Зрение: определение, зрително възприятие и структура на зрителната система
Зрението (наричано още зрение или виждане) е едно от сетивата. Да имаш зрение означава да можеш да виждаш. Виждането дава на животните знания за света. Някои прости животни могат да различават само светлината от тъмнината, но при гръбначните животни зрителната система е в състояние да формира образи, да различава цветове, движение и дълбочина.
Способността за интерпретиране на видимата светлинна информация, достигаща до очите, се нарича зрително възприятие. Зрението е резултатът от възприятието, при което сензорните сигнали се преобразуват и обработват от нервната система. Компонентите, които са необходими за зрението, се наричат зрителна система.
Как работи зрението
Зрението започва със светлината, която навлиза в окото и преминава през прозрачни структури (роговица и леща). Тези оптични елементи фокусират образа върху ретината — тънък слой нервна тъкан, съдържащ фоторецептори. Съществуват два основни вида фоторецептори: палочки (отговарящи за възприемане при слаба светлина и движение) и колбички (отговарящи за острота и възприемане на цветове).
Когато фоторецепторите поглъщат светлина, те генерират електрически сигнали, които се предават към ганглиозните клетки на ретината и по зрителния нерв стигат до мозъка. В мозъка, главно в първичната зрителна кора и свързаните с нея области, тези сигнали се анализират — формират се контури, цветове, движение и пространствени отношения. Обработката включва и механизми като латерално инхибиране (за усилване на контрастите), слоеве за разпознаване на форми и мрежи за възприемане на дълбочина (например чрез двуочно зрение).
Компоненти на зрителната система
- Очна ябълка: роговица, предна камера, леща, стъкловидно тяло — формират оптичната част на окото.
- Ретина: съдържа палочки, колбички и други неврони, които преобразуват светлината в нервни импулси.
- Зрителен нерв: предава импулсите от ретината до мозъка.
- Зрителни центрове в мозъка: първична зрителна кора (V1) и свързани зони за по-висша обработка — разпознаване на образи, цветове, движение и ориентация.
- Допълнителни структури: мускули, които движат окото; клепачи и сълзни жлези, които защитават и поддържат повърхността на окото.
Разнообразие при животните
Зрителните системи са разнообразни: някои безгръбначни имат сложни фасетъчни (комплексни) очи, насекомите често виждат в ултравиолетовия спектър; риби, птици и много бозайници имат камера-тип око, подобно на човешкото. Някои животни са специализирани за нощно виждане, други — за бърза детекция на движение или за прецизна цветова диференциация. Някои видове възприемат поляризация на светлината или инфрачервено излъчване.
Зрително възприятие при хората
При хората зрителното възприятие включва разпознаване на лица, четене, оценка на разстояния и движение, цветово възприятие и интеграция с другите сетива. Мозъкът комбинира входящата информация с памет и очаквания, за да създаде смисъл от това, което виждаме — затова една и съща картина може да бъде интерпретирана по различен начин в зависимост от контекста.
Чести проблеми и профилактика
Най-честите проблеми със зрението включват късогледство (миопия), далекогледство (хиперопия), астигматизъм, катаракта, глаукома и макулна дегенерация. За поддържане на добро зрение се препоръчват:
- редовни очни прегледи;
- защита от ултравиолетово лъчение (слънчеви очила);
- подходяща хигиена при работа с екрани (почивки, правилно осветление);
- здравословно хранене, богато на антиоксиданти и омега-3 мастни киселини;
- навременна медицинска намеса при оплаквания или промяна в зрението.
Практическо значение
Зрението е критично за ориентация, общуване, придобиване на информация и безопасност. Освен биологичната роля, знанието за зрителната система е в основата на технологии като оптика, офталмология, компютърно зрение и дизайн на визуални интерфейси, които имитират или подпомагат човешкото виждане.


Показани са дорзалният поток (зелено) и вентралният поток (лилаво).
Процес
Светлината влиза в очите на животното и част от окото, наречена леща, изпраща информацията от светлината към задната част на окото, наречена ретина. Ретината е съставена от светлочувствителни клетки, които подават сигнал по зрителния нерв, когато светлината попадне върху клетката. Зрителният нерв е сноп от нервни влакна от всички части на ретината.
Когато информацията от светлината напусне ретината, тя отива в мозъка. Тя се движи по оптичната хиазма, докато достигне до оптичната кора в задната част на мозъка. След това информацията се обработва, за да се открият формите и цветовете на обектите. Въз основа на това и на базата на паметта мозъкът може да определи какъв е обектът. Така например може да различи дърво от къща. Пътят, по който тече този вид информация, се нарича вентрален поток.
Мозъкът също така може да определи къде се намират предметите. Например той може да определи на какво разстояние се намира даден обект (това се нарича координация между ръцете и очите). Това е необходимо, когато хващате топка. Пътят, по който тече този вид информация, се нарича дорзален поток.
Какво е зрение?
Основният проблем на зрителното възприятие е, че това, което хората виждат, не е просто превод на изображението върху ретината. От една страна, ние виждаме света с дясната страна нагоре, въпреки че изображението върху ретината е обърнато (защото е преминало през лещата). Затова е трудно да се обясни какво се случва, за да се създаде това, което всъщност виждаме. Ключът, за който са били необходими векове, за да бъде оценен, е, че мозъкът работи с данните от очите и ги съчетава със спомени и предположения, и всичко това със светкавична скорост. Резултатът е преживяване на света, което за всеки човек изглежда като обикновена реалност. Въпреки че се основава на реалността, той всъщност е умствена конструкция, изградена от мозъка.
История
Много личности в древния свят са имали идеи за зрението. Платон, Аристотел, Евклид, Птолемей и Гален са имали свои идеи, но повечето от тях са били спекулации. Те не са се основавали на никакъв научен метод.
Алхазен (965-1040 г.) провежда изследвания и експерименти върху зрителното възприятие. Той разширява работата на Птолемей върху бинокулярното зрение и коментира анатомичните трудове на Гален.
Смята се, че Леонардо да Винчи (1452-1519 г.) е първият, който признава специалните оптични качества на окото. Той пише: "Функцията на човешкото око ... е описана от голям брой автори по определен начин. Но аз открих, че тя е съвсем различна". Основното му експериментално откритие е, че ясно и отчетливо зрение има само на линията на зрението - оптичната линия, която завършва във фовеата. Въпреки че не използва тези думи буквално, той всъщност е бащата на съвременното разграничение между фовеално и периферно зрение.
Херман фон Хелмхолц изследва човешкото око и стига до заключението, че оптически то е доста слабо. Лошото качество на информацията, събирана от окото, му се струва, че прави зрението невъзможно. Затова той смята, че зрението може да бъде само резултат от някаква форма на несъзнателни изводи. Освен информацията от очите, мозъкът използва и информация от предишен опит. Светът, който се преживява, се изгражда от предположения и заключения на базата на непълни данни, като се използва предишен опит за света.
Примери за добре познати предположения, основани на визуален опит, са:
- светлината идва отгоре
- обектите обикновено не се гледат отдолу.
- лицата се виждат (и разпознават) изправени.
- по-близките обекти могат да закрият гледката на по-далечните, но не и обратното.
- фигурите (т.е. обектите на преден план) обикновено имат изпъкнали граници
Изследването на зрителните илюзии (случаи, в които процесът на умозаключение се обърква) е дало много информация за това какви предположения прави зрителната система.
Свързани страници
- Неврология
- Офталмология
- Цветна слепота
- Ахроматопсия