Черепен нерв – дефиниция, 12 двойки, функции и номерация

Черепен нерв е всеки нерв, който е свързан директно с мозъка или мозъчния ствол. Това е различно от гръбначните нерви, които са свързани със сегменти на гръбначния мозък. Черепните нерви предават информация по-пряко между мозъка и тялото (най-вече частите на главата и шията).

Всеки черепен нерв съществува като двойка и е разположен от двете страни на централната нервна система. Всички черепно-мозъчни нерви се намират над първия прешлен на шията (шиен прешлен).

При хората има дванадесет двойки черепни нерви. Те са номерирани с римски цифри I-XII в зависимост от реда им от предната част на мозъка към задната, където е мозъчният ствол.

12 двойки черепни нерви — номерация и основни функции

• I. Обонятелен нерв (n. olfactorius) — сензорен; отговаря за обонянието. Тест: идентифициране на различни миризми при затворени очи.
• II. Зрителен нерв (n. opticus) — сензорен; пренася зрителна информация. Тест: зрителна острота, полета, зенична реакция, офталмоскопия.
• III. Окуломоторен нерв (n. oculomotorius) — моторен (и парасимпатични влакна за свиване на зеницата); управлява повечето очни мускули и повдигането на клепача. Тест: движение на очите, размер и реакция на зениците.
• IV. Блоковиден/трохлеарен нерв (n. trochlearis) — моторен; инервира m. superior oblique (насочва окото надолу и навътре). Тест: движение на очите при гледане надолу (особено при стълби).
• V. Тройничен нерв (n. trigeminus) — смесен; сензитивност на лицето и моторна инервация на дъвкателните мускули. Тест: лицева чувствителност, рефлекс на роговицата, дъвкателна сила.
• VI. Отводящ нерв (n. abducens) — моторен; инервира m. lateral rectus (абдукция на окото). Тест: латерално движение на окото.
• VII. Лицев нерв (n. facialis) — смесен; контрол на мимичните мускули, вкус на предните 2/3 от езика, сълзо- и слюноотделяне. Тест: мимика, вкус, рефлекс на роговицата/сълзене.
• VIII. Вестибулокохлеарен нерв (n. vestibulocochlearis) — сензорен; слух и равновесие. Тест: слухови тестове (фония, камертон), вестибуларни проби (Ромберг, калорични тестове).
• IX. Езикоглоточен нерв (n. glossopharyngeus) — смесен; вкус на задните 1/3 от езика, сензитивност на фаринкса, участие при гълтането и слюнкопроизводството (паротидна жлеза). Тест: вкус, фарингеален рефлекс.
• X. Блуждаещ нерв (n. vagus) — смесен; голяма парасимпатична роля за вътрешни органи (сърце, бели дробове, корем), движение и усещане в фаринкса/ларинкса. Тест: реч, повдигане на мекото небце, гълтане, наблюдение за дисфония.
• XI. Допол�нителен/спиномоторен нерв (n. accessorius) — моторен; инервира m. sternocleidomastoideus и m. trapezius. Тест: обръщане на глава и вдигане на рамо срещу съпротивление.
• XII. Подезичен нерв (n. hypoglossus) — моторен; контролира двигателните движения на езика. Тест: движение на езика, асиметрия или атрофия при лезия.

Класификация по функционални модалности

• Сензорни (само сетивни): I, II, VIII.
• Моторни (само двигателни): III, IV, VI, XI, XII.
• Смесени (сензо-моторни): V, VII, IX, X.
• Парасимпатични влакна (вътрешна регулация): III, VII, IX, X.

Анатомични пътища и изход от черепа

Черепните нерви излизат от мозъка или мозъчния ствол и преминават през различни отвори и канали в черепа, напр. решетъчната плочка (I), оптичен канал (II), горна очна цепка (III, IV, V1, VI), foramen rotundum/ovale (V2/V3), вътрешен слухов проход (VIII), югуларен отвор (IX, X, XI) и хипоглосален канал (XII). Тези анатомични места са клинично важни при оценка на огнищни лезии.

Клинично значение и преглед

Нарушенията на черепните нерви водят до характерни симптоми като загуба на обоняние, нарушено зрение, диплопия, лицева слабост или парализа, загуба на слуха или равновесието, дисфагия, дизартрия и др. При локализиране на лезията трябва да се прави разлика между централна (висока) и периферна (ниска) увреда — например при централна лицева парализа обикновено се запазва движението на челото, докато при периферна (фасциалис) е засегнато и челото.

Прегледът на черепните нерви е част от неврологичното изследване и включва систематично тестване на всяка функция (зрение, поле, движения на очите, лицева чувствителност и моторика, слух, равновесие, език, фаринкс, раменни движения и др.). Отклоненията насочват към конкретна локализация и необходимост от допълнителни изследвания (образна диагностика, електрофизиология, лаборатория).

Кратко обобщение: черепните нерви са 12 двойки, номерирани I–XII, свързват мозъка с главата, шията и вътрешните органи, имат специфични сетивни и моторни функции и са от основно значение за неврологичната оценка и диагностика.

Функция

Черепните нерви осигуряват двигателна и сензорна стимулация главно на местата в главата и шията. Тази сензорна стимулация включва усещания като температура, допир, вкус, зрение, мирис, равновесие и слух.

Миризма (I)

Обонятелният нерв (CN 1) изпраща информация за миризмите от носа до мозъка. В мозъка тази информация се обработва и се превръща в обоняние, или нашето усещане за мирис. Обонятелният нерв е аферентен сетивен нерв, което означава, че приема информация от външния свят и я изпраща към централната нервна система.

Структура

Обонятелният нерв е най-късият черепен нерв. Той е един от двата черепномозъчни нерва, които не се свързват с мозъчния ствол, а другият е зрителният нерв (CN 2).

Обонятелният нерв не е просто един нерв, а група неврони, които работят заедно, за да изпълняват една и съща задача. Обонятелните неврони започват да се разклоняват в носната кухина. Оттук те достигат нагоре през покрива на носната кухина и се свързват с обонятелната луковица.

Обонятелният нерв е уникален, тъй като е единственият черепен нерв, който може да регенерира части от себе си, ако е увреден.

Път на усещането

Молекулите на миризмата, наречени ароматни вещества, се издигат в носа и навлизат в носната кухина. Тук те се откриват от обонятелните неврони. Тези неврони са разклонени по лигавицата на носната кухина. Обонятелните неврони приемат сигнала от молекулите на миризмата и създават електрически сигнали, наречени потенциали на действие. Потенциалите на действие се придвижват нагоре по обонятелните неврони през покрива на носната кухина, известен още като крибиформена плоча. След като преминат през крибиформената плоча, обонятелните неврони изпращат потенциалите на действие към обонятелната луковица. Оттук сигналите се изпращат през обонятелния тракт до различни части на мозъка. Например някои сигнали се изпращат до челния дял, където миризмите се идентифицират и обозначават.

Увреждането на този път може да доведе до аносмия или загуба на способността за усещане на миризми.

Визия (II)

Зрителният нерв (CN II) предава зрителната информация от ретината към мозъка.

Движение на очите (III, IV, VI)

Окуломоторният нерв (CN III) контролира повечето мускули, свързани с движението на окото, включително клепачите и контрола на зеницата. Трохлеарният нерв (CN IV) и абдуценсният нерв (CN VI) отговарят за отделни очни мускули.

Усещане за лице, движение на челюстта (V)

Тригеминалният нерв (CN V) се нарича "тригеминален", защото се състои от 3 части. Заедно всички тези части отговарят за усещането в лицето и за по-големите движения на лицето, като например хапане и дъвчене.

Изражение на лицето (VII)

Лицевият нерв (CN VII) контролира мускулите на лицевата мимика и помага за пренасянето на вкусовите усещания от задната част на езика и устата.

Слух и равновесие (VIII)

Вестибулокохлеарният нерв (CN VIII) предава информация за звука и равновесието от вътрешното ухо към мозъка.

Орални усещания, вкус и слюноотделяне (IX)

Глософарингеалният нерв (CN IX) е смесен нерв, който пренася широк спектър от сетивна и двигателна информация.

Контрол на сърцето и храносмилането (X)

Влагалищният нерв (CN X) позволява парасимпатиков контрол на сърцето и храносмилателния тракт. Той е най-дългият нерв от вегетативната нервна система в човешкото тяло.

Повдигане на раменете и обръщане на главата (XI)

Придружаващият нерв (CN XI) е черепен нерв, който контролира стерноклеидомастоидните и трапецовидните мускули.

Движение на езика (XII)

Хипоглосалният нерв (CN XII) участва в контрола на движенията на езика, необходими за говора и преглъщането.

Анатомия на главата с обонятелния нерв, включително етикети за носната кухина, обонятелните нерви, крибиформената плочка, обонятелната луковица и обонятелния тракт

Въпроси и отговори

В: Какво представлява черепният нерв?

В: По какво се различава прикрепването на черепните нерви от гръбначните?

В: Между кои части на тялото черепните нерви предават информация?

В: Колко двойки черепни нерви има при хората?

В: Къде в тялото се намират всички черепни нерви?

В: Как се номерират черепните нерви?

В: Има ли черепни нерви от двете страни на централната нервна система?

Търсене по буква