или за размножаване.

Еволюционни връзки

Те са сестринска група на рогатите динозаври (Ceratopsia) и твърдоглавите динозаври (Pachycephalosauria).

Всички тези групи принадлежат към голямата линия на Ornithischia, като орнитоподите представляват една от най-разнообразните и екологично важни подгрупи. През кредата орнитоподите заемат ключова роля като основни тревопасни в много наземни екосистеми, съревновавайки се и съжителствайки с други големи тревопасни групи.

Фосилен запис и значение

Фосилите на орнитоподи включват почти пълни скелети, черепи, зъбни батерии, кожни отпечатъци, следи и гнезда. Те дават ценна информация за еволюцията на тревопасните влечуги, за адаптациите към различни растителни диети и за развитието на социално поведение. Загубата им при Кредно-терциерното (К–Пг) измиране бележи края на един важен еволюционен експеримент в дъвченето и храносмилането при наземните позвоночни.

Ключови факти:

• Произход: ранни форми от края на триаса — юра; разцвет през креда.
• Хранене: строги тревопасни с разнообразни адаптации за раздробяване на растителна маса.
• Дъвкателен апарат: клюн, бузници, многоредови зъбни батерии и сложни дъвкателни движения.
• Поведение: често стадни, с доказателства за гнездене и грижа за малките.
• Разпространение: всички континенти, най-богати находки в Северното полукълбо.

Начин на живот и адаптация

Орнитоподите се превръщат в една от най-успешните групи тревопасни животни в света на кредата и доминират в ландшафта. Те започнали като малки, двуноги, движещи се браузъри, и нараствали по размер и брой. Типичен пример за това е Hypsilophodon от долна креда на остров Уайт, Англия. С нарастването на размерите им те са могли да се придвижват на четири крака, но все още са запазвали навика да се изправят на задните си крака, когато това е било необходимо, за да достигнат до храната или може би за да се защитят или да бягат.

Успехът им е може би изненадващ, тъй като те не са имали очевидна защита срещу месоядните тераподи. Те са можели да бягат и са имали обичайните защитни механизми на стадни животни. Имали са рогови клюнове и някои хрущялни ребра. Игуанадонтите обаче са можели да се защитават. Те са били много здрави (тежки и силни) и въоръжени с подобен на кинжал палец.

Ранните орнитоподи са били дълги само около 1 метър, но вероятно са били много бързи. Те са имали твърда опашка, подобно на тероподите, която им е помагала да пазят равновесие, докато са тичали на задните си крака. По-късно орнитоподите са се приспособили към паша на четири крака; гръбнаците им са се извили и са заприличали на гръбнаците на съвременните сухоземни животни като бизоните. Когато се адаптират към храненето, докато са наведени, те стават получетириноги; все още се движат на два крака и могат да достигат до дърветата, но прекарват по-голямата част от времето си в ходене или паша, докато са на четири крака.

По-късно орнитоподите стават по-големи, но никога не достигат огромните размери на дългокраките и дългоопашатите зауроподи, които до голяма степен са заменили. Най-големите от тях, като шантунгозавъра, са били тежки колкото средно големите завроподи, но никога не са надвишавали 15 метра.

Размери на най-големите орнитоподи

Въпроси и отговори

В: Какво е орнитопод?

В: Как са еволюирали орнитоподите?

В: Кое е основното еволюционно предимство на орнитоподите?

В: Какви характеристики има дъвкателният апарат на орнитоподите?

В: Каква е била ползата от ефективното дъвчене за орнитоподите?

В: Кой е върхът в еволюцията на орнитоподите?

В: Какво е причинило изчезването на орнитоподите?

Търсене по буква