Бинокулярно зрение
Бинокулярното зрение е зрение, при което двете очи се използват заедно. То може да означава наличие на две очи вместо едно, но по-често означава наличие на зрително поле, което се съставя от мозъка с помощта на данни от двете очи. Това е стандартното оборудване за гръбначните животни и много други видове животни.
Хората имат максимално хоризонтално зрително поле от около 200 градуса с двете си очи. Около 120 градуса съставляват бинокулярното зрително поле (вижда се от двете очи), а две странични полета от около 40 градуса се виждат само от едното око.
Нашата зрителна система използва паралакса, за да даде точна информация за дълбочината, наречена стереопсия. Такова бинокулярно зрение обикновено е съпроводено с единично зрение или бинокулярно сливане, при което се вижда едно изображение, въпреки че всяко око има свой собствен образ на обекта.
Стереопсията е впечатлението за дълбочина, което получаваме, когато гледаме дадена сцена с двете си очи. Бинокулярното гледане на дадена сцена създава два леко различни образа на сцената в двете очи поради различното положение на очите върху главата. Тези разлики дават информация, която мозъкът използва за изчисляване на дълбочината на визуалната сцена. Терминът "стереопсия" често се използва като съкращение за "бинокулярно зрение", "бинокулярно възприемане на дълбочината" или "стереоскопично възприемане на дълбочината", въпреки че, строго погледнато, впечатлението за дълбочина, свързано със стереопсията, може да се получи и при други условия, например когато наблюдателят гледа сцена само с едното си око, докато се движи. Движението на наблюдателя създава разлики в единичното изображение на ретината с течение на времето, подобни на бинокулярното разминаване; това се нарича паралакс на движението.
Чифт орлови очи.
Зрителното поле на гълъб (типична плячка) в сравнение с това на бухал (типичен хищник)
Зрително поле и движения на очите
При някои животни, обикновено, но невинаги хищни, двете очи са разположени от противоположните страни на главата, за да осигурят възможно най-широко зрително поле. Примери за това са зайците, биволите и антилопите. При тези животни очите често се движат независимо, за да увеличат зрителното поле. Дори без да движат очите си, някои птици имат 360-градусово зрително поле.
При други животни, обикновено, но не винаги хищни, двете очи са разположени в предната част на главата, което позволява бинокулярно зрение и намалява зрителното поле в полза на стереопсията. Примери за това са хората, орлите, вълците и змиите.
При някои хищни животни, особено при големите, като кашалотите и косатките, двете очи са разположени от противоположните страни на главата. Други животни, които не са непременно хищници, като плодоядните прилепи и редица примати, също имат очи, обърнати напред. Обикновено това са животни, които се нуждаят от фино разпознаване/възприемане на дълбочината; например бинокулярното зрение подобрява способността да се откъсне избран плод или да се намери и хване определен клон.
При животните с очи, обърнати напред, очите обикновено се движат заедно. Някои животни използват и двете стратегии. Например при скореца очите са разположени странично, за да покриват широко зрително поле, но могат и да се движат заедно, за да сочат напред, така че полетата им да се припокриват, което дава възможност за стереопсия. Забележителен пример е хамелеонът, чиито очи изглеждат като монтирани на кули, като всяко от тях се движи независимо от другото - нагоре или надолу, наляво или надясно. Въпреки това хамелеонът може да насочи и двете си очи към един обект, когато ловува.
Въпроси и отговори
Въпрос: Какво представлява бинокулярното зрение?
О: Бинокулярно зрение е, когато двете очи се използват заедно за създаване на зрително поле, което се съставя от мозъка с помощта на данни от двете очи.
В: Каква част от хоризонталното зрително поле могат да видят хората с двете си очи?
О: Хората имат максимално хоризонтално зрително поле от около 200 градуса с две очи.
В: Какво осигурява паралаксът по отношение на информацията за дълбочината?
О: Паралаксът осигурява точна информация за дълбочината, наречена стереопсия.
В: Какво представлява бинокулярното сливане?
О: Бинокулярно сливане е, когато се вижда едно изображение, въпреки че всяко око има свой собствен образ на обекта.
В: Какво представлява стереопсията?
О: Стереопсията е впечатлението за дълбочина, което получаваме, когато гледаме дадена сцена с двете си очи. Тя използва разликите в изображенията, които всяко око вижда, за да изчисли дълбочината на зрителната сцена.
В: Как работи паралаксът при движение?
О: Паралаксът на движението работи, като създава разлики в изображението на едната ретина с течение на времето, подобно на бинокулярното разминаване, когато наблюдателят гледа сцена само с едното си око, докато се движи.
