Неврон: какво е, структура, функции и роля в нервната система
Неврон: научете структурата, функциите и ролята му в нервната система — дендрити, аксон, синапси и глиални клетки в човешкия мозък.
Невронът (наричан още невроцит) е специализирана нервна клетка, която генерира и пренася електрически и химически сигнали. Невроните са основните функционални единици на нашата нервна система и позволяват усещане, движение, мислене и регулация на физиологични процеси.
Структура на неврона
Всеки неврон има характерни части, които работят заедно при приемането, обработката и предаването на информация:
- Клетъчно тяло (сома или цитон) – съдържа ядро и органели, поддържа метаболизма и синтеза на протеини.
- Дендрити – разклонени израстъци, които получават входящи сигнали от други клетки и ги предават към сомата.
- Аксон – дълъг поляризиран израстък, който провежда нервните импулси (акционни потенциали) към други неврони, мускулни клетки или жлези.
- Миелинова обвивка – образувана от специфични глиални клетки (в централна нервна система от олигодендроцити, в периферията от Швановите клетки), тя изолира аксона и ускорява провеждането чрез солтарно придвижване на импулса по възлите на Ранвие.
- Терминални разклонения и синапси – краят на аксона образува контактни области, където се предава сигналът към следващите клетки.
Как се предава сигналът
Предаването на сигнал в неврона преминава през няколко основни етапа:
- Почивен потенциал – разлика в електрическия заряд между вътрешността и външността на клетката, дължаща се на йонни концентрации и помпи (напр. Na+/K+-ATPаза).
- Акционен потенциал – бърза промяна на мембранния потенциал, предизвикана от отваряне на йонни канали (Na+ и K+), която се движи по аксона.
- Солтарна проводимост – при миелинизирани влакна акционният потенциал прескача между възлите на Ранвие, което значително увеличава скоростта на предаване.
- Синаптично предаване – когато импулсът достигне терминала, се отделят невротрансмитери в синаптичната цепка; те се свързват с рецептори на постсинаптичната клетка и могат да възбуждат или инхибират следващия неврон.
Синапси и невротрансмитери
Невроните не се допират физически; между тях има малки пролуки, наречени синапси. Тези пролуки могат да бъдат:
- Химически синапси – най-често срещаните; при тях сигналът се предава чрез невротрансмитери (напр. глутамат, GABA, допамин, серотонин, ацетилхолин).
- Електрически синапси – по-рядко, при които плазмодесмозни връзки (gap junctions) позволяват директно електрическо предаване между клетки.
След освобождаване невротрансмитерите могат да се свържат с рецептори, да бъдат разградени от ензими или да бъдат реабсорбирани (реаптейк), което регулира продължителността и силата на сигнала.
Видове неврони и функции
- Сензорни неврони – предават информация от рецептори (сетивни органи) към централната нервна система.
- Моторни неврони – изпращат команди към мускулите и жлезите, предизвиквайки движение или секреторни отговори.
- Интерневрони – свързват неврони в рамките на централната нервна система и участват в интеграцията и модулацията на информацията.
Поддържащи клетки
Невроните се поддържат и защитават от различни глиални клетки, които изпълняват хранителни, изолационни и имунни функции. Сред тях са глиални клетки и по-специално астроцити, които:
- поддържат химическия баланс на извънклетъчната среда;
- осигуряват метаболитна подкрепа и оформят кръвно-мозъчната бариера;
- включват олигодендроцити и Шванови клетки за миелинизация, както и микрооглия за имунен надзор.
Пластичност, развитие и регенерация
Невроните имат способност за синаптична пластичност — промяна в силата и структурата на синапсите при учене и памет. Възможна е и незначителна невропегенерация при възрастни (напр. в хипокампа), но повечето неврони в централната нервна система имат ограничен капацитет за регенерация след травма.
Клинично значение
Нарушения в структурата или функцията на невроните водят до множество заболявания: невродегенеративни болести (напр. болест на Алцхаймер и Паркинсон), автоимунни разстройства, множествена склероза (проблеми с миелина), епилепсия (непосредствена и непредсказуема експлозия на нервна активност) и други. Разбирането на невронната биология е ключово за разработване на терапии.
Като обобщение, невроните са сложни клетки, специализирани за бързо предаване и обработка на информация, подпомогнати от глия и мрежи от синаптични връзки, които формират основата на всички нервни функции и поведение.

Диаграма на неврон
Видове неврони
Чрез връзка
Съществуват три класа неврони: моторни неврони, сензорни неврони и интерневрони.
- Сензорните неврони пренасят информация от тъканите и органите към централната нервна система.
- Моторните неврони пренасят сигнали от централната нервна система до ефекторните клетки.
- Интерневроните свързват невроните в централната нервна система.
По функция
- Сетивните неврони пренасят сигналите от сетивните органи към гръбначния и главния мозък.
- Релейните неврони пренасят съобщения между сензорните или моторните неврони и централната нервна система.
- Моторните неврони пренасят сигнали от ЦНС към мускулите, моторните неврони са свързани с релейните неврони. Сигналът преминава между невроните чрез синапси. Синапсите са микроскопични кухини между клетките, в които от аксонния терминал на една клетка се освобождават химични вещества към специализирани химични рецептори върху дендрита на приемащата клетка.
Клетъчно делене
Зрелите неврони никога не се делят - това е общото правило. Те не се подлагат на клетъчно делене. В повечето случаи невроните се генерират от специални видове стволови клетки. Вид глиални клетки, наречени астроцити, също са се превръщали в неврони. При хората неврогенезата (възникването на нови нервни клетки) до голяма степен се прекратява в зряла възраст, но в две области на мозъка - хипокампуса и обонятелната луковица - има сериозни доказателства за значителен брой нови неврони.
Най-голямата част от човешкия мозък е неокортексът. В него има поне ~ 1010 неврона, които остават с нас от люлката до гроба.
Друга страница
- Мозъчна клетка
обискирам