Несъзнателен ум
Смята се, че несъзнателният ум е по-дълбока част от съзнанието на човека, която работи, без той да знае това. Чувствата, мислите, желанията или емоциите се появяват сякаш от нищото и карат човека да се пита откъде са дошли.
Терминът "несъзнавано" е въведен от немския философ-романтик от XVIII в. Фридрих Шелинг, а по-късно е въведен на английски език от поета и есеист Самюъл Тейлър Колридж. Това обаче е древна идея, която е била забелязана в много цивилизации и култури. Освен това въпросът дали други бозайници имат подобни на човека психични механизми също е със значителна история.
Хипнотичен сеанс, автор Ричард Берг, 1887 г.
Възгледите на Фройд
Несъзнаваното играе голяма роля в психоанализата на Зигмунд Фройд. Той обсъжда значението на несъзнаваното за разбирането на съзнателното мислене и поведение.
Несъзнаваното обаче не е открито от Фройд. Историкът на психологията Марк Алтшул заключава: "Трудно е - или може би невъзможно - да се намери психолог или психиатър от XIX век, който да не е признавал несъзнаваното мислене не само за реално, но и за изключително важно".
Целта на Фройд не е да разкрие несъзнаваното, а да разработи метод за систематичното му изучаване. Методът му обаче е спорен, както и останалите му идеи. Фройд нарича сънищата "кралския път към несъзнаваното". Той развива идеята си в "Тълкуване на сънищата" (1899 г.). Предсъзнанието е описано като слой между съзнателната и несъзнателната мисъл; до съдържанието му може да се достигне с малко усилия. Ключова характеристика на несъзнаваното е това, което той нарича "потискане". Фройд вярва, че много хора потискат болезнени спомени дълбоко в несъзнаваното си.
Айсбергът често се използва, за да илюстрира теорията на Фройд, че по-голямата част от човешкия ум работи несъзнателно.
Адаптивно несъзнателно
Адаптивното несъзнавано е съвкупност от несъзнавани психични процеси, които влияят върху преценката и вземането на решения. То се различава от съзнателната обработка: по-бързо е, без усилие, по-фокусирано върху настоящето, но по-малко гъвкаво.
В други теории за ума несъзнаваното се ограничава до дейности от "ниско ниво", като например изпълнение на цели, които са били решени съзнателно. За разлика от тях се смята, че адаптивното несъзнавано участва и в познанието на "високо ниво", като например поставянето на цели.
Терминът "адаптивно несъзнавано" предполага, че то има значение за оцеляването и следователно е адаптация, която е била силно селектирана в миналото. Всъщност през по-голямата част от еволюцията на гръбначните животни цялата умствена дейност е била несъзнателна. Никой не предполага, че рибите имат съзнание. По този начин нашето съзнание е добавено към вече съществуващ набор от механизми, които действат, но чиято работа обикновено не се усеща от нас. p23
