Кълвачите са двата вида птици, които съставляват семейство Buphagidae.

Кълвачите са ендемични за саваната на Африка на юг от Сахара. Названието им идва от навика им да кацат върху големи бозайници (както диви, така и опитомени), като говеда или носорози, и да се хранят с кърлежи, ларви на ботуши и други паразити.

Видовият състав е малък: обикновено се посочват два вида от рода Buphagus — Buphagus erythrorynchus (червеноклюн кълвач, red-billed oxpecker) и Buphagus africanus (жълтоклюн кълвач, yellow-billed oxpecker). Двата вида се различават по окраската на клюна и дребни полови и географски различия, но и двата имат характерен, здрав и късо заострен клюн, пригоден за издърпване на кърлежи и други външни паразити от козината и кожата на бозайниците.

Описание и външен вид

Кълвачите са сравнително средно големи passeriformes птици (обикновено около 18–25 см дължина). Телосложението им е подвижно, със здрави крака и нокти, които им позволяват да се задържат върху тялото на големи животни. Оперението е предимно тъмно (кафяво или сиво), а най-отличителният белег е цветът на клюна: при червеноклюния вид той е яркочервен, при жълтоклюния — жълт (понякога с малко червено у основата). Гласът им е характерен — груб, къркорещ или щракащ, използван за сигнализиране и предупреждение.

Разпространение и местообитание

Кълвачите обитават открити пространства — савани, пасища и ръбове на гори, където има големи бозайници, от които да търсят храна. Наличието на подходящи гостоприемници (антилопи, биволи, говеда, жирафи, носорози и др.) е ключово за тяхното разпространение и плътност на популациите.

Хранене и поведение

Основният хранителен ресурс са външните паразити — кърлежи, акари, техните ларви и други насекоми. Кълвачите обикновено обхождат животните, подскачайки по кожата или козината, и изваждат паразити с клюна. В някои случаи те поглъщат и кръв от отворени рани или от рани, които сами поддържат отворени; това води до дебат сред учените дали връзката между кълвача и бозайника е чисто взаимополезна (мутуализъм) или в някои случаи частично паразитна. Те също така могат да почистят ушни канали и очи или да гребят по кожата за по-сигурен достъп до паразити.

Взаимоотношения с бозайниците

В много случаи взаимодействието е взаимно полезно: кълвачите намаляват натоварването от кърлежи и други вредители, а бозайниците предоставят храна и място за почивка. От друга страна, наблюдения показват, че кълвачите понякога разнасят инфекции, поддържат рани отворени или причиняват дразнене — особено когато хранителният им ресурс е оскъден. В практиката това прави връзката комплексна и варираща в зависимост от видa животно, плътност на паразитите и екологични условия.

Размножаване и гнездене

Кълвачите гнездят в дървесни кухини, в развалини или в други закрити ниши. Гнездото често се облицова с козина, която птиците изскубват от гостоприемниците си. Сезонът на размножаване и подробности като големина на снесеното (обикновено няколко яйца) и периода на инкубация могат да варират в зависимост от региона; при тези птици грижата за малките е често споделена между двамата родители.

Филогенетична принадлежност и произход

Според по-новите филогенетични изследвания кълвачите са древна линия, свързана с Mimidae (смехотворни птици, дроздове и др.) и скорците, но не особено близка до тях. Като се има предвид известната биогеография (разпространение) на тези групи, най-правдоподобното обяснение изглежда, че линията oxpecker произхожда от Източна или Югоизточна Азия, както другите две. Това би направило двата вида Buphagus нещо като живи вкаменелости, запазили уникална еволюционна ниша сред африканската фауна.

Заплахи и статут

Основните заплахи за кълвачите не са типичните хищници, а промени в управлението на пасищата и лечение на добитъка с акарициди. Масовото използване на системни препарати за контрол на кърлежите може да намали наличието на храна или да отрови птиците. В някои райони популациите са намалявали заради намаляване на гостоприемниците или промени в земеползването. В други райони те остават сравнително разпространени и не са силно застрашени.

Интересни факти

  • Кълвачите често се виждат в малки групи по едно животно или по няколко събрани на стадо — това им позволява да покриват голяма повърхност и да откриват паразити по-ефективно.
  • Птиците понякога използват и други източници на храна — остатъци от храни, семена или дребни насекоми — особено когато паразитите са оскъдни.
  • Наблюдаваните взаимоотношения между кълвачите и бозайниците са предмет на интензивни полеви проучвания, тъй като дават интересен пример за динамиката между мутуализъм и паразитизъм в природата.

Кълвачите са характерна и лесно разпознаваема част от африканските пасища, чиито особености и поведение продължават да интригуват както орнитолозите, така и широката публика.