Кенгуру-плъхове (Dipodomys): описание, местообитание и поведение

Кенгуру-плъхове (Dipodomys): подробен гид за описание, местообитание и поведение — адаптации, видове, хранене и живот в сухите местообитания.

Автор: Leandro Alegsa

Кенгуру плъховете са дребни гризачи от Северна и Централна Америка. Името им е получено, защото приличат на малки кенгура, когато са изправени. Но те не са роднини на кенгурата, освен че са бозайници. Родът на плъховете кенгуру се нарича Dipodomys.

Общо описание

Понастоящем в този род има 22 вида. Размерите им варират от приблизително 10 до 20 см (без опашката), а теглото на възрастните животни обикновено е между 35 и 180 грама. Външно те се отличават с дълги и силни задни крака, които им позволяват да скачат двукрако (saltatorial движение), и с дълга опашка, която служи за баланс. Муцуната им е къса, ушите относително големи, а очите — големи и приспособени за нощна активност. Много видове имат външни торбички по бузите (cheek pouches), в които носят семена до бърлогата.

Местообитание и разпространение

Кенгуру плъховете живеят предимно в сух климат. Те се срещат в различни типове аридни и полуаридни местообитания — открити тревни площи, храсталаци, солончаци и пустини. Те могат да живеят и в пустини, като пустинята Тар. Това означава, че те са развили черти на други видове, които живеят в такъв климат, но не са роднини с тях. Някои от тези видове са джърбоа, които се срещат в пустините на Африка и Азия, и скачащите мишки от австралийската пустош. Повечето видове от род Dipodomys се срещат в югозападните части на САЩ и в части от Мексико, където има останала трева или растителност, но климатът е доста сух.

Поведение и адаптации

Кенгуру плъховете са преимуществено нощни, което означава, че са активни през нощта, когато температурите са по-ниски и рискът от дехидратация намалява. Денем се укриват в изкопани от тях комплексни дупки, които им осигуряват хлад и защита от хищници. Тези бърлоги често имат няколко входа, камери за сън и складове за храна.

Адаптациите към сух климат включват силно ефективна физиология: техният бъбреци са много по-ефективни от човешките бъбреци и могат да концентрират урината, за да задържат вода. Те също така извличат значителна част от водата, от която се нуждаят, чрез метаболитна обработка на храната — т.е. получават вода при разграждането на семена и други растителни материали. Поради това те рядко имат нужда да пият свободна вода.

Хранене

Животните се хранят предимно със семена, листа, ядки и други плодове, които могат да намерят. Те ловят и насекоми, особено когато семенният ресурс е ограничен. Много видове събират и складират (съхраняват) храна в своите бърлоги за по-трудни периоди, което им помага да преживяват суши и сезони с малко храна.

Размножаване и жизнен цикъл

Сезонът на размножаване зависи от вида и климатичните условия, но при повечето кенгуру плъхове гнезденето е свързано с наличието на храна. Бременността (гестацията) трае около 30 дни, след което се раждат обикновено от 1 до 6 малки (средно 2–4). Младите са родени слепи и безпомощни и излизат от бърлогата след няколко седмици. В природата продължителността на живота обикновено е няколко години, въпреки че в плен може да достигне по-голяма възраст.

Външен вид и окраска

Обикновено животните имат забележимо оцветяване, което се слива добре с пясъчната и тревиста среда — най-често в тонове от тъмножълто до наситено кафяво. Често опашката е контрастно оцветена в края, което помага за визуална комуникация и баланс по време на скокове.

Хищници и заплахи

Основните хищници на кенгуру плъховете са нощните хищни птици (например бухали), влечуги (змии), дребни месоядни бозайници като лисици, койоти, диви котки и други. Главните заплахи за популациите обаче идват от човека — загуба и фрагментация на местообитанията вследствие на земеделие, урбанизация и инфраструктурни проекти, както и интродукция на екзотични хищници и промени в екосистемата.

Видове и опазване

В род Dipodomys има различни видове с различен статус. Някои са относително често срещани и стабилни, а други са застрашени или редки с ограничен ареал. Например, някои видове като гигантският кенгуру плъх (Dipodomys ingens) са защитени и включени в списъците на застрашени видове поради загуба на естествената си среда. За опазването на тези гризачи са нужни запазване и възстановяване на сухите и полусухите местообитания, както и мониторинг на популациите.

Интересни факти

  • Кенгуру плъховете се движат на два крака и могат да правят дълги скокове — това намалява контактa с горещата повърхност и повишава скоростта при бягство от хищници.
  • Те са сред най-добре приспособените бозайници за живот в условия на дехидратация — често не пият вода през целия си живот, като получават необходимото чрез храната.
  • Много видове имат териториално поведение и използват маркиране и звукови сигнали за комуникация.

Кенгуру плъховете са отличен пример за това как еволюцията оформя структура и поведение, позволявайки на дребни бозайници да оцелеят в сурови и засушливи среди.

Въпроси и отговори

В: Какъв е родът на кенгуровите плъхове?


О: Родът на плъховете кенгуру се нарича Dipodomys.

В: Колко тежат възрастните плъхове кенгуру?


О: Възрастните плъхове кенгуру обикновено тежат между 35 и 180 грама.

В: Къде се срещат плъховете кенгуру?


О: Плъховете кенгуру се срещат в Северна и Централна Америка, както и в райони със сух климат като пустините и австралийската пустош.

В: В какъв тип среда живеят те?


О: Плъховете кенгуру живеят в суха и полусуха среда, в която има останала трева или растителност.

В: Как се снабдяват с вода?


О: Кенгуру плъховете рядко се нуждаят от вода, тъй като имат много ефективен метаболизъм, силно развити бъбреци и могат да отделят по химичен път вода от храната, която ядат.

В: Какъв цвят са обикновено?


О: Най-често мишките кенгуру са в тон от тъмножълто до наситено кафяво, така че да се сливат добре с пясъчната си околност.

В: Кога тези животни са активни? О: Мишките кенгуру са нощни, което означава, че са активни през нощта.


обискирам
AlegsaOnline.com - 2020 / 2025 - License CC3