Кълвачите (Buphagidae): африкански птици, които чистят паразити от бозайници
Кълвачите (Buphagidae) — африкански птици, които чистят паразити от бозайници; удивителна взаимозависимост и древна еволюция.
Кълвачите са двата вида птици, които съставляват семейство Buphagidae.
Кълвачите са ендемични за саваната на Африка на юг от Сахара. Названието им идва от навика им да кацат върху големи бозайници (както диви, така и опитомени), като говеда или носорози, и да се хранят с кърлежи, ларви на ботуши и други паразити.
Видовият състав е малък: обикновено се посочват два вида от рода Buphagus — Buphagus erythrorynchus (червеноклюн кълвач, red-billed oxpecker) и Buphagus africanus (жълтоклюн кълвач, yellow-billed oxpecker). Двата вида се различават по окраската на клюна и дребни полови и географски различия, но и двата имат характерен, здрав и късо заострен клюн, пригоден за издърпване на кърлежи и други външни паразити от козината и кожата на бозайниците.
Описание и външен вид
Кълвачите са сравнително средно големи passeriformes птици (обикновено около 18–25 см дължина). Телосложението им е подвижно, със здрави крака и нокти, които им позволяват да се задържат върху тялото на големи животни. Оперението е предимно тъмно (кафяво или сиво), а най-отличителният белег е цветът на клюна: при червеноклюния вид той е яркочервен, при жълтоклюния — жълт (понякога с малко червено у основата). Гласът им е характерен — груб, къркорещ или щракащ, използван за сигнализиране и предупреждение.
Разпространение и местообитание
Кълвачите обитават открити пространства — савани, пасища и ръбове на гори, където има големи бозайници, от които да търсят храна. Наличието на подходящи гостоприемници (антилопи, биволи, говеда, жирафи, носорози и др.) е ключово за тяхното разпространение и плътност на популациите.
Хранене и поведение
Основният хранителен ресурс са външните паразити — кърлежи, акари, техните ларви и други насекоми. Кълвачите обикновено обхождат животните, подскачайки по кожата или козината, и изваждат паразити с клюна. В някои случаи те поглъщат и кръв от отворени рани или от рани, които сами поддържат отворени; това води до дебат сред учените дали връзката между кълвача и бозайника е чисто взаимополезна (мутуализъм) или в някои случаи частично паразитна. Те също така могат да почистят ушни канали и очи или да гребят по кожата за по-сигурен достъп до паразити.
Взаимоотношения с бозайниците
В много случаи взаимодействието е взаимно полезно: кълвачите намаляват натоварването от кърлежи и други вредители, а бозайниците предоставят храна и място за почивка. От друга страна, наблюдения показват, че кълвачите понякога разнасят инфекции, поддържат рани отворени или причиняват дразнене — особено когато хранителният им ресурс е оскъден. В практиката това прави връзката комплексна и варираща в зависимост от видa животно, плътност на паразитите и екологични условия.
Размножаване и гнездене
Кълвачите гнездят в дървесни кухини, в развалини или в други закрити ниши. Гнездото често се облицова с козина, която птиците изскубват от гостоприемниците си. Сезонът на размножаване и подробности като големина на снесеното (обикновено няколко яйца) и периода на инкубация могат да варират в зависимост от региона; при тези птици грижата за малките е често споделена между двамата родители.
Филогенетична принадлежност и произход
Според по-новите филогенетични изследвания кълвачите са древна линия, свързана с Mimidae (смехотворни птици, дроздове и др.) и скорците, но не особено близка до тях. Като се има предвид известната биогеография (разпространение) на тези групи, най-правдоподобното обяснение изглежда, че линията oxpecker произхожда от Източна или Югоизточна Азия, както другите две. Това би направило двата вида Buphagus нещо като живи вкаменелости, запазили уникална еволюционна ниша сред африканската фауна.
Заплахи и статут
Основните заплахи за кълвачите не са типичните хищници, а промени в управлението на пасищата и лечение на добитъка с акарициди. Масовото използване на системни препарати за контрол на кърлежите може да намали наличието на храна или да отрови птиците. В някои райони популациите са намалявали заради намаляване на гостоприемниците или промени в земеползването. В други райони те остават сравнително разпространени и не са силно застрашени.
Интересни факти
- Кълвачите често се виждат в малки групи по едно животно или по няколко събрани на стадо — това им позволява да покриват голяма повърхност и да откриват паразити по-ефективно.
- Птиците понякога използват и други източници на храна — остатъци от храни, семена или дребни насекоми — особено когато паразитите са оскъдни.
- Наблюдаваните взаимоотношения между кълвачите и бозайниците са предмет на интензивни полеви проучвания, тъй като дават интересен пример за динамиката между мутуализъм и паразитизъм в природата.
Кълвачите са характерна и лесно разпознаваема част от африканските пасища, чиито особености и поведение продължават да интригуват както орнитолозите, така и широката публика.
Червеногърби кълвачи върху носорог
Жълтоклюни кълвачи върху магаре
Диета и хранене
Кълвачите се хранят изключително с гърбовете на големи бозайници. Някои видове изглежда са предпочитани, докато други, като например Лихтенщайнския бръмбар или топи, обикновено се избягват. Най-малкият редовно използван вид е импалата, вероятно поради голямото натоварване с кърлежи и социалния характер на този вид. В много части от ареала си те вече се хранят с говеда, но избягват камили. Хранят се с ектопаразити, особено с кърлежи, както и с насекоми, които заразяват раните, а също и с плътта и кръвта на някои рани.
Взаимодействието между окспекерите и бозайниците е предмет на дискусии и продължаващи изследвания. Първоначално се е смятало, че те са пример за мутуализъм, но скорошни данни сочат, че кълвачите може да са паразити. Кълвачите наистина се хранят с кърлежи, но често с такива, които вече са се нахранили от гостоприемника на копитни животни, и не е доказана статистически значима връзка между присъствието на кълвачи и намаленото натоварване с ектопаразити . Въпреки това едно проучване на импалите установи, че импалите, които са били използвани от кълвачи, са прекарвали по-малко време в грижа за себе си, което предполага, че са имали по-малко паразити. Наблюдавани са кълвачи, които отварят нови рани и влошават вече съществуващи, за да пият кръв от костурите си. Кълвачите се хранят и с ушната кал и пърхота на бозайниците, въпреки че не се знае толкова много за ползите от това за бозайниците, но се предполага, че това също е паразитно поведение. Някои гостоприемници на кълвачите не понасят присъствието им. Слоновете и някои антилопи активно изтласкват кълвачите, когато те кацнат на земята. Други видове толерират кълвачите, докато те търсят кърлежи по лицето, което един автор описва като "изглеждащо като ... неудобен и инвазивен процес".
Окспакери като охрана
Думата на езика суахили за окспекера е "Askari wa kifaru", което на български означава "пазач на носорога". Екип от учени от Калифорнийския държавен университет и университета "Виктория" в Австралия се интересува дали наистина кълвачите помагат за охраната на носорозите. Те установили, че черният носорог се вслушва в звуците, които издава кълвачът. Носорозите не могат да виждат добре, но кълвачите могат. Кълвачите издават специфичен звук, когато видят хора наблизо. Носорозите чуват този шум и след това или търсят човека, или бягат. Учените провеждат експеримент, при който човек бавно се приближава към носорог. Носорозите, които нямат на гърба си окспекери, забелязват човека само в един от пет случая, а носорозите с окспекери го забелязват всеки път и то от много по-голямо разстояние. Учените си задават въпроса дали поставянето на стада от кълвачи на групи носорози без тях би помогнало на носорозите да избягват хората ловци.
Въпроси и отговори
В: Какво представляват окислителите?
О: Кълвачите са два вида птици от семейство Buphagidae, които са ендемични за саваната на Африка на юг от Сахара.
В: С какво се хранят кълвачите?
О: Кълвачите се хранят с кърлежи, ларви на ботуши и други паразити, като кацат върху големи бозайници като говеда или носорози.
В: Какъв е произходът на рода на кълвачите?
О: Произходът на кълвачите не е напълно ясен, но последните проучвания сочат, че те са древна линия, свързана с птиците присмехулници, дроздовете и скорците, която вероятно произхожда от Източна или Югоизточна Азия.
В: Каква е биогеографията на линията на кълвачите?
О: Биогеографията на линията на кълвачите и свързаните с тях групи показва, че те вероятно произхождат от Източна или Югоизточна Азия, преди да мигрират към Субсахарска Африка.
Въпрос: Близко родствени ли са кълвачите с птиците присмехулници или скорците?
О: Макар че кълвачите са родствени с присмехулниците, дроздовете и скорците, те не са особено близки с нито една от тези групи.
В: Как кълвачите си взаимодействат с големите бозайници?
О: Кълвачите кацат върху големи бозайници като говеда или носорози и се хранят с кърлежи, ларви на ботуши и други паразити.
В: Кой е уникалният аспект на рода на кълвачите?
О: Двата вида кълвачи, които съставляват семейство Buphagidae, се смятат за живи вкаменелости, тъй като вероятно произхождат от Източна или Югоизточна Азия и оттогава са останали ендемични за саваната на Африка на юг от Сахара.
обискирам