Хрущял: строеж, функции и чести заболявания

Хрущялът е гъвкава съединителна тъкан, която се среща в много части на тялото. Той може да се огъва малко, но е устойчив на разтягане. Хрущялът поддържа форма, омекотява ударите и осигурява гладка повърхност в ставите, където костите се допират една в друга.

Състав и строеж

Хрущялната тъкан се състои главно от клетки, наречени хондроцити, които са потопени в междуклетъчно вещество (екстрацелуларен матрикс). Матриксът съдържа:

• Колагенови влакна (предимно тип II) — придават здравина и структурна устойчивост.
• Протеогликани и гликозаминогликани (напр. хиалуронова киселина) — задържат вода и осигуряват еластичност и амортизация.
• Водна част, която съставлява голяма част от матрикса и позволява пренос на хранителни вещества чрез дифузия.

Много видове хрущял са обвити с плътна съединителна обвивка — перихондрий (perichondrium), която съдържа кръвоносни съдове и клетки, способни да образуват нов хрущял. Изключение правят някои хрущялни повърхности, например ставният (артикуларен) хрущял — той няма перихондрий.

Видове хрущял

• Хиалинен хрущял — най-разпространен; има гладка, стъкловидна повърхност. Среща се в ставите, носа, трахеята и при ендохондралното образуване на костите при развитието.
• Еластичен хрущял — съдържа повече еластични влакна, по-гъвкав е; присъства в ушната мида и епиглотиса.
• Фиброзен хрущял — богат на плътни колагенови влакна и много издръжлив на компресия и разкъсване; среща се в междупрешленните дискове, менискусите и мястото, където сухожилията се прикрепят към костите.

Функции

Основната му функция е да свързва костите. Намира се също така в ставите, гръдния кош, ухото, носа, гърлото и между костите на гърба. Друга функция на хрущяла е да създава място, върху което могат да се образуват костите, когато те се развиват за първи път. Той също така помага да се предпазят местата, където костите работят една срещу друга: ставите. При някои риби, като акулите (Chondrichthyes), хрущялът образува целия скелет.

Освен механична роля, хрущялът участва в растежа на костите (ендохондрална осификация), поддържа формата на меките структури (например ушна мида) и осигурява повърхност за безболезнено движение в ставите.

Кръвоснабдяване, нерви и възстановяване

За разлика от другите съединителни тъкани хрущялът не съдържа кръвоносни съдове. Клетките се снабдяват чрез дифузия на хранителни вещества и кислород от околните съдове. Поради това растежът и възстановяването на хрущяла са много по-бавни в сравнение с добре васкуларизираните тъкани. Хрущялът също така не съдържа нерви, което прави твърдата тъкан безболезнена, ако бъде увредена. Счупването на хрущяла обаче често води до увреждане на сухожилията и мускулите, което със сигурност причинява болка.

Регенерацията зависи от вида хрущял и от наличието на перихондрий. Малки повърхностни дефекти трудно зарастват, докато по-дълбоки лезии прилагат хирургични техники за подпомагане на възстановяването.

Чести заболявания и наранявания

• Остеоартрит — най-разпространеното заболяване, при което хрущялът в ставите се изтънява и немалко често води до директно триене кост в кост; симптоми: болка, скованост, ограничена подвижност. остеоартритът,
• Хондромалация (размекване на хрущяла) — често при коляното; води до болка и щракане при движение.
• Разкъсвания на менискуса — при спортисти и при травми; менискусът е вид фиброзен хрущял и може да бъде увреден при ротационни движения.
• Вродени пороци — например нарушения в растежа на хрущяла могат да доведат до скелетни аномалии; при някои генетични заболявания (напр. ахондроплазия) нарушената хрущялна функция засяга дължината на костите.
• Възпалителни и дегенеративни състояния — например ревматоиден артрит засяга и хрущялните структури чрез имунни механизми.

Лечение и възстановяване

Терапевтичните подходи зависят от тежестта и локализацията на увреждането:

• Консервативно: почивка, физиотерапия, обезболяващи и противовъзпалителни медикаменти, корекция на натоварването.
• Инжекции: кортикостероиди за краткотрайно облекчение; вискосуплементация (хиалуронова киселина) за подобряване на смазването.
• Хирургични: артроскопска обработка на дефекти; техники за стимулиране на регенерацията като microfracture; трансплантация на хондроцити (autologous chondrocyte implantation) и остеохондрални присадки/графтове при по-големи дефекти; при напреднали случаи — тотална или частична ставна подмяна.

Хрущялът е относително „имунопривилегирован“: той действа като бариера, предотвратяваща навлизането на лимфоцити или дифузията на имуноглобулини. Това позволява на хирурзите да трансплантират хрущял от един човек на друг, без да се страхуват от отхвърляне на тъканта в много случаи, но все пак има клинични ограничения и риск от усложнения.

Профилактика и грижи

За да се запази здрав хрущял и да се намали рискът от проблеми:

• Поддържайте здравословно тегло — натоварването на ставите корелира с риска от износване.
• Упражнения със силен компонент на мускулна поддръжка и ниско въздействие (плуване, колоездене) — подпомагат стабилността на ставите без излишно напрежение върху хрущяла.
• Избягвайте повтарящи се силни удари и травми; при спортуване използвайте подходящо оборудване и техника.
• Навременно лечение на травми и възпаления, за да се предотврати прогресиращо увреждане.

Хрущялът е ключова, макар и по-„тиха“, тъкан в човешкото тяло — неговото здраве влияе директно върху подвижността, качеството на живот и дългосрочната функция на ставите. При оплаквания като продължителна болка, подуване или ограничена подвижност е важно да потърсите медицинска оценка за ранна диагноза и подходящо лечение.

Въпроси и отговори

В: Какво представлява хрущялът?

В: Къде в тялото се намира хрущялът?

В: Какви други функции има хрущялът?

Въпрос: Хрущялът съдържа ли кръвоносни съдове или нерви?

В: Как това влияе на скоростта му на растеж и възстановяване в сравнение с другите съединителни тъкани?

В: Какви заболявания могат да бъдат причинени от дефекти в хрущяла?

В: Какви предимства имат хирурзите при трансплантацията на хрущяли от един човек на друг?

Търсене по буква