Обяснение: дефиниция, причинност и видове в науката и философията

Обяснението е опит да се отговори на въпроса "кой е пръднал". Зададен на човек, той е въпрос за мотива: "Защо направи това?". Запитан за природно събитие, той е въпрос за естествените причини (причинно-следствена връзка).

В науката обяснението е връзката между едно събитие, което е причина, и второ събитие, което е следствие. Изразът "причина и следствие" се отнася до това. Връзката между двете събития е известна като причинност. Философът Марио Бунге казва: "Ние не се задоволяваме с констатирането на фактите, а искаме да знаем защо те трябва да се случат, а не да не се случат".

Като общо правило обясненията се движат от това, което знаем, към това, което не знаем. Това е важно, защото обяснява защо различните видове хора могат да се нуждаят от различни обяснения. "Детето, неспециалистът и експертът може да се нуждаят от различни обяснения на едно и също нещо, тъй като това, което вече им е познато, ще се различава".

Задаването на въпроси зависи от езика и е характерно за хората. То започва много скоро след като детето се научи да говори. Един вид игра, която малките деца играят с възрастните, е "играта на защо". Всеки родител е преживял как детето му задава безкраен поток от въпроси защо, докато накрая възрастният не каже: "Ами то просто е така! "

Могат да се водят множество спорове за това дали дадено обяснение е подходящо, и ако е, дали е правилно. Ако се питаме защо слънцето излъчва топлина и светлина, да кажем "защото е ден" не е подходящо, дори ако наистина е ден. Истинският отговор не е бил известен до XX век. Преди това народи като древните египтяни са смятали, че това се дължи на бог (Атен).

Какво означава "обяснение" в науката и философията

В научен и философски смисъл обяснението не е само описание на фактите, а показване на отношения или механизми, които правят наблюдаваното явление разбираемо. Това включва откриване на закони, причинни връзки, структури или процеси, които могат да бъдат моделирани, предсказвани и понякога контролирани.

Основни видове обяснения

• Каузални (причинни) обяснения — обясняват как едно явление настъпва в резултат на друго (например: пожарът е причинен от късо съединение).
• Механистични обяснения — описват вътрешната структура и процесите (механизми), чрез които се получава явлението (например: как ядрените реакции в сърцето на Слънцето генерират енергия).
• Дедуктивно-номологични обяснения (DN) — формулирани от философите на науката като модели, при които явление се извежда логически от общи закони и специфични условия (както при обяснение чрез физични закони).
• Индуктивно-статистически обяснения — когато явлението се обяснява чрез вероятностни закони или статистически зависимости (често в социалните и биологичните науки).
• Контрафактуални обяснения — базирани на "какво би станало, ако..." (напр. "Ако не беше дъжд, щеше да има пожар"), свързани с теории за причина и следствие (Дейвид Люис и др.).
• Интервенционистки подходи — обяснения, които се фокусират върху това как интервенциите променят резултатите; важни за експерименталната наука и политиките за намеса (работи на Джеймс Уудуърд).
• Телeологични и функционални обяснения — обясняват явления чрез целите или функциите им (често използвани в биологията и философията на ума).
• Абдукция (инференция към най-доброто обяснение) — избор на най-вероятното обяснение сред множество възможности въз основа на критерии като простота и съвместимост с данните.

Причинност — какво представлява

Причинността е централна за много обяснения. Тя може да бъде възприемана различно в различните дисциплини — като линейна връзка "А причинява Б", като сложна мрежа от взаимни влияния, или като вероятностна зависимост. В практиката учените търсят механизми, експериментална репликация и модели, които да подкрепят каузални твърдения.

Критерии за добро обяснение

Не всяко обяснение е равностойно. Често използвани критерии за оценка са:

• Експланаторна сила — колко явления обяснява.
• Простота (оckham's razor) — по-малко неоправдани допускания.
• Точност и предсказуемост — до каква степен обяснението води до верни предсказания.
• Кохерентност — съвместимост с вече установени знания и теории.
• Плодотворност — способност да генерира нови въпроси и изследвания.
• Механистична детайлност — дали показва конкретни процеси и стъпки.

Ограничения и спорове

Философите на науката спорят за природата на обяснението. Моделът на Хемпел (DN) показа как теоретични закони могат да доведат до обяснение, но срещна критики — например не може да отличи истинско причинно обяснение от случайно логическо следствие. Много мислители поставят механистичните и интервенционистките подходи като по-практични за емпиричната наука. Освен това има и дебати между реализъм (науката описва реални структури) и инструментализъм (науката дава полезни предсказания, без да гарантира "реалността" на теоретичните единици).

Нива на обяснение и редукция

Едно явление може да бъде обяснено на различни нива: физическо, химическо, биологично, психологическо, социално. Въпросът за редукцията — дали едно високо ниво обяснява се редуцира напълно до по-ниско ниво — е ключов в философията на науката. В някои случаи (напр. поведение на газове) редукцията дава точни обяснения; в други (напр. обществени явления) възникват емърджънтни свойства, които изискват собствени теории.

Практически примери

- Защо детето пита "защо"? — психологическо и социално обяснение: любопитството и нуждата от учене, стимули от възрастните и езиково развитие.
- Защо слънцето излъчва светлина и топлина? — механистично и физическо обяснение: термоядрени реакции в ядрата на звездите, открити и моделирани през XX век.

Заключение

Обяснението е сложен и многопластов процес. То включва откриване на връзки и механизми, формулиране на закони и модели, и оценка чрез критерии като точност, простота и плодотворност. В науката и философията съществуват различни теоретични подходи — каузални, механистични, статистически, контрафактуални и други — всеки от които допринася за по-пълно разбиране на света. Добро обяснение не винаги значи окончателна истина, но трябва да улеснява разбирането, предсказването и, когато е приложимо, контролирането на явленията.

Въпроси и отговори

В: Какво е обяснение?

В: Какво е казал Марио Бунге за обясненията?

В: Защо различните хора се нуждаят от различни обяснения?

В: Как задаването на въпроси е свързано с езика?

В: Винаги ли е уместно да се дава обяснение?

Въпрос: Какво се е смятало за причина за топлината и светлината от слънцето преди 20. век?

Търсене по буква