Псевдонаука: дефиниция, отличия от наука и религия
Научете какво е псевдонаука — дефиниция, ключови признаци, разлики от наука и религия и защо астрологията често е пример за фалшива наука.
Псевдонаука е всичко, което претендира да е наука, но не е. Заедно "псевдо" и "наука" означават "фалшива наука". Псевдонауката може да се провали в една или повече части на това да бъде научна.
Псевдонауката не е просто идея, която не се приема от масовата научна общност. Тя е идея, която не подлежи на проверка, независимо от наличните доказателства срещу нея. Въпреки факта, че думата "псевдонаука" означава "лъженаука", именно отвореността към тестване е основополагаща за науката. Това е по-фундаментално от това дали дадена теория се приема. В края на краищата, доказано е, че идеите са погрешни, въпреки че някога са били смятани за верни. Очевидно е, че науката не винаги е права, но винаги е отворена за корекции, което прави ясна разлика между наука и псевдонаука.
Все пак има разлика между псевдонаука и религия. Астрологията е псевдонаука, защото претендира, че се основава на факти, но не е. Религиите изказват твърдения, които със сигурност не са научни и нямат за цел да бъдат такива. Доколкото една религия не прави фактически твърдения, тя не подлежи на опровержение. Когато прави фактически твърдения, тя е уязвима. Добър пример за това е решението на Католическата църква да защитава древните представи за небето (Птолемей) срещу (тогавашните) нови идеи на Галилей и Коперник.
Какво отличава науката от псевдонауката?
- Фалсифицируемост — научните твърдения могат да се подложат на тестове, които биха ги опровергали, ако са неверни. Псевдонауката често прави непроверими или защитавани чрез ad hoc обяснения твърдения.
- Повтаряемост и възпроизводимост — ефектите и резултатите трябва да могат да се повторят от независими изследователи. Псевдонаучни методи често разчитат на единични случаи или непотвърдими свидетелства.
- Ревю от колеги (peer review) и открит диалог — науката се развива чрез критика, корекции и натрупване на доказателства; псевдонауката избягва или манипулира този процес.
- Вътрешна консистентност и връзка с установени знания — научните теории се съгласуват с други доказани резултати или обясняват защо изглеждат несъвместими. Псевдонауката често пренебрегва известни факти или предлага противоречиви обяснения.
Често срещани признаци на псевдонаука
- Разчитане на лични истории и анекдоти вместо контролирани изследвания.
- Използване на научен или технически жаргон без ясно обяснение на методите.
- Неподлежащи на проверка или променящи се хипотези — "преместване на целите".
- Отказ от отчитане на противоречиви доказателства или обясняването им с конспирации.
- Липса на независима проверка, отказ да се предоставят данни или методи.
- Екстремни и сензационни твърдения без съответстващи доказателства.
Примери и вреди
Някои известни форми на псевдонаука са: астрология (вече спомената), хомеопатия, антинаучни алтернативни лечения без доказан механизъм, отрицание на ваксините, климатичен скептицизъм, творчески интерпретации на исторически или археологически данни и други. Псевдонауката може да бъде вредна чрез:
- Заплаха за общественото здраве (напр. отказ от ваксини или предпочитане на неефективни лечения).
- Икономически загуби за хора, които плащат за неработещи " терапии " или продукти.
- Забавяне на научния прогрес и объркване на обществените приоритети.
- Укрепване на недоверие в науката и експертите чрез подвеждащи твърдения.
Псевдонаука и религия — по-подробно
Разликата между псевдонаука и религия не е винаги очевидна, но важните моменти са:
- Религията често предлага отговори на морални, екзистенциални и духовни въпроси, които не се опитват да бъдат научно проверими. В този смисъл тя не претендира да следва научния метод.
- Когато религиозни учения правят фактически, емпирични твърдения (например за естествената история на света), те влизат в обсега на науката и могат да бъдат проверени или опровергани.
- Псевдонауката, за разлика от религията, често претендира за научен характер — представя се като емпирично базирана и очаква обществено доверие на научна основа, без да следва научните процедурни стандарти.
Как да се противопоставим на псевдонауката
- Развивайте критично мислене: задавайте въпроси за методите, данните, контролните групи и възпроизводимостта.
- Проверявайте източниците — търсете независими, рецензирани изследвания, а не само цитати на „експерти“ без сериозни квалификации.
- Бъдете внимателни към източници, които използват много емоционални призиви или обещават бързи и лесни решения.
- Подкрепяйте научното образование и медийната грамотност — те намаляват възприемчивостта към подвеждаща информация.
- При опасения за здраве или сигурност, консултирайте се с квалифицирани специалисти и официални здравни органи.
Бележки по демаркацията
Определянето на границата между наука и псевдонаука (т.нар. демаркационен проблем) е философски и практичен въпрос: различни философи и учени предлагат различни критерии. Въпреки това, в практиката обективните критерии като проверимост, прозрачност на методите, възпроизводимост и готовност за корекция остават най-надеждни ориентири.
Кога "несъгласие с консенсус" не е псевдонаука
Важно е да се помни, че научният консенсус може да бъде предизвикан от нови данни и правилни радикални идеи са водили до научен прогрес. Разликата е в това дали новата идея предлага проверими предсказания, подлежи на независима верификация и е готова да бъде променена при противоречащи данни. Ако тези условия не са изпълнени — вероятно става дума за псевдонаука.
Разбирането на естеството, признаците и последиците от псевдонауката помага и на отделни хора, и на обществото да отсяват надеждни знания от подвеждащи твърдения и да вземат по-информирани решения.
Франчишек Рихновски разработва този инструмент в началото на 20-и век, за да измерва "космическа енергия".
Видове псевдонаука
Идеите (по-точно "хипотезите") за функционирането на природата могат да се считат за псевдонаучни по много причини. Понякога хипотезата е просто погрешна и може да се докаже, че е погрешна. Пример за това е убеждението, че Земята е плоска, или убеждението, че скелетите на жените имат едно ребро повече от тези на мъжете. Подобни идеи се смятат за ненаучни, тъй като са доказано погрешни.
Понякога една идея може да е вярна, но никога не може да бъде доказана, че е вярна, дори по принцип. Например, да предположим, че някои хора вярват, че Земята и Вселената са възникнали миналия четвъртък. Те твърдят, че когато Вселената е възникнала миналия четвъртък, тя е била създадена с вид на много милиони години. Според тези вярващи дори спомените ни отпреди две седмици всъщност са само фалшиви спомени, дошли заедно със създаването на Вселената, което се е случило миналия четвъртък. Подобно убеждение се смята за псевдонаучно, защото не подлежи на фалшификация - нито един експеримент не би могъл да хвърли светлина върху това дали това убеждение е вярно или не.
Други видове псевдонаука се считат за псевдонаучни, защото се основават на измама, въпреки че използваната идея не е невъзможна. Примери за това са хора, които твърдят, че са създали устройства за пътуване във времето, антигравитационни устройства или телепорти. В момента учените просто не разполагат с технологията за създаването на такива неща, въпреки че един ден може да успеят.
Някои идеи са псевдонаучни. Това означава, че някои водещи учени смятат идеята за псевдонаучна, а други - не. Някои идеи за поведението на фондовия пазар попадат в тази категория.
Псевдонауката не е точно същото нещо като пристрастното изследване, при което ученият има някакъв лош мотив (като лична изгода, слава или финансова печалба), за да популяризира своите открития. Не е същото и като непроверена хипотеза - идея, която учените все още не могат да проверят, тъй като не разполагат с пари или технологии за това. Теориите за квантовата гравитация са непроверени хипотези: учените лесно могат да си представят експерименти, с които да ги проверят, но просто засега не разполагат с необходимата технология за това.
На границата на псевдонауката
Примери за идеи, които не са приети от учените, но които все още имат някаква достоверност днес: парапсихология или психични изследвания (общуване по начини, които не се приемат от науката), психоанализа (цялостно приемане на идеите на Фройд).
Други псевдоучения
Псевдонаука е всичко, което претендира да е научно и академично, но не е. Съществуват много видове, включително псевдонаука:
- Псевдоархеология е всичко, което претендира да е истинска археология, но не е.
- Псевдоистория е всичко, което претендира да е истинска история, но не е.
- Псевдоматематика е всичко, което претендира да е истинска математика, но не е.
- Псевдофилософия е всичко, което претендира да е философия, но не е.
- Псевдопсихология е всичко, което претендира да е истинска психология, но не е.
Въпроси и отговори
В: Какво е псевдонаука?
О: Псевдонаука е всичко, което претендира да е наука, но не е. То не успява да изпълни една или повече части на това да бъде научно и не подлежи на проверка, независимо от това какви доказателства срещу него са налични.
В: По какво псевдонауката се различава от религията?
О: Астрологията е псевдонаука, защото претендира да се основава на факти, но не е. Религиите изказват твърдения, които със сигурност не са научни и нямат за цел да бъдат такива. Доколкото една религия не прави фактически твърдения, тя не подлежи на опровержение. Когато обаче прави фактически твърдения, тя става уязвима.
Въпрос: По какво науката се различава от псевдонауката?
О: Фундаменталната разлика между науката и псевдонауката се състои в отвореността на науката към проверка и корекция - дори когато някога са били смятани за верни идеи, те могат да бъдат доказани като погрешни с допълнителни доказателства. Псевдонауката не позволява подобна проверка или корекция, независимо от представените доказателства срещу нея.
Въпрос: Кой пример илюстрира разликата между религията и псевдонауката?
О: Добър пример за разликата между религия и псевдонаука може да се види в решението на Католическата църква да защитава древните идеи (Птолемей) срещу новите идеи (Галилей и Коперник). Това показва, че макар религиите да правят фактически твърдения, които могат да станат уязвими, ако бъдат оспорени, те не претендират да се основават на факти, както прави астрологията със своя псевдонаучен подход.
Въпрос: Винаги ли науката е права?
О: Не, науката не е винаги права, но тя остава отворена за корекции чрез тестове, което прави ясно разграничение между наука и псевдонаука.
В: Дали основната научна общност приема всички теории?
О: Не, някои теории може да не отговарят на една или повече части от научността, така че не е задължително да бъдат приети от основната научна общност, въпреки че все още могат да имат известна валидност в определени контексти.
обискирам