Централна догма в молекулярната биология
Основната догма на молекулярната биология е фраза на Франсис Крик, който предлага двойната спирала на ДНК. Тя означава, че информацията преминава от ДНК към белтъците чрез РНК, но белтъците не могат да предадат информацията обратно към ДНК.
Крик го пише за първи път през 1958 г. и го повтаря през 1970 г.
Догмата е рамка за разбиране на преноса на информация за последователността.
Съществуват 3 основни класа такива биополимери: ДНК и РНК (нуклеинови киселини) и белтъци. Има 3×3 = 9 възможни преки трансфера на информация, които могат да се осъществят между тях. Догмата ги разделя на 3 групи по 3:
- 3 общи прехвърляния (смята се, че се случват нормално в повечето клетки),
- 3 специални трансфери (за които се знае, че се случват, но само при специфични условия в случай на някои вируси или в лаборатория), и
- 3 неизвестни прехвърляния (смята се, че никога няма да се случат).
Общите трансфери описват нормалния поток на биологичната информация: ДНК може да се копира в ДНК (репликация на ДНК), информацията от ДНК може да се копира в мРНК (транскрипция) и да се синтезират белтъци, като се използва информацията в мРНК като шаблон (транслация).
Догмата е съвременна версия на бариерата на Вайсман (по името на Август Вайсман). Това е принципът, че наследствената информация се движи само от гените към телесните клетки и никога в обратна посока. Наследствената информация се движи само от зародишните клетки към соматичните клетки.
Информационен поток в биологичните системи
Въпроси и отговори
В: Коя е основната догма на молекулярната биология?
О: Централната догма на молекулярната биология е фраза на Франсис Крик, която гласи, че информацията преминава от ДНК към протеините чрез РНК, но протеините не могат да предадат информацията обратно към ДНК.
В: Кога е написана за първи път?
О: Основната догма е написана за първи път от Франсис Крик през 1958 г. и е повторена през 1970 г.
В: Какво осигурява догмата като рамка за разбиране?
О: Централната догма осигурява рамка за разбиране на предаването на информация за последователността между биополимери като ДНК, РНК и протеини.
В: Колко преки трансфера на информация могат да се осъществят между тези биополимери?
О: Съществуват 3×3 = 9 възможни преки трансфера на информация, които могат да се осъществят между тези биополимери.
В: Кои са трите групи, които класифицират тези трансфери?
О: Тези трансфери се класифицират в три групи - общи трансфери (смята се, че се случват нормално в повечето клетки), специални трансфери (знае се, че се случват, но само при специфични условия в случай на някои вируси или в лаборатория) и неизвестни трансфери (смята се, че никога не се случват).
Въпрос: Какво описват общите трансфери?
О: Общите трансфери описват нормалния поток на биологичната информация - ДНК може да се копира в ДНК (репликация на ДНК), ДНК информацията може да се копира в мРНК (транскрипция) и протеините могат да се синтезират, като се използва информацията в мРНК като шаблон (транслация).
В: Какво представлява бариерата на Вайсман?
О: Бариерата на Вайсман е принцип, предложен от Аугуст Вайсман, който гласи, че наследствената информация се движи само от гените към телесните клетки и никога в обратна посока. Наследствената информация се движи само от зародишните клетки към соматичните клетки.
