Iguanodon е род орнитоподни динозаври от периода долна креда в Европа, Северна Америка, Африка и Азия. Живял е преди 125/126 милиона години (mya).

Открит през 1822 г. и описан три години по-късно от английския геолог Гидеон Мантел, игуанодонът е вторият официално наречен динозавър след мегалозавъра. Заедно с мегалозавъра и хилеозавъра той е един от трите рода, използвани първоначално за определяне на динозаврите. Откритието и ранните интерпретации имали голямо значение за формирането на палеонтологията като наука.

Описание и морфология

Голям, едър тревопасен, игуанодонът имал здраво тяло, дълъг мускулест опаш и силни задни крайници, подходящи както за бипедално, така и за квадрупедално движение. Дължината на възрастните екземпляри обикновено се оценява на няколко метра — често до около 8–10 m, а теглото е в порядъка на няколко тонa. Характерна черта е изпъкналият, копиеобразен „шип“ на първия пръст на предните крайници (thumb spike), който най-вероятно служел за защита или за справяне с растителностата. Черепът бил с клюн в предната част, а зад него се разполагали редове назъбени зъби, пригодени за откъсване и раздробяване на растителна храна.

Движение и хранене

Игуанодонът е бил вместим в широка екологична ниша на растенияджия — хранел се с листа, ниски и средни по височина растения. Имал адаптации за рязане и сдъвкване на растителни материали, но не развил сложните „зъбни батерии“ на по-късните хадрозавриди. Лимфните пропорции и откритите следи (trackways) показват, че можел да ходи както на две, така и на четири крака: вероятно използвал бипедалното положение за бързо придвижване или за достигане на по-висока растителност, а квадрупедалното — за по-стабилно хранене и почивка.

Открития и исторически находки

Едни от най-значимите находки са груповите скелети от въглищни мини в Бернисарт, Белгия (1878 г.), където са открити множество почти пълни скелети в тясна концентрация. Тези находки разкрили много от анатомията на животното и доказали наличието на thumb spike. Ранните реконструкции на игуанодона, включително публичните модели на Benjamin Waterhouse Hawkins в средата на XIX в., представяли животното изправено в почти човекообразна поза — представи, които по-късно били ревизирани след по-пълни находки.

Таксономия

Таксономията на рода продължава да бъде предмет на изследване. Исторически в рода Iguanodon са включвани множество форми от различни региони, но с нови открития и ревизии редица видове са пренасочени към други родове или са описани като отделни таксони (например Mantellisaurus за някои по‑дребни форми). Съвременните систематични анализи поставят игуанодонтовите видове в по-широка група игуанодонти (iguanodontians), които са близки родствено свързани с хадрозавридите, но не винаги в едно и също семейство.

Палеобиология и социално поведение

Някои находки, като големи скелетни концентрирани находища и едновременни локализирани находки, подсказват, че игуанодоните са могли да живеят в стада или групи, което е типично поведение за много тревопасни динозаври като защита срещу хищници. Репертоарът от движения и морфологията на крайниците също подкрепят идеята за социално поведение и възможни миграционни или групови движения в търсене на храна.

Културно значение

Като един от първите научно познати динозаври, Iguanodon заема малко, но забележително място в обществената представа за динозаврите. Художественото представяне на зверовете се променя с новите открития и интерпретации на останките — от ранните правостоящи фигури до по-реалистични реконструкции с четирикрака/двукрака подвижност и с ясно изразен thumb spike.

Научните познания за Игуанодон продължават да се развиват с течение на времето чрез нови находки и методи на изследване. Всяко ново откритие помага да се уточнят размера, поведението, екологията и роднинските връзки на тези влиятелни раннокредни динозаври.