Клетъчно ядро
Клетъчното ядро (множествено число: клетъчни ядра) съдържа гените на клетката и контролира нейния растеж и възпроизводство. Около него има двуслойна ядрена мембрана. Ядрото обикновено е най-изявеният органел в клетката. Ядрото е малко и кръгло и работи като контролен център на клетката. То съдържа хромозоми, в които се намира ДНК. Човешкото тяло съдържа милиарди клетки, повечето от които имат ядро.
Всички еукариотни организми имат ядра в клетките си, дори и многото еукариотни организми, които са едноклетъчни. Бактериите и археите, които са прокариоти, са едноклетъчни организми от различен тип и нямат ядра. Клетъчните ядра са открити за пръв път от Антони ван Льовенхук през XVII век.
Ядрото има мембрана около себе си, но нещата вътре в него нямат такава. В него има много белтъци, молекули РНК, хромозоми и ядрото. В ядрото са събрани рибозомите. След като се произведат в ядрото, рибозомите се изнасят в цитоплазмата, където превеждат мРНК в белтъци.
Когато клетката се дели или се подготвя за делене, хромозомите се виждат със светлинен микроскоп. В други случаи, когато хромозомите не се виждат, се вижда ядрото.
Клетки в тъканна култура, оцветени за ДНК със синьото багрило Hoechst. Средната и дясната клетка са в интерфаза, така че са маркирани целите им ядра. Вляво клетката преминава през митоза и ДНК е кондензирана, готова за делене.
Схема на типична животинска клетка 1.Нуклеол 2.Ядро 3.Рибозоми 4.Везикула 5.Груба ендоплазмена мрежа 6.Апарат на Голджи 7.Цитоскелет 8.Гладка ендоплазмена мрежа 9.Митохондрия 10.Вакуола 11.Цитозол 12.Лизозома 13.Центриола 14.Клетъчна мембрана
Еукариотното клетъчно ядро. Тук се виждат двойните мембрани на ядрената обвивка, ДНК-комплексът и ядрото, покрити с рибозоми.
Ядрена мембрана
Големите молекули не могат да преминат през двуслойната ядрена мембрана. Въпреки това съществуват ядрени пори. Те контролират движението на молекулите през мембраната. Порите пресичат двете ядрени мембрани, като осигуряват канал. По-големите молекули се пренасят активно от белтъци преносители, а малките молекули и йоните се движат свободно. Движението на големи молекули, като протеини и РНК, през порите е необходимо както за генната експресия, така и за поддържането на хромозомите.
Нуклеолус
В ядрото има структура, наречена нуклеол. Той се изгражда в региона на организатора на ядрото (NOR). Това е хромозомна област, около която се образува нуклеолът. Вътре в нуклеола се изграждат рибозомите. Те се изнасят през ядрените пори към цитоплазмата. Там те изграждат протеини. Те се прикрепят към ендоплазмения ретикулум, ако произвеждат мембранни протеини.
Въпроси и отговори
В: Какво представлява клетъчното ядро?
О: Клетъчното ядро е органел, който съдържа гените на клетката и контролира нейния растеж и възпроизводство. То има двуслойна ядрена мембрана около себе си и работи като контролен център на клетката.
В: Какво съдържа ядрото?
О: Ядрото съдържа хромозоми, в които се намират ДНК, белтъци, молекули РНК и ядърце.
В: Кой е открил клетъчните ядра?
О: Клетъчните ядра са открити за първи път от Антони ван Льовенхук през XVII век.
В: Всички еукариотни организми ли са едноклетъчни?
О: Не, не всички еукариотни организми са едноклетъчни. Много еукариоти са едноклетъчни, но има и много многоклетъчни еукариоти.
В: Прокариотите имат ли ядра?
О: Не, прокариотите, като бактериите и археите, нямат ядра в клетките си.
В: Какво се случва в ядрото?
О: Вътре в ядрото се намират протеини, молекули РНК, хромозоми и ядро. В ядрото рибозомите се сглобяват, преди да бъдат изнесени в цитоплазмата, където превеждат мРНК в протеини.
Въпрос: Кога хромозомите могат да се видят със светлинен микроскоп?
О: Когато клетката се дели или се подготвя да се дели, хромозомите ѝ се виждат със светлинен микроскоп. В други случаи, когато те не могат да се видят директно, вместо тях се вижда ядрото.
