Ornithischia е разред на клюно-муцунестите, растителноядни динозаври, които влизат в основните екологични ниши на наземната растителноядна фауна през мезозоя.

Заради структурата на тазовите им кости — при много видове срамната (pubis) кост е обърната назад — те често се описват като динозаври с "птичи таз" или "птичи нос". Всъщност обаче птиците произлизат от "гущеровидните" динозаври — Saurischia (тероподи). Тази прилика в положението на тазовите кости е пример за конвергентна еволюция: сходна анатомия, получена независимо при различни групи.

Алтернативното историческо име на разреда е Predentata, свързано с наличието на предентарна (предна) кост в долната челюст при почти всички орнитисхии. Тази предентарна кост образува „клюн“ отпред на челюстта и работи заедно с горната предчелюст (premaxilla) при събиране и откъсване на растителна храна. Важна адаптация е и наличието на широки, листовидни зъби или сложни зъбни батерии при някои групи (например хадрозаври), както и развити мускули на дъвчене и бузи, които подпомагат обработката на храната. Клюнът е ключово приспособление за събиране на храна от растенията, а предентарната кост и предчелюстта формират функционален апарат за откъсване и поднасяне на храната към зъбите.

Първоначалната им (базисна) форма на придвижване е била двукрака, но още рано в еволюцията им много орнитисхии са развили способността да се движат както на два, така и на четири крака. Някои линии (например анкилозаври и повечето големи цератопси) са станали изцяло четириноги, докато други (например ранни орнитоподи) са останали преимуществено двукраки или са променяли походката според дейността (пасене, бягане, резки маневри).

Анатомични и поведенчески черти

  • Челюст и зъби: предентарната кост и клювовидни предни части, листовидни или шинирани зъби, зъбни батерии при хадрозаврите за ефективно стриване на растителна маса.
  • Брони и орнаментация: някои групи (тиреофори) имат костни плочи, шипове или опашни бухалки; цератопсите развиват големи якета и рога, а пахицефалозаврите — уплътнени черепни куполи.
  • Размер и разнообразие: от дребни, бързи двукраки форми до големи, тежки четириноги; заемали са разнообразни нишови роли — пасажни пасища, високо листвоядство, копаене и защита.
  • Поведение и размножаване: известни са находки на гнезда, яйца и юношески стада (например при майазаурус), което свидетелства за грижа за потомството и социално поведение при някои видове.

Класификация

В по-новата традиция орнитисхиите често се разделят на две големи клонални групи:

  • Thyreophora (тиреофори) — бронирани динозаври, включително стегозаври и анкилозаври; характерни с костни плочи или шипове по гърба и опашката.
  • Cerapoda (цераподи) — група, включваща две основни линии: Ornithopoda (орнитоподи, например игуанодонти и хадрозаври) и Marginocephalia (цератопси и пахицефалозаври).

Еволюция и палеонтологичен запис

Орнитисхиите се появяват в края на Триаса (преди около 230 милиона години) и до края на Кредата (преди ~66 милиона години) са били широко разпространени и многообразни. Те са представлявали основната група растителноядни динозаври в много екосистеми и са показали голям брой еволюционни иновации — от зъбни батерии до сложни социални поведения и бронировка.

Нови хипотези и текущи дискусии

Една значителна нова хипотеза, предложена през последните години, е т.нар. Ornithoscelida (Барън, Норман и Барет, 2017), която поставя Saurischia и птиците в различни филогенетични отношения: според тази хипотеза орнитисхиите са по-близки роднини на тероподите, отколкото на други саурисхии. Това, ако бъде потвърдено, би променило традиционните възгледи за еволюционните връзки между основните групи динозаври. В научната общност продължават дебати и допълнителни фило/морфологични анализи, а нови находки и методи за анализ често уточняват или оспорват различни варианти на класификацията.

Значение в екосистемите

Като главни растителноядни обитатели, орнитисхиите са имали ключова роля в структуриране на растителните общности и хранителните мрежи през мезозоя. Тяхната голяма морфологична и функционална разнообразност показва колко успешно са адаптирали различни стратегии за добив и обработка на растителна храна, както и за защита от хищници.

Примери на добре познати представители: Triceratops, Stegosaurus, Ankylosaurus, Iguanodon, Parasaurolophus, Pachycephalosaurus, Maiasaura — всеки от тях илюстрира различна еволюционна иновация сред орнитисхиите.