Ornithomimidae "птицеподобни") е група от тероподни динозаври, които имат повърхностна прилика със съвременните щрауси. Те възникват и процъфтяват през горната креда на континента Лавразия (днешна Азия и Северна Америка). Членовете на Ornithomimidae включват Gallimimus, Archaeornithomimus, Anserimimus, Struthiomimus и Ornithomimus.
Външен вид и анатомия
Орнитомидите имат характерен, „птицеподобен“ външен вид: малки черепи с големи очи, дълги и гъвкави шии, и беззъби човки. Предните крайници са дълги и тънки, завършващи с мощни нокти; задните крайници са дълги и силни, приспособени за бързо бягане — с удължени тибия и метатарзус и сравнително къси, здрави пръсти, често с копитоподобни нокти. Размерите варират: някои видове са относително дребни (до 2–3 м дължина), докато по-едрите достигащи 4–6 м (например Gallimimus).
Кожа, пера и връзка с птиците
Много орнитомимиди имат белези, напомнящи на птиците: продълговати кости, лека скелетна конструкция и при някои екземпляри следи от пера или пухоподобни влакна са запазени в отпечатъци. Въпреки тези сходства, орнитомидите не са истински птици — те принадлежат към по-широката група на манирапторните тероподи и споделят редица паралелни адаптации с други групи като троодонтите и птицеподобните динозаври.
Хранене и гастролити
Диетата на орнитомидите е предмет на дебат, но събраните данни подкрепят идеята, че голяма част от храната им е била растителна или смесена (всеядна). При много орнитомимозаври, включително по-примитивни форми, са открити многобройни гастролити в стомашната област — признак, характерен за растителноядните животни, които с помощта на камъчета смилат растителна маса. Хенри Феърфийлд Осбърн предложи, че дългите, подобни на ленивци „ръце“ може да са служели за дърпане на клони при събиране на храна; по-късни изследвания разглеждат и други възможности — събиране на плодове, лов на дребни животни или съвместно използване при хранене.
Движение и поведение
Орнитомидите са били силно приспособени към бягане: дългите задни крайници и леката външност подсказват за висока скорост и добра маневреност. В някои находки се откриват и следи (тракове), които може да указват стадно или социално поведение — групови движения, характерни за животни, които търсят храна в стада или реагират колективно на хищници.
Разпространение и разнообразие
Орнитомимидите са широко разпространени в кредата на Азия и Северна Америка и често са сред най-често срещаните малки до средни по размер динозаври във фауните на тези райони. Това изобилие е в съгласие с хипотезата за голяма част растителноядност, тъй като растителноядните животни обикновено са по-многобройни от месоядните в една екосистема, въпреки че много видове са вероятно всеядни.
Таксономия и еволюционни връзки
Орнитомимидите се включват в по-голямата група Ornithomimosauria — манирапторни тероподи с характерни адаптации за бягане и беззъби човки. Точните филогенетични връзки с други манираптори продължават да бъдат предмет на изследване, но ясно е, че орнитомимидите развиват множество „птицеподобни“ черти независимо от еволюционните линии, довели до съвременните птици.
История на изследванията
Първите по-пълни описания и именувания на орнитомимиди датират от началото на XX век и са дело на палеонтолози като Хенри Феърфийлд Осбърн. Новите находки с отлично запазени отпечатъци от кожа и пера, както и добре запазени скелети, продължават да обогатяват представата ни за външния вид, поведението и екологията на тези динозаври.
Ключови белези (резюме)
- Период: горна креда.
- Разпространение: Азия и Северна Америка (Лавразия).
- Външен вид: беззъби човки, дълги шии, дълги предни крайници с нокти, силни задни крайници за бягане.
- Диета: вероятно главно растителноядни или всеядни (наличието на гастролити подкрепя растителноядността).
- Поведение: възможно групово придвижване; висока подвижност.
Орнитомимидите остават интересна и интензивно изследвана група, защото съчетават морфологични черти, които помагат да се проследи еволюцията на функционалните адаптации към бягане, хранене и покритие (пера/кожни структури) при манирапторните динозаври.