Черепен нерв е всеки нерв, който е свързан директно с мозъка или мозъчния ствол. Това е различно от гръбначните нерви, които са свързани със сегменти на гръбначния мозък. Черепните нерви предават информация по-пряко между мозъка и тялото (най-вече частите на главата и шията).

Всеки черепен нерв съществува като двойка и е разположен от двете страни на централната нервна система. Всички черепно-мозъчни нерви се намират над първия прешлен на шията (шиен прешлен).

При хората има дванадесет двойки черепни нерви. Те са номерирани с римски цифри I-XII в зависимост от реда им от предната част на мозъка към задната, където е мозъчният ствол.

12 двойки черепни нерви — номерация и основни функции

  • I. Обонятелен нерв (n. olfactorius) — сензорен; отговаря за обонянието. Тест: идентифициране на различни миризми при затворени очи.
  • II. Зрителен нерв (n. opticus) — сензорен; пренася зрителна информация. Тест: зрителна острота, полета, зенична реакция, офталмоскопия.
  • III. Окуломоторен нерв (n. oculomotorius) — моторен (и парасимпатични влакна за свиване на зеницата); управлява повечето очни мускули и повдигането на клепача. Тест: движение на очите, размер и реакция на зениците.
  • IV. Блоковиден/трохлеарен нерв (n. trochlearis) — моторен; инервира m. superior oblique (насочва окото надолу и навътре). Тест: движение на очите при гледане надолу (особено при стълби).
  • V. Тройничен нерв (n. trigeminus) — смесен; сензитивност на лицето и моторна инервация на дъвкателните мускули. Тест: лицева чувствителност, рефлекс на роговицата, дъвкателна сила.
  • VI. Отводящ нерв (n. abducens) — моторен; инервира m. lateral rectus (абдукция на окото). Тест: латерално движение на окото.
  • VII. Лицев нерв (n. facialis) — смесен; контрол на мимичните мускули, вкус на предните 2/3 от езика, сълзо- и слюноотделяне. Тест: мимика, вкус, рефлекс на роговицата/сълзене.
  • VIII. Вестибулокохлеарен нерв (n. vestibulocochlearis) — сензорен; слух и равновесие. Тест: слухови тестове (фония, камертон), вестибуларни проби (Ромберг, калорични тестове).
  • IX. Езикоглоточен нерв (n. glossopharyngeus) — смесен; вкус на задните 1/3 от езика, сензитивност на фаринкса, участие при гълтането и слюнкопроизводството (паротидна жлеза). Тест: вкус, фарингеален рефлекс.
  • X. Блуждаещ нерв (n. vagus) — смесен; голяма парасимпатична роля за вътрешни органи (сърце, бели дробове, корем), движение и усещане в фаринкса/ларинкса. Тест: реч, повдигане на мекото небце, гълтане, наблюдение за дисфония.
  • XI. Допол�нителен/спиномоторен нерв (n. accessorius) — моторен; инервира m. sternocleidomastoideus и m. trapezius. Тест: обръщане на глава и вдигане на рамо срещу съпротивление.
  • XII. Подезичен нерв (n. hypoglossus) — моторен; контролира двигателните движения на езика. Тест: движение на езика, асиметрия или атрофия при лезия.

Класификация по функционални модалности

  • Сензорни (само сетивни): I, II, VIII.
  • Моторни (само двигателни): III, IV, VI, XI, XII.
  • Смесени (сензо-моторни): V, VII, IX, X.
  • Парасимпатични влакна (вътрешна регулация): III, VII, IX, X.

Анатомични пътища и изход от черепа

Черепните нерви излизат от мозъка или мозъчния ствол и преминават през различни отвори и канали в черепа, напр. решетъчната плочка (I), оптичен канал (II), горна очна цепка (III, IV, V1, VI), foramen rotundum/ovale (V2/V3), вътрешен слухов проход (VIII), югуларен отвор (IX, X, XI) и хипоглосален канал (XII). Тези анатомични места са клинично важни при оценка на огнищни лезии.

Клинично значение и преглед

Нарушенията на черепните нерви водят до характерни симптоми като загуба на обоняние, нарушено зрение, диплопия, лицева слабост или парализа, загуба на слуха или равновесието, дисфагия, дизартрия и др. При локализиране на лезията трябва да се прави разлика между централна (висока) и периферна (ниска) увреда — например при централна лицева парализа обикновено се запазва движението на челото, докато при периферна (фасциалис) е засегнато и челото.

Прегледът на черепните нерви е част от неврологичното изследване и включва систематично тестване на всяка функция (зрение, поле, движения на очите, лицева чувствителност и моторика, слух, равновесие, език, фаринкс, раменни движения и др.). Отклоненията насочват към конкретна локализация и необходимост от допълнителни изследвания (образна диагностика, електрофизиология, лаборатория).

Кратко обобщение: черепните нерви са 12 двойки, номерирани I–XII, свързват мозъка с главата, шията и вътрешните органи, имат специфични сетивни и моторни функции и са от основно значение за неврологичната оценка и диагностика.