Франсис Хари Комптън Крик OM FRS (8 юни 1916 г. - 28 юли 2004 г.) е британски физик, биолог и хуманист.
Той е един от тези, които разработват структурата на ДНК. Използвайки резултатите от рентгеновата кристалография, получени от екипа по биофизика на Морис Уилкинс в Кралския колеж в Лондон, Крик и Джеймс Уотсън откриват, че ДНК има така наречената "двойна спирална структура".
Това означава, че ДНК е съставена от две вериги, които се навиват една около друга и образуват спирала. Само една от веригите носи информация, но двете вериги заедно правят молекулата по-стабилна. ДНК е в основата на наследствеността на почти всички форми на живот днес.
Крик, Уотсън и Уилкинс получават Нобелова награда за физиология или медицина за 1962 г. Тяхната работа дава тласък на огромно количество изследвания в областта на молекулярната и клетъчната биология и в резултат на това са присъдени много последващи Нобелови награди.
Ранен живот и образование
Франсис Крик е роден на 8 юни 1916 г. в Англия. По образование е физик, което оформя аналитичния му подход в биологичните проблеми. През Втората световна война работи в областта на радиолокацията и на защитни технологии — опит, който впоследствие му дава технически и методологични умения, полезни за биофизиката.
Откриване на двойната спирала
Откритието на структурата на ДНК е резултат от сътрудничество между различни учени и използване на методи от физиката и кристалографията. Рентгеновите изображения, известни като "Photo 51" и получени в изследователската група на Rosalind Franklin и Maurice Wilkins, са били особено важни за определяне на спиралната природа на молекулата. В историческите прегледи често се отбелязва, че данните на Franklin са дали ключови доказателства; съществува и дискусия относно начина, по който тези данни са били предоставени и използвани от другите изследователи.
Научни приноси след ДНК
След откритието на двойната спирала Крик продължава да прави значими приноси. Той формулира т.нар. "централна догма" на молекулярната биология — идеята, че информацията се пренася от ДНК към РНК и от РНК към белтъци, а не обратимо. Крик предлага и хипотезата за "адапторната молекула" (по-късно идентифицирана като т-РНК), която участва в превеждането на генетичния код при синтеза на белтъци. Той също участва в работи, свързани с разгадаването на генетичния код и с експерименти, които изясняват принципите на транслацията и прочита на кодоните.
Кариера, награди и по-късни години
За работата си по структурата на ДНК Крик споделя Нобеловата награда за физиология или медицина през 1962 г. с Джеймс Уотсън и Морис Уилкинс. По традиция Нобеловата награда не се присъжда посмъртно; Rosalind Franklin, чиито експерименти са имали голям принос, умира през 1958 г. и не е била сред наградените.
През по-късния си творчески период Крик се фокусира върху въпроси от невронауката и природата на съзнанието. Работи в различни институции и значителна част от кариерата си прекарва в САЩ, където развива изследвания върху зрението и висшите мозъчни функции. Автор е на няколко популярни и научни книги и есета, включително мемоарите си "What Mad Pursuit", в които разказва за научния процес и собствения си път в науката.
Личен живот и наследство
Крик е известен и с откритите си възгледи за атеизма и човешките ценности; често е описван като хуманист. Неговият принос не е само конкретно структурно откритие, а и силното влияние върху развитието на молекулярната биология като дисциплина, върху методологичния подход при изучаването на живите системи и върху образованието на следващите поколения учени.
Неговото наследство включва не само Нобеловата награда и официални отличия като OM и FRS, но и трайното влияние на идеите му — централната догма, адапторната хипотеза и широкото прилагане на физични методи в биологията. Франсис Крик умира на 28 юли 2004 г., но научните въпроси, които е поставил, продължават да вдъхновяват и да задават посоката на изследванията в молекулярната и когнитивната наука.
