Поглед

Процес

Светлината влиза в очите на животното и част от окото, наречена леща, изпраща информацията от светлината към задната част на окото, наречена ретина. Ретината е съставена от светлочувствителни клетки, които подават сигнал по зрителния нерв, когато светлината попадне върху клетката. Зрителният нерв е сноп от нервни влакна от всички части на ретината.

Когато информацията от светлината напусне ретината, тя отива в мозъка. Тя се движи по оптичната хиазма, докато достигне до оптичната кора в задната част на мозъка. След това информацията се обработва, за да се открият формите и цветовете на обектите. Въз основа на това и на базата на паметта мозъкът може да определи какъв е обектът. Така например може да различи дърво от къща. Пътят, по който тече този вид информация, се нарича вентрален поток.

Мозъкът също така може да определи къде се намират предметите. Например той може да определи на какво разстояние се намира даден обект (това се нарича координация между ръцете и очите). Това е необходимо, когато хващате топка. Пътят, по който тече този вид информация, се нарича дорзален поток.

Какво е зрение?

Основният проблем на зрителното възприятие е, че това, което хората виждат, не е просто превод на изображението върху ретината. От една страна, ние виждаме света с дясната страна нагоре, въпреки че изображението върху ретината е обърнато (защото е преминало през лещата). Затова е трудно да се обясни какво се случва, за да се създаде това, което всъщност виждаме. Ключът, за който са били необходими векове, за да бъде оценен, е, че мозъкът работи с данните от очите и ги съчетава със спомени и предположения, и всичко това със светкавична скорост. Резултатът е преживяване на света, което за всеки човек изглежда като обикновена реалност. Въпреки че се основава на реалността, той всъщност е умствена конструкция, изградена от мозъка.

История

Много личности в древния свят са имали идеи за зрението. Платон, Аристотел, Евклид, Птолемей и Гален са имали свои идеи, но повечето от тях са били спекулации. Те не са се основавали на никакъв научен метод.

Алхазен (965-1040 г.) провежда изследвания и експерименти върху зрителното възприятие. Той разширява работата на Птолемей върху бинокулярното зрение и коментира анатомичните трудове на Гален.

Смята се, че Леонардо да Винчи (1452-1519 г.) е първият, който признава специалните оптични качества на окото. Той пише: "Функцията на човешкото око ... е описана от голям брой автори по определен начин. Но аз открих, че тя е съвсем различна". Основното му експериментално откритие е, че ясно и отчетливо зрение има само на линията на зрението - оптичната линия, която завършва във фовеата. Въпреки че не използва тези думи буквално, той всъщност е бащата на съвременното разграничение между фовеално и периферно зрение.

Херман фон Хелмхолц изследва човешкото око и стига до заключението, че оптически то е доста слабо. Лошото качество на информацията, събирана от окото, му се струва, че прави зрението невъзможно. Затова той смята, че зрението може да бъде само резултат от някаква форма на несъзнателни изводи. Освен информацията от очите, мозъкът използва и информация от предишен опит. Светът, който се преживява, се изгражда от предположения и заключения на базата на непълни данни, като се използва предишен опит за света.

Примери за добре познати предположения, основани на визуален опит, са:

• светлината идва отгоре
• обектите обикновено не се гледат отдолу.
• лицата се виждат (и разпознават) изправени.
• по-близките обекти могат да закрият гледката на по-далечните, но не и обратното.
• фигурите (т.е. обектите на преден план) обикновено имат изпъкнали граници

Изследването на зрителните илюзии (случаи, в които процесът на умозаключение се обърква) е дало много информация за това какви предположения прави зрителната система.

Свързани страници

• Неврология
• Офталмология
• Цветна слепота
• Ахроматопсия