Оптична илюзия

Оптична илюзия (наричана още зрителна илюзия) е такава, която показва образи, които се различават от нормалната реалност.

Информацията, събрана от окото, се обработва в мозъка, за да се получи възприятие. Това е нормално, но в тези случаи представата не съвпада с физическото измерване на източника на стимула.

Съществуват три основни вида зрителни илюзии:

буквални оптични илюзии, които създават образи, различни от обектите, които ги създават.
физиологични илюзии: това са ефектите върху очите и мозъка от прекомерното стимулиране на яркост, цвят, размер, позиция, наклон, движение.
когнитивни илюзии, резултат от несъзнателни изводи (мозъкът взема грешно решение).

Общото обяснение на повечето илюзии е начинът, по който мозъкът обработва сетивните данни, за да създаде смислено възприятие. Големият психолог от XIX в. Херман фон Хелмхолц описва възприятието като "несъзнателни изводи от сетивни данни и минал опит". Ричард Грегъри обсъжда как мозъкът прави хипотеза за това, което е там, и понякога хипотезата не се оправдава съвсем. Неговият модел на възприятието е взаимодействие между данните от сетивните органи и предишни знания и опит.

Изследователят Марк Чангизи от Политехническия институт "Ренселер" в Ню Йорк смята, че оптичните илюзии се дължат на "нервно изоставане". Когато светлината попадне върху ретината, минава около една десета от секундата, преди мозъкът да превърне сигнала във визуално възприятие на света. Учените са знаели за това забавяне и са обсъждали как хората го компенсират. Някои предполагат, че двигателната ни система по някакъв начин променя движенията ни, за да компенсира забавянето.

Чангизи твърди, че човешката зрителна система е еволюирала, за да компенсира невронните забавяния, като генерира образи на това, което ще се случи след една десета от секундата в бъдещето. Това предвиждане дава възможност на хората да реагират на събитията в настоящето, което им позволява да извършват рефлексивни действия като улавяне на летяща топка и да маневрират безпроблемно в тълпата. Илюзиите се появяват, когато мозъкът ни се опитва да възприеме бъдещето и тези възприятия не съответстват на действителността.

По същество идеите на Хелмхолц, Грегъри и Чангизи са сходни. Ние не превръщаме механично сетивните данни в картина на света, както са смятали някои. Това, което правим, е да използваме мозъка си, за да разберем какво гледаме. Това включва използването на паметта и логиката, макар и на бързи обороти. Процесът е много добър, но не е безотказен. Когато се провали, се получава илюзия.

Триъгълник Kanizsa

Жълтите линии са с еднаква дължина. Кликнете върху името в долната част на картинката, за да получите обяснение.

Илюзия за едновременен контраст. Фонът е цветен градиент и преминава от тъмно сиво към светло сиво. Хоризонталната лента изглежда, че преминава от светлосиво към тъмносиво, но всъщност е само в един цвят.

Оптична илюзия. Двата кръга сякаш се движат, когато главата на зрителя се движи напред и назад, докато гледа черната точка.

Подови плочки в базиликата "Свети Йоан Латерански" в Рим. Моделът създава илюзия за триизмерни кутии.

Въпроси и отговори

В: Какво е оптична илюзия?

О: Оптичната илюзия е визуален образ, който се различава от действителността. Тя се получава, когато информацията, събрана от окото, се обработва в мозъка, за да се получи възприятие, което не съответства на физическото измерване на източника на стимула.

В: Кои са трите основни вида зрителни илюзии?

О: Трите основни вида зрителни илюзии са буквални оптични илюзии, физиологични илюзии и когнитивни илюзии. Буквалните оптични илюзии създават образи, които се различават от обектите, които ги създават, физиологичните илюзии са причинени от прекомерна стимулация на яркостта, цвета, размера, позицията, наклона или движението, а когнитивните илюзии възникват в резултат на несъзнателни изводи, направени от мозъка.

Въпрос: Как възприемаме нещата според Херман фон Хелмхолц?

О: Според модела на възприятие на Херман фон Хелмхолц ние използваме мозъка си, за да разберем какво гледаме въз основа на сетивни данни и минал опит. Това включва бързо използване на паметта и логиката, но понякога може да се окаже неуспешно и да доведе до илюзия.

Въпрос: Какво мисли Ричард Грегъри за начина, по който мозъкът ни възприема нещата?

О: Ричард Грегъри смята, че мозъкът ни прави хипотеза за това, което е там, въз основа на сетивни данни и предишни знания и опит, което понякога може да доведе до грешни решения, водещи до илюзия.

В: Какво според Марк Чангизи причинява оптичните илюзии?

О: Марк Чангизи смята, че оптичните илюзии се дължат на "невронното забавяне", при което светлината попада върху ретината, но на мозъка му е необходима една десета от секундата, за да я превърне в зрително възприятие. Той предполага, че хората са еволюирали, за да компенсират това невронно забавяне, като създават образи на това, което ще се случи една десета от секундата напред в бъдещето, което понякога може да доведе до погрешни възприятия, водещи до илюзия.

Въпрос: Как учените обясняват повечето случаи на илюзорни явления?

О: Като цяло учените обясняват повечето случаи на илюзорни явления като причинени от начина, по който нашите мозъци работят върху сетивните данни, за да създадат смислени възприятия, които понякога могат да бъдат погрешни и да ни накарат да видим нещо различно от действителността, което създава илюзия.