Психоанализа
Психоанализата е съвкупност от психологически и терапевтични теории и техники. Тя е започната от австрийския лекар Зигмунд Фройд с опита от клиничната работа на Йозеф Бройер и други.
Оттогава насам психоанализата се разширява и преработва, реформира и развива по различни начини. Колегите и учениците на Фройд, като Алфред Адлер и Карл Юнг, са имали свои собствени идеи. Те развиват идеите си независимо от Фройд. Много по-късно Анна Фройд и Мелани Клайн използват идеите за лечение на проблемни деца.
Основните идеи на психоанализата са:
На първия ред: Зигмунд Фройд, Г. Стенли Хол, Карл Юнг; Заден ред: Абрахам А. Брил, Ърнест Джоунс, Шандор Ференци, при: Университет Кларк в Уорчестър, Масачузетс
Фройд и дъщеря му Анна, 1913 г.
Несъзнателният ум
Понякога хората не могат да кажат защо се чувстват по начина, по който се чувстват, или се държат по начина, по който се държат. Това, което предизвиква чувствата и действията, се нарича несъзнавано в психодинамичната теория.
Различни методи
Под широкия чадър на "психоанализата" има поне 22 различни подхода към теорията и клиничното лечение. Терминът се отнася и до метод за изучаване на детското развитие.
Фройдистката психоанализа използва вид лечение, при което субектът (аналитичният пациент) разговаря, включително със свободни асоциации, фантазии и сънища. Въз основа на тях аналитикът разработва несъзнаваните конфликти, които са причина за симптомите и проблемите на характера на пациента. Като ги интерпретира за пациента, аналитикът създава представа за проблемите. Аналитикът идентифицира и изяснява патологичните защити, желанията и вината на пациента.
Психоанализата е критикувана по много направления. Наричана е псевдонаука и е лишена от емпирична подкрепа. Въпреки това тя остава влиятелна в психиатрията, повече в някои среди, отколкото в други.
