Вътрешно ухо — анатомия и функции: как работят слухът и равновесието

Открийте анатомията и функциите на вътрешното ухо — как охлювът създава слух и полукръглите канали поддържат равновесието; подробности и практични обяснения.

Автор: Leandro Alegsa

Вътрешното ухо е най-вътрешната част на ухото на гръбначните животни. То е отговорно главно за разпознаването на звуци и за равновесието. При бозайниците то се състои от две основни работни части, разположени в костен лабиринт:

  • Охлювът е предназначен за чуване; преобразува моделите на звуковото налягане от външното ухо в електрохимични импулси, които се предават на мозъка чрез слуховия нерв.
  • Системата за баланс. Тя има три полукръгли канала, които са разположени под прав ъгъл един спрямо друг.

Вътрешното ухо се среща при всички гръбначни животни, като формата и функциите му са много различни. Вътрешното ухо е снабдено с осми черепен нерв при всички гръбначни животни.

Анатомична организация

Вътрешното ухо включва два основни вида структури: костен (ложен) лабиринт и вътре в него — мембранозен лабиринт. В кухините на костния лабиринт има две течности с различен състав и функция: околопериферичната течност (перилимфа) и по-вътрешната ендолимфа, която запълва мембранозния лабиринт и има важно значение за възбуждането на сетивните клетки.

Охлювът (кохлеята) е спираловидна структура, разделена на три канала (скали): scala vestibuli, scala media (кохлеарен канал) и scala tympani. Върху базиларната мембрана на scala media лежи органът на Кортиевия апарат — специализиран епител с вътрешни и външни слухови клетки (ресничести или „hair cells“). Тези клетки преобразуват механичното движение (вълните в течността и движенията на мембраните) в електрически сигнали чрез механочувствителни ионни канали. Сигналите се пренасят по аферентните влакна на слуховия дял на осмия черепен нерв към мозъчния ствол и по-нататък към слуховата кора.

Вестибуларният апарат съдържа трите полукръгли канала (чувствителни към ъглова/ротационна ускорение) и два отсека — утрикул и сакула (тази двойка се нарича отолитни органи и реагира на линейни ускорения и положението на главата спрямо гравитацията). В ампулите на полукръглите канали са разположени вестибуларните рецептори (криста), а в утрикулата и сакулата — макулите, покрити с отолити (малки калциеви кристали), които увеличават инерцията и подпомагат усещането за наклон и линейно ускорение.

Как работи слухът

Звуковите вълни преминават от външното ухо през тъпанчевата мембрана и слуховите костици в средното ухо, които усилват и предават движенията към овалното прозорче на вътрешното ухо. В резултат възникват вълни в перилимфата и ендолимфата, които движат базиларната мембрана. Различни части от базиларната мембрана реагират на различни честоти (тонова платформа), което позволява спектрално разпознаване на звуците. Активността на вътрешните и външните слухови клетки се трансформира в електрични импулси и влиза в нервната система чрез осми черепен нерв.

Как работи равновесието

При ротации на главата течността в полукръглите канали се забавя или забързва, изкривявайки ресничките на вестибуларните клетки в кристите. Това предизвиква промяна в честотата на нервните импулси, които се пренасят до вестибуларните ядра в продълговатия мозък и малкия мозък. Оттам тръгват рефлексни пътища за поддържане на позата, стабилизиране на погледа (вестибуло-окуларен рефлекс) и съзнателното усещане за позиция и движение.

Невронни пътища и интеграция

Осмият черепен нерв (вестибулокохлеарен нерв) има две основни части — кохлеарна (слухова) и вестибуларна. Слуховите сигнали достигат до кохлеарните ядра в мозъчния ствол, преминават през ядрата на латералния менинус и долния холмикулус, стигат до медиалното коленче на таламуса и след това до слуховата кора. Вестибуларната информация се интегрира с визуална и проприоцептивна информация, за да поддържа баланс и координация.

Чести нарушения и диагностика

  • Загуба на слух — може да бъде проводна (проблеми във външното/средното ухо) или невросензорна (поражение на охлюва или слуховия нерв). Диагностика с аудиометрия, тимпанометрия, OAE (otoacoustic emissions) и ABR (auditory brainstem response).
  • Тинитус — усещане за шум или звън в ушите, свързан с увреждане на слуховия апарат или с неврологични/съдови проблеми.
  • Вертексия/завъртане — причини: BPPV (доброкачествен пароксизмален позиционен вертиго), болест на Мениер, вестибуларен неврит, лабиринтит. Диагностика чрез клинични тестове (Dix–Hallpike, head impulse test), видеонистагмография (VNG/ENG), калорични тестове, VEMP, образни изследвания (MRI при нужда).

Лечение и рехабилитация

Лечението зависи от причината: слуховите дефицити могат да се подобрят с помощни слухови апарати или с кохлеарни импланти при тежки невросензорни загуби. За BPPV са ефективни маньоври за репозициониране на отолитите (например Epley). При остри вестибуларни пристъпи се използват кратки курсове противовртоглави медикаменти и назначение на вестибуларна рехабилитация — упражнения за адаптация и компенсаторни механизми. При болест на Мениер се прилагат диети с намален прием на сол, медикаментозно лечение и в някои случаи хирургични интервенции.

Предпазване

За да се запази здравето на вътрешното ухо: избягвайте продължително излагане на силни шумове (ползвайте защита за уши), внимавайте с лекарства с ототоксичен ефект (някои антибиотици, диуретици, химиотерапевтици), и своевременно потърсете лекар при поява на внезапна загуба на слуха, шумове в ушите или продължително световъртеж.

Вътрешното ухо е сложен и фин баланс между механика, биохимия и невронаука — малки промени в структурата или течностите могат да доведат до значителни промени в слуха и равновесието, затова ранната диагноза и адекватното лечение са от ключово значение.

Диаграма на вътрешното ухоZoom
Диаграма на вътрешното ухо

Въпроси и отговори

В: Какво представлява вътрешното ухо?


О: Вътрешното ухо е най-вътрешната част на ухото на гръбначните животни, отговорна за разпознаването на звука и равновесието.

В: Кои са двете основни работни части на вътрешното ухо при бозайниците?


О: Двете основни работни части на вътрешното ухо при бозайниците са охлювът и системата за равновесие.

В: Какво представлява охлювът?


О: Кохлеята е част от вътрешното ухо, която е предназначена за чуване, като преобразува моделите на звуковото налягане от външното ухо в електрохимични импулси, които се предават на мозъка чрез слуховия нерв.

В: Какво представлява системата за равновесие?


О: Балансовата система е част от вътрешното ухо, състояща се от три полукръгли канала, разположени под прав ъгъл един спрямо друг.

В: При кои видове животни се среща вътрешното ухо?


О: Вътрешното ухо се среща при всички гръбначни животни, като има разлики във формата и функциите.

В: Кой нерв е отговорен за снабдяването на вътрешното ухо при всички гръбначни животни?


О: Осмият черепен нерв е отговорен за снабдяването на вътрешното ухо при всички гръбначни животни.

В: Как кохлеята преобразува моделите на звуковото налягане в електрохимични импулси?


О: Кохлеята съдържа малки власинки, които се раздвижват от вълните на звуковото налягане. Това движение предизвиква отделянето на химикали, които генерират електрически сигнали, които след това се пренасят от слуховия нерв до мозъка.


обискирам
AlegsaOnline.com - 2020 / 2025 - License CC3